euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

В рамките на конференцията "Многогодишната финансова рамка на ЕС 2014-2020 по време на криза" г-жа Ирен Русинова от Министерството на финансите обясни идеите за промени в системата на собствените ресурси в европейския бюджет. Тя заяви, че дискусията е на много ранен етап и не са изказани категорични позиции от държавите-членки, но България е против въвеждането на данък върху финансовите транзакции на европейско ниво. Колко разгорещени са дебатите между финансовите министри от ЕС по темата можете да прочетете тук. Конференцията беше организирана от посолството на Полша у нас, euinside взе участие като модератор. Сред досега говорилите на дискусията са посланикът на Полша у нас, Н.Пр. Лешек Хенсел и г-жа Бисерка Бенишева от МВнР; Марчин Квасовски от полското МВнР и г-н Уейн Даймънд от британското посолство.

Пълен текст на изказването:

Аделина Марини: Както обикновено, когато Великобритания се включи в дискусията, става много интересно. В крайна сметка дебатът се завърта именно около това: искаме бюджетът да не се увеличава, тъй като вече много страни влизат в режим на съкращаване на разходите и вероятно няма да е твърде песимистично от моя страна да кажа, че и още ще влизат в такъв режим. От друга страна искаме да запазим инвестициите в икономическо изравняване, което може да стане още по-наложително именно заради кризата, когато някои региони може дори да обеднеят още повече. В същото време искаме да инвестираме и в сфери, които носят добавена стойност, каквито са очакванията на немалко страни и съвсем логично стигаме до въпроса: как да стане всичко това със същите пари или както вече стана популярна фразата в Европа “как да имаме повече Европа с по-малко пари”.

Именно тук идва една от идеите на Европейската комисия, която тепърва ще се обсъжда и вече впрочем много разгорещено се обсъжда, да се търсят други източници за финансиране на европейския бюджет. Великобритания вече ясно каза, за да няма никакви съмнения, “Не искаме данък върху финансовите транзакции, ако той няма да бъде въведен глобално”. Впрочем, България е против със същия аргумент. Така че, остава да се търсят други приходи. И, докато чакаме господата от Полша, особено г-н Хард, който ще му е много трудно, ако трябва да се заиграя с името, да убеди г-н Даймънд че има добавена стойност в Общата селскостопанска политика (ОСП). Предлагам да минем към г-жа Ирен Русинова от Министерството на финансите, именно да ни каже нещо за собствените ресурси, как да си ги намерим и дали въобще е възможно това. Заповядайте!

Ирен Русинова: Благодаря за думата. Бих искала първо да благодаря на посолството на република Полша, на Центъра за икономическо развитие и на представителството на ЕК в България за предоставената ни възможност да дискутираме тези много актуални въпроси, свързани с многогодишната финансова рамка (МФР) в нейните два аспекта - разходна и приходна политика, разходна и приходна част. Бих искала да направя едно уточнение. Новото предложение на ЕК за нови собствени ресурси не се прави с цел да се увеличат средствата по европейския бюджет. Собствените ресурси, чрез които се финансира бюджетът на ЕС, се определят от размера на разходните политики. Така че дискусията се води върху размера на разходите по МФР, а системата за собствените ресурси има за цел да осигури стабилни и достатъчни средства за изпълнението на тези разходни политики.

Защо ЕК предлага да се извърши известна реформа в сферата на собствените ресурси? През годините тази система е търпяла еволюция, а сега новите промени се налагат във връзка с икономическата ситуация в Европа. ЕК счита, че чрез финансирането на ЕС би могло да се повлияе върху усилията на държавите-членки за консолидиране на техните бюджети чрез намаляване на вноската на държавите-членки в бюджета на ЕС и увеличаване на директно постъпващите приходи в бюджета на ЕС. Това е една от причините за предложението на ЕК. Друга причина е, че ЕС по този начин има възможност да смекчи някои ефекти от високата мобилност на някои данъчни основи, особено в сферата на финансовите услуги.

Действащата система на собствени ресурси осигурява необходимите стредства за финансиране на европейските политики, приходите са стабилни, така че от бюджетна гледна точка няма, може да се каже, проблем. Но в същото време, има други проблеми, които се коренят в някои дисбаланси в разходната част на бюджета на ЕС, свързани с нетните баланси на държавите-членки и главно във връзка със селскостопанската политика и политиката за сближаване. Между държавите-членки има, може да се каже, консенсус, че трябва да бъде извършена реформа поради именно тази причина - че системата за собствени ресурси не е достатъчно справедлива спрямо отделните държави-членки.

