euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Както неведнъж сме писали, многогодишният бюджет на Европейския съюз винаги е бил повод за много спорове и разпри, но обсъждането на рамката за 2014-2020 е по-различно, тъй като се осъществява в динамично променяща се обстановка в резултат на развиващата се дългова криза в еврозоната. Началото на дискусиите беше дадено през лятото, след като Европейската комисия представи предложението си за това как да изглежда финансовата рамка на ЕС за следващите 7 години. Полското председателство пое щафетата като организира многобройни обсъждания в редица формати. На сегашния етап обсъжданията са по самото предложение. Същинските преговори се очаква да започнат от Нова година. По време на един от големите дебати в ЕС през октомври, лидерите на ЕС дадоха ясно да се разбере, че независимо от целите и добрите намерения, този бюджет е жертва на кризата и в сегашните условия това няма как да се промени.

Затова и предложението на Комисията е опит за балансиране между мерки за рязане на разходи в страните-членки и инвестиции в общностни политики, съпроводено с реформи на някои от най-старите политики като Общата селскостопанска политика и Кохезионната политика.

Наистина заслужават адмирации усилията на Полша, чието председателство изтича на 31 декември, да продължи обсъжданията въпреки сътресенията още повече, че страната организира дискусии и на национално ниво. Такова обсъждане се състоя на 30 ноември в София, организирано със съдействието на Представителството на ЕК в България и в него се включи и euinside като модератор на един от панелите. В конференцията участваха представители на българското Министерство на външните работи, на Министерството на финансите, представители на британското посолство в София, на Варшавския университет, на външното министерство на Полша и др. Подборът на участниците се оказа много подходящ, тъй като на практика пресъздаде дискусиите, които се водят и на европейско ниво. Повече яснота беше внесена и по отношение на българската позиция в преговорите по финансовата рамка или поне беше обяснено какви интереси ще се преследват.

В поредица от статии ще ви предложим отделните изказвания на конференцията в София заедно с видео-запис. Започваме с първата част, в която уводни думи отправиха посланикът на Полша у нас Н.Пр. Лешек Хенсел и г-жа Бисерка Бенишева, генерален директор на Дирекция "Европейски съюз" в МВнР.

euinside: Добро утро, добро утро на всички и добре дошли. Ще помоля панелистите да започнат да си заемат местата. Преди да Ви кажа няколко думи, може би ще се наложи да имаме известно разместване в програмата, тъй като част от панелистите в първия панел - полските ни гости ще дойдат малко по-късно, така че ще се съобразим с това. Иначе всичко си остава както до сега. Радвам се, че е толкова пълна залата за толкова важна тема, която предстои тепърва да се разгаря в Европейския Съюз. Разбира се, всички проявяват интерес, когато става дума за пари. Естествено, многогодишната рамка на Европейския съюз (2014-2020) винаги е повод за много сериозни спорове.

Много се радвам, че и в София най-накрая ще се проведе такава дискусия, която все още е в съвсем ранен стадий, откакто през юли месец Комисията направи своето предложение за това как да изглежда 7-годишният бюджет . Вече се проведоха дискусии на най-различни нива, включително и на междупарламентарно. Знаете, че и ролята на Европейския парламент е доста засилена. Аз се казвам Аделина Марини и съм главен редактор на онлайн изданието euinside за тези, които не го знаят. Занимаваме се изцяло с европейски въпроси. Ще бъда модератор на първия панел, който можете да видите във Вашата програма. И така, бих искала съвсем, за да не губим време, първо да дам думата на главния виновник за това, че сме се събрали да обсъждаме тази тема днес а именно Негово Превъзходителство посланика на Полша у нас Лешек Хенсел.

Лешек Хенсел: Ваши превъзходителства, госпожи и господа. Само преди няколко месеца стоях тук и представях приоритетите на полското председателство. Предизвикателството да започнем дебатите по многогодишната финансова рамка (МФР) завърши с доклад за напредъка на председателството относно следващия бюджет на ЕС и, надявам се, той ще послужи за основа на заключенията на декемврийския Европейски съвет по този въпрос. Бих искал да приветствам всички панелисти в днешната сесия и да благодаря на Представителството на Европейската комисия в София и на Центъра за икономическо развитие за сътрудничеството им при подготовката на това събитие. Нека Ви пожелая вдъхновяващи дискусии, особено предвид факта, че настоящият разговор за новата МФР се осъществява в момент, когато ЕС се бори с дълговата криза в еврозоната, която може да има бедствени последици не само за формата на европейската интеграция, но и за глобалната икономика. Със сигурност настоящата криза може да повлияе на преговорите по новата МФР и това вече ни даде няколко урока. Така ние започнахме да гледаме на европейския бюджет през погледа на националните бюджети. Истаната е, че когато решаваме за бъдещия бюджет, заедно можем да спестим повече и да гарантираме ефективни разходи. След тези няколко думи нека дам думата на г-жа посланик Бенишева. Благодаря Ви за вниманието.

