euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

След края на смъртноопасния период на кризата в еврозоната, по-скоро са изключение срещите на върха на лидерите на страните-членки, които не са съпътствани от британски скандал. Ситуацията се изостри особено силно около евроизборите и новата процедура за избор на шеф на Европейската комисия. Острият, непримирим и ултимативен тон на британския премиер Дейвид Камерън изостри напрежението между Брюксел и Лондон до крайност. Цялото лято и началото на есенния политически сезон изглеждаше, че се търси опит за помирение и заравяне на томахавките. Особено силно беше усещането, че се върви към трайно примирие, след като Европейският парламент все пак одобри кандидатурата на британския кандидат лорд Джонатан Хил. Примирието обаче приключи на 23 и 24 октомври, когато се разрази истински скандал в Брюксел по време на октомврийския Европейски съвет. Обикновено октомврийските срещи са доста важни и бурни, но този път се очертаваше скучновата и безпроблемна среща, докато г-н Камерън не направи от сравнително дребен проблем огромен скандал. 

Скандал за 2 милиарда евро

По време на първия ден от срещата на върха станаха известни корекциите на Европейската комисия на вноските на страните-членки към общия европейски бюджет. Според регламента за бюджета, Комисията всяка година прави технически корекции [на английски език] преди бюджетната процедура за следващата година. Корекциите се налагат, тъй като вноските на страните-членки се формират на база брутен национален доход (БНД) и текущите цени. Бюджетът е договорен по пазарни цени от 2011 година и всяка година се правят корекции спрямо текущите цени. Според прогнозата, публикувана през септември, БНД през 2015 г. е изчислен на 13.9 млрд. евро по текущи цени за целия ЕС. От подадени от националните статистически органи данни, проверени след това и от Евростат, стана ясно, че благодарение на своето добро икономическо представяне Великобритания дължи допълнителни над два милиарда евро, които трябва да бъдат платени до 1 декември. 

Това се превърна във водеща тема на срещата на върха, след като премиерът Дейвид Камерън прекъсна втория ден разговори, точно когато премиерите и президентите обсъждаха икономическата ситуация в ЕС, за да поиска подкрепа да се реши този проблем. На среща с журналисти след това той се оплака, че докато британската икономика се движи много добре, европейските икономики не растат достатъчно бързо. "Ние строим домове, отново произвеждаме неща във Великобритания, икономиката ни се засилва, но трябва да бъдем откровени - има заплахи от бавния растеж в Европа. Така че, имаме роля да поощрим структурните реформи, които ние извършихме, за да гарантираме, че хората ще се придържат към договорените цели за намаление на дефицита". Веднага след като каза това, Дейвид Камерън заяви, че Европейската комисия е представила "напълно неоправдана" сметка за над два милиарда евро. "Това е неприемлив начин на работа на тази организация", каза той и обяви категорично, докато удряше с ръка по банката, че няма намерение да плати.

Любопитното е, че за него не се оказа проблем размера на сумата, нито пък той оспорва законността на решението. От словесното му излияние стана ясно, че за него е неприемлив начинът, по който се представя сметката и то спрямо държава, която е "инвестирала" толкова много в Европа. Странно заявление, защото изглежда за Дейвид Камерън не може да има равнопоставеност в рамките на ЕС, а за едни страни правилата не трябва да важат, защото плащат повече, отколкото други. Въпреки че призна и обясни подробно, че всяка година се правят тези корекции и те не са новина за него, той настоя, че трябва да се намери спешно решение. По думите му, зад него са застанали лидерите на Холандия, Малта, Гърция и Италия. По настояване на Великобритания и с подкрепата на други държави ще се проведе извънредна среща на министрите на финансите, по време на която ще се обсъди ситуацията. 

Председателят на ЕК Жозе Мануел Барозу, чийто мандат изтича след броени дни, обясни, че става дума за ежегодна процедура, която работи с данни, подадени от страните-членки. Според него тези данни не би следвало да са изненада за тях, тъй като изчисленията се базират на новодоговорената система [на английски език] за собствените ресурси, под която стои и подписът на Дейвид Камерън. Тази система предвижда еднаква ставка да се прилага към БНД на всяка страна-членка за периода 2014-2020 година, като в споразумението за собствените ресурси се посочва, че Дания, Холандия и Швеция ще се възползват от брутни намаления на вноската им, измерени по цени от 2011 година и коригирани по текущите цени за всяка година поотделно. Тези намаления ще бъдат осигурявани след изчисление на корекцията на Великобритания. 

Проблемът с голямата сума произтича от това, че националният статистически орган на Великобритания е променил начина на изчисление на БНД, което е довело до рязкото му покачване. Освен Обединеното кралство, по-високи вноски трябва да плати и Холандия. Г-н Барозу припомни, че ЕК е предложила различни критерии за финансиране на собствените ресурси на европейския бюджет, вместо БНД, но Съветът е настоял да се запази този индикатор. "Разбирам, естествено, притесненията, които това предизвика в Лондон, но всеки човек, който гледа обективно и честно на правилата, одобрени от страните-членки, трябва да приеме, че понякога се стига до такива решения", добави отиващият си шеф на ЕК като допълни, че този проблем ще се решава от новата ЕК. 