Друга причина, която държавите-членки виждат това е сложността на сега действащата система, технически системата е сложна. Например, сегашният източник на база ДДС се изчислява по много сложен начин на база на различни технически преобразувания, статистически преобразувания, коефициенти и т.н. Не винаги процесът на изчисленията е прозрачен, например в областта на корекциите, които се правят за някои държави-членки, включително рабата за Великобритания. Дори казват, че малко хора дори в Комисията знаят как точно стават тези изчисления, само един-двама души от генерална дирекция „Бюджет” са наясно. Така че сложността и недостатъчната прозрачност са другия мотив за искането за въвеждането на някакви реформи в системата на собствените ресурси.

От гледна точка на Европейската комисия и на Европейския парламент проблем представлява ограничената автономност на приходната част на бюджета. Какво точно се има предвид: пряко постъпващите, както казах, средства в бюджета на ЕС, преките собствени ресурси са около 11% от приходите, докато през вноските на държавите-членки постъпват около 84-86% от приходите по европейския бюджет. Това за Парламента и за Комисията е слабост, която би трябвало да се отстрани, въпреки че според мен лично има и положителна страна, а именно чрез своите вноски държавите-членки са заинтересовани да упражняват по-строг контрол върху разходните политики на ЕС и спазването на финансовата дисциплина на ниво ЕС. И другият мотив на ЕК и на Парламента за предлаганите реформи е откъснатостта на съществуващите приходи от европейските политики.

В общи линии, това са причините, поради които на 29 юни т.г. ЕК представи пакет от документи – регламенти и решения за собствените ресурси, който пакет беше актуализиран сега през ноември, излезе ревизия на някои от документите и бяха добавени два нови регламента във връзка със предложението за въвеждане на европейски ДДС и данък върху финансовите транзакции (ДФТ). Коя е законодателната база за предложението на Комисията? Това са член 311, параграф 3 и 4 от Договора за функциониране на ЕС (ДФЕС), които дават право да се установят нови категории собствени ресурси. На тази база именно Комисията прави своето предложение.

Кои са новите елементи в системата за собствени ресурси, които Комисията предлага? Първият елемент е опростяване на вноските на държавите-членки. В тази посока се предлага премахване на сега действащата вноска на база ДДС и се предлага обаче въвеждането на два нови източника на средства – новият ДДС и ДФТ. На ниво държави-членки има широка подкрепа за премахване на вноската на база ДДС. Относно въвеждането на двата нови данъка има много и различни мнения. Другият нов елемент в системата за собствени ресурси, който се предлага, е доста голяма реформа в областта на корекциите, които се правят. В момента има корекции за четири държави-членки на вноската на база БНД, има корекции за няколко държави-членки на база на ДДС.

Освен това, в момента 25% от приходите от традиционните собствени ресурси, т.е. мита и налози върху захарта, остават в държавите-членки, което също се счита за скрита форма на корекции. С новото предложение се предлага намаляване на тази част от традиционните собствени ресурси, която ще остава в държавите-членки, на 10%. Освен това се предлага въвеждането на единна сума, годишна, за корекции за четири държави-членки и този момент е положителен в предложението на ЕК според мен, защото води до по-голяма прозрачност, по-голяма предвидимост, до опростяване и технически на процедурите. Освен това, общият размер на корекциите, спрямо предходния програмен период, се намалява и се намалява броят на държавите-членки, които ще ползват тези корекции. Това като цяло е стъпка действително към опростяване на системата на собствените ресурси, въпреки че среща разбираема съпротива от страна на някои държави-членки, които досега са получавали такива корекции като Австрия, някои държави като Великобритания и Швеция, на които размерът на годишните корекции се намалява.

Но, както казах, това има и положителен аспект. Освен това е положителен елементът, че тези корекции са свързани с разходните политики, с продължителността на МФР, т.е. те няма да се подновяват автоматично, а ще бъде правен преглед и в зависимост от определени критерии през следващия програмен период ще бъде преценено дали и в какъв вид да бъдат предоставени корекции на държавите-членки. При въвеждането на новата система на корекции е спазен принципът от Фонтебло: всички държави-членки, които понасят свръх бюджетна тежест, във връзка с тяхното относително благосъстояние могат да се възползват от корекции в подходящия момент. Не знам дали да се спирам по-подробно на въпроса за новите данъчни вноски, които се предлагат, тъй като видях в дневния ред, че следващият лектор от Полша ...

Аделина Марини: ... който леко закъснява, така че моля Ви - спрете се, първо защото е интересна темата и второ, защото разбирам, че те малко закъсняват и за да може да не завишаваме прекалено много очакванията от тяхното идване, да си довършите тази безспорно важна тема.