Бисерка Бенишева: Благодаря г-н посланик, Ваши превъзходителства, колеги, драги представители на академичната общност. За мен е действително много приятно, че тази конференция се организира днес и бих искала да изразя благодарност към полското председателство, което от самото начало на дискусията по следващата финансова рамка положи усилия да създаде такава организация, че дебатът да бъде колкото може по-широк. Защо? Защото следващата финансова рамка на Европейския съюз за периода 2014-2020 година е бъдещето на всички нас, страните-членки, нашите граждани. В тази връзка, колкото по-широко участие има в дискусията, толкова по-добре за фокусиране на решенията върху най-точния дизайн на бюджета на Европейския съюз. Контекстът, в който започваме подготовката на следващия бюджет, както посланик Хенсел вече очерта e от една страна преодоляване на последиците на дълговата криза, необходимостта правителствата да въведат мерки, ограничаващи разходите, националните и мерки водещи до по-голяма стабилност.

От друга страна Европейският съюз започна още една дискусия, насочена към приемане на решения за укрепване на икономическия съюз, в рамките на икономическия и паричен съюз. И в този политически контекст ние всички, с най-високо чувство на отговорност обсъждаме какви да бъдат приходите и разходите на Европейския съюз за следващия 7-годишен период, така че бюджетът да изпълни своята роля на един политически инструмент, който е насочен към бъдещето и осигурява растеж и заетост в съюза. Трудна рамка за дискусии. В такъв момент е трудно да изведем на преден план основния принцип, който е залегнал в договорите - принципът на солидарност. Но сме абсолютно убедени, че накрая приниципът на солидарност ще преобладава в решенията, които ще вземем по следващата финансова рамка.

До момента, по време на полско председателство и през декември приключва така наречената фаза на разясняване. Все още си задаваме въпросите какво точно е заложено, до какво води това, което е предложила Европейската комисия и как окончателното решение ще ни засегне всички нас. От началото на 2012-а по време на датското председателство ще започне истинската фаза на преговори между страните-членки с оглед през второто полугодие, по време на кипърското председателство да се пристъпи към фазата на преговори между институциите за постигане на съгласие между Съвета и Европейския парламент. Така че, бюджетът за следващия 7-годишен период да бъде приет достатъчно навреме от институциите на Европейския съюз. До момента имаме консенсус за това, че следващата финансова рамка ще бъде 7-годишна. Имаме консенсус за това, че следващата финансова рамка трябва да допринася за постигане целите на стратегията Европа 2020. Почти сме се договорили каква да бъде структурата на следващия бюджет.

Несъмнено към момента можем да кажем, че имаме доста различия между столиците по това какъв да бъде по-големият дял в разходната част на бюджета - на традиционните политики или на иновативните политики. По отношение на това реформите, които са предприети до момента в традиционните политики - общата селскостопанска и кохезионната политика - достатъчни ли са, за да доведат до по-голяма ефективност на средствата, които бюджетът на Европейския съюз изразходва за тяхното финансиране. Дискусиите отразяват националната специфика на страните-членки. Отразяват стартовата им позиция като икономическо ниво. И онова, което ни обединява е политическото разбиране, че този бюджет трябва да е насочен към инвестиции, че този бюджет се различава от подхода на националните бюджети, защото е именно политически инструмент. И всички сме умерено оптимистични, че краят на нашите дискусии ще бъде успешен.

Бих искала да благодаря на организаторите на днешната конференция. На полско председателство специално. На колегите от полското министерство на външните работи, които работиха много много упорито тези 6 месеца, за да стигнем до един обобщаващ доклад докъде са ни различията, по какво вече сме се сближили и да влезем в същинската част на преговорите. Сигурна съм, че днешната конференция в София ще даде своя принос към изясняване на позициите както на партньорите ни, така и нашата позиция, на България, с която ние влизаме в тези преговори. Желая успех на конференцията. (следва продължение)