В гнева си Дейвид Камерън си позволи да разкрие и разговорите си с италианския си колега Матео Ренци. Той цитира италианския премиер да казва, че сметката, получена от Великобритания е "смъртоносно оръжие" като призна, че е възможно да има проблеми с разкриването на частен разговор между двамата. Той предположи обаче, че тъй като г-н Ренци е "разумен човек", едва ли ще има нещо против. Самият Ренци отрече пред журналисти да е казвал точно това като уточни, че по-скоро е имал предвид бюрокрацията и чисто технически проблеми. За него това не е голям проблем и ако се стигне до обсъждане с колко допринася Италия, тогава ще трябва задължително да се каже и колко тя печели от Европа. Матео Ренци няколко пъти подчерта, че става дума за чисто технически въпрос. 

За мнозина лидери поведението на Дейвид Камерън също се оказа неприемливо. Преди началото на втория ден на срещата финландският премиер Александър Стуб заяви, че ЕС не е счетоводно упражнение, при което гледаш единствено колко вкарваш и колко си връщаш обратно. "Великобритания, точно като Финландия, е богата страна. Великобритания, за разлика от Финландия, има рабат [отстъпка], независимо от икономическата си мощ. Така че, според мен е много важно да не започнем да третираме ЕС като някакво счетоводно упражнение", каза финландският премиер като добави, че понякога се прави от мухата слон.

Премиерът на Ирландия Енда Кени също припомни, че правилата трябва да се спазват. "Ясно е, че когато се запишеш в Европа, се записваш и за правилата й". Президентът на Латвия Далия Грибаускайте беше още по-ясна и категорична. Тя припомни, че през 2010 година са били договорени нови счетоводни правила, които са били известни на всички. Най-интересният елемент от историята, каза тя, е, че Евростат стана много независима от политически натиск и "слава Богу, защото в противен случай решенията щяха да са базирани на политическата тежест на дадена страна, а не на обективни фактори". Г-жа Грибаускайте, която беше еврокомисар в периода 2004-2009 г. точно за финансовото планиране и бюджета, припомни, че преди 7-8 години Гърция също е трябвало да плати 2.5 милиарда евро, защото в продължение на 10 години няколко правителства са представяли, "как да кажа, по доста добър начин ръста на БВП и тогава имаше много елементи на, нека да го наречем, не много точна и подходяща информация". В крайна сметка обаче, те бяха под натиск и платиха. Не бива да виним никого другиго, освен нас самите, препоръча още г-жа Грибаускайте.

Хърватският премиер Зоран Миланович също беше доста остър като заяви, че правилата са изключително строги и няма "не знаех". Според него всичко се основава на статистиките, а те са "светото писание". Много е вредно да се отправя каквото и да е политическо послание, че числата се манипулират. Не е изненада, че Великобритания трябва да плати 2 милиарда евро. Сумата няма да ощети Великобритания, нито пък тя ще го усети, така както и Хърватия няма и да усети, нито пък ще може да си реши проблемите с 18-те милиона, които ще получи обратно заради спад на БНД. Попитан от журналисти, той заяви, че няма никакво намерение да се хвали с тези 18 милиона в Хърватия. "Това е статистика", заключи той. 

Всички тези позиции поставят Дейвид Камерън в още по-голяма изолация на европейско ниво. Основният проблем на британския премиер е бързото и уверено напредване на британската Независима партия, ръководена от евродепутата Найджъл Фараж, която вече има депутат в британския парламент. Към партията му започнаха да дефектират членове на Консервативната партия на Камерън. Самият Найджъл Фараж написа в Twitter след разразяването на скандала, че премиерът някога е твърдял, че е намалил бюджета на ЕС, а сега вноската се качва. Иронията е, че действително една от големите битки на Камерън беше именно около договарянето на европейския бюджет. Той успя да постигне за първи път номинално намаление, въпреки че Съюзът вече е набъбнал на 28 членки. Премиерът още веднъж категорично заяви на 27 октомври, но този път от трибуната на британския парламент, че отказва да плати. Това поставя още по-сериозно въпроса дали така не се предопределя изхода от евентуален референдум за оставането на Великобритания в ЕС. На подобен въпрос в петък г-н Камерън отговори утвърдително, което би следвало да бъде също толкова скандално, при положение че все още няма яснота ще има ли такъв референдум или не. 

Сигурно е обаче, че заради нервността на Камерън около личното му политическо оцеляване, напрежението и оттатък Ламанша расте сериозно. Точно в момент, когато ЕС отново е на ръба на криза и се нуждае от сериозна дискусия за бъдещето, Дейвид Камерън реши, че неговото лично политическо оцеляване е по-важно, независимо че само секунди по-рано е признал, че икономическата ситуация в ЕС се отразява зле и на британската икономика. Камерън все повече се държи абсурдно, сякаш вече референдумът е минал и отговорът е "не". Това не е отговорно нито в национален, нито в европейски план. Жалко, че Камерън не успя да го разбере за 4 години премиерстване и участие в срещи на върха в ЕС.