euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

С 506 гласа "за", 161 "против" и 23-ма въздържали се Европейският парламент днес показа зъби на Европейския съвет като отхвръли сделката за многогодишния бюджет на Общността за периода 2014-2020 година. Този ход се очакваше, тъй като Европарламентът плашеше с вето още от самото начало на преговорите по многогодишната финансова рамка през 2011 г., ако лидерите не приемат исканията на Страсбург първоначално за увеличение от 5% в сравнение с текущата рамка (2007-2013), а след това ако тя предвижда излизане на дефицит.

Лидерите на страните-членки на ЕС успяха от втория път да постигнат труден компромис на специалната им среща на 7и 8 февруари в Брюксел, когато договориха общ таван на ангажиментите от 960 млрд. евро и на плащанията от 908 млрд. За да се постигне споразумението, беше нужно всички страни-членки да подкрепят сделката. Лисабонският договор обаче, който влезе в сила на 1 декември 2009 г., дава съзаконодателни права на Европейския парламент и той реши да се възползва максимално от тях. Както обясни шефът на институцията, германският социалист Мартин Шулц, става дума за това Европарламентът да бъде възприеман насериозно. В специално изявление след гласуването в Страсбург на 13 март г-н Шулц заяви, че решението на евродепутатите е важна стъпка за европейската демокрация.

Съвсем нормално е, обясни той, когато правителството направи предложение за бюджета пред парламента, той да реши дали да го приеме или не. Често и нормално е парламентът да отхвърли първото предложение, смята Мартин Шулц. Той аргументира решението като посочи, че Съветът не е взел предвид доклада на евродепутатите-докладчици по рамката Ивайло Калфин (Социалисти и демократи) и Reimer Böge (Германия, ЕНП). По-късно на отделна прескоференция г-н Калфин повтори позицията на парламента, че не може лидерите постоянно да увеличават политиките, а да намаляват финансирането. Или трябва да се увеличи финансирането, или трябва да се намалят политиките, са двете възможности според българския евродепутат. Той е изчислил, че размерът на бюджета до 2020 г. се равнява на този от 1989-а година.

Най-големият проблем според парламента е, че бюджетният дефицит в ЕС става структурен, а той е забранен по договор. Ивайло Калфин припомни, че през 2010 г. дефицитът е бил 6 млрд., през 2011 - 11 млрд., а през 2012 г. - 16 млрд. евро. Не е ясно каква дупка ще се отвори през тази година, но със сигурност ще е по-голяма от досега, смята левият евродепутат. Причината според него е, че тези пари са били спестени от правителствата през предходните години. Дефицитът през 2012 г. предизвика напрежение и между София и Брюксел. В интервю за националния всекидневник "Стандарт" тогавашният вицепремиер и министър на финансите Симеон Дянков обяви, че българските пенсионери ще получат коледни надбавки, ако Европейската комисия не забави плащанията по структурните фондове.

България очакваше да получи около 400 милиона евро по изпълнени проекти, чието плащане се забави заради дупката, която се отвори в бюджета за 2012 г. Комисията реагира остро като посочи, че няма връзка между коледните надбавки за пенсионерите и структурните фондове. Решенията за социалните плащания са от изключителната компетентност на националните власти и не зависят от разплащанията, които ЕК прави по еврофондвете. Симеон Дянков обаче настоя, че връзка има и обясни, че при европейските програми авансовите плащания се правят от фискалния резерв, което в бюджета се отразява като дефицит на касова основа до момента, в който Брюксел възстанови парите.

В гласуваната резолюция на Европарламента се осъжда и липсата на прозрачност в начина, по който е постигнато политическото споразумение от лидерите. Парламентът поставя няколко условия за бъдещите преговори със Съвета, сред които да се гарантира максимална гъвкавост на бюджета и задължително средносрочно преразглеждане, за да се даде възможност на следващата Комисия и Парламент, които ще бъдат съставени след европейските избори през 2014 г., да определят приоритетите за харчене. Парламентът отново повдига въпроса и за собствените ресурси, което беше отхвърлено още в началните етапи на преговорите по рамката.

Преди да се стигне до гласуването в Страсбург се проведоха неколкочасови дебати по темата, в които участваха председателят на Комисията Жозе Мануел Барозу и Лусинда Крайтън, министър по европейските въпроси на Ирландия, която в момента председателства Съвета на ЕС. Крайтън припомни в началото на дебатите, че Европа в момента има нужда да демонстрира, че може да работи. Обществото няма да ни благодари за това, че институциите няма да могат да планират, законодателстват и да носят резултати по европейските програми.

Шефът на групата на Европейската народна партия Joseph Daul (Франция) посочи, че кризата няма да бъде безкрайна и затова е необходимо към бюджета да бъде включена клауза, която да позволи на новоизбрания през 2014 парламент г. да ревизира до каква степен са постигнати целите и какво може още да се постигне с бюджетната рамка. Съпредседателят на групата на Зелените в Европарламента Daniel Cohn-Bendit (Франция) призова Барозу да се опълчи на лидерите и да откаже да приеме предложенията им. Той заяви, че евродепутатите не са проводници на правителствата и националните партии. Не за това ни избраха нашите избиратели, каза той. В защита на рамката се обяви Martin Callanan (Великобритания), лидер на групата на Европейските консерватори и реформатори, според когото сделката не е идеална, но тя трябва да отразява реалностите. Нужно е рамката да уважава жертвите, които понасят всички.

От името на Обединената левица Gabriele Zimmer (Германия) посочи, че ЕС се поляризира - всяка страна-членка се бори сама за себе си. Ако се изгради някаква коалиция, отделните й членове биват купувани със средства от ЕС. Тя обяви, че нейната група няма да подкрепи сделката. Шефът на бюджетната комисия в Европейския парламент Alain Lamassoure (Франция) обяви днешното решение за "бойното кръщение" на ЕП. Преговорите ще бъдат продължителни и тежки, защото ЕП вече има законодателни права, които Съветът умишлено е пренебрегнал. Той добави, че по време на преговорите парламентът ще прегледа сделката много внимателно и ще търси къде може да се направят промени в разпределението на средствата.

Въпреки намалението на бюджета за земеделие с 11%, някои страни са получили увеличение. Трябва да се види дали това е основателно и какви критерии са използвани, каза Lamassoure. Същото важи и за кохезионната политика, където също някои страни ще получат повече, докато други - по-малко. Той изрази надежда, че преговорите ще приключат до лятото. Очаква се реакцията на лидерите, които ще се съберат за пролетния Европейски съвет в четвъртък и петък в Брюксел, когато основната тема ще бъде икономическата политика.