Ирен Русинова: Предложението за въвеждане на ДФТ беше направено от Комисията на 28 септември. Тогава бе публикувана директивата на ЕС по този данък. И в тази директива се дава най-общо данъчната ставка и принципа на използване на събраните приходи от данъка. Две трети ще постъпват в бюджета на ЕС, една трета от приходите ще остава за държавите-членки. Счита се, че въвеждането на този данък ще съдейства финансовите институции да дадат своя принос за покриването на разходите, които са били направени за тяхното консолидиране по време на кризата. Освен това, счита се че финансовият сектор не е обложен достатъчно, тъй като финансовите услуги не се облагат с ДДС и това е някаква форма за уеднаквяване на принципите.

Също така, въвеждането на данъка ще намали фрагментацията на пазара на финансовите услуги и доколкото се предлага въвеждането на данъка на европейско ниво, той ще бъде по-ефективен, отколкото ако бъде въведен или както сега съществува в някои държави-членки този данък на национално ниво. Относно въвеждането на данъка, както казах има доста различни мнения. Едно от основните възражения е, че въвеждането на такъв данък на европейско ниво има смисъл, ако бъде въведен на световно ниво, тъй като има опасност от прехвърляне на капитали, на операции, на дейности, на услуги в други държави-членки, в които не е въведен този данък.

Аделина Марини: Нещо, в което вярва и България, нали така?

Ирен Русинова: Да. Но бих казала, че въвеждането на този данък има два аспекта. Единият аспект е въвеждането на данъка като данък, който би следвало да има отражение върху финансовия сектор. Другата страна на въпроса е дали ако бъде прието решение да се въведе този данък, държавите-членки са съгласни да бъде използван за собствен ресурс. От наша гледна точка за България това би било добре, но казвам само от бюджетна гледна точка, тъй като ще доведе до намаляване на вноската на държавата ни, която се плаща от държавния бюджет. Освен това, нашият финансов сектор все още не е добре развит, така че не се очакват много големи приходи от този данък.

Въвеждането на този данък евентуално би имало и негативни последици за развитието на финансовия сектор и върху крайните потребители, тъй като може да окаже влияние върху цените на услугите. На този етап дискусиите, въпросите свързани със собствените ресурси, се разглеждат на ниво Европейски съвет, техническите въпроси се разглеждат в работна група „Собствени ресурси” и по време на полското председателство бяха положени усилия да се разяснят предложенията на Комисията възможно най-добре, най-подробно, което да улесни на по-късен етап вземането на решение по предложението на Комисията. Така че, на този етап държавите-членки не са изказвали някакви определени позиции по предложението на Комисията, задавани са само технически въпроси.

Фактически политическата дискусия по темата "собствени ресурси" ще се провежда в работна група „Приятели на председателството”, на ниво КОРЕПЕР и Съвет „Общи въпроси”. А доколкото приходната част е от компетенциите и на министерствата на финансите на държавите-членки, развитието по дискусията относно собствените ресурси ще бъде представено и на министрите на финансите. Например на 30 ноември по време на ЕКОФИН се предвижда министрите на финансите да бъдат запознати с темата и да изкажат своите мнения и възгледи по въпросите.

Аделина Марини: Вероятно те в този момент биват запознавани, тъй като заседанието им е в момента [30 ноември].

Ирен Русинова: Но не се очаква взимане на решение на този етап. По принцип, както г-н Квасовски каза, очаква се постигане на политическо споразумение както по разходната, така и по приходната част по време на датското председателство - края на юни - това е оптимистичният вариант за развитието на преговорите по МФР. Малко се отклоних, извинете. Относно въвеждането на европейски ДДС, предимството на този данък е, че има пряко свързване с европейските политики, по-конкретно с политиката за хармонизиране на данъчната основа, за намаляване на злоупотребите и нарушенията във връзка с ДДС. Освен това, Комисията предлага и много по-опростен начин на изчисление, което е позитивен момент, защото не се очакват големи административни разходи, свързани със събирането и превеждането на данъка в бюджета на ЕС.

И както казах вече, въвеждането на този данък ще бъде част от предвижданата ревизия на цялото законодателство в областта на ДДС. Ефективният процент е 1% и той е определен в регламента за прилагане на решението за собствените ресурси, а максималният процент е 2% и е определен в решението за собствените ресурси. По принцип, за взимане на решение за собствените ресурси процедурата е следната: изисква се единодушие при взимането на решение, което прави дискусията много трудна. Освен това, решението за собствените ресурси трябва след това да бъде ратифицирано от националните парламенти. И в заключение бих искала да кажа, във връзка със всичко казано дотук, че доколкото въпросът за собствените ресурси е много сложен, комплексен, свързан и с разходна политика, с корекции и вече и самата структура на разходните политики, решението в крайна сметка ще бъде политическо. Трябва да се намери точният баланс на аргументите за и против и да се вземе най-точното решение за държавите от ЕС. (следва продължение)