euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Възможно е още тази седмица Европейската комисия да предложи промени в регламента за общите ресурси, с който да реши проблема, възникнал по време на октомврийския Европейски съвет с корекциите на вноските на някои страни-членки в общия европейски бюджет. В края на всяка година ЕК прави преизчисление на вноските на страните-членки на базата на данните за икономическото им представяне (брутен национален доход), подадени от националните статистически служби. В зависимост от тези данни някои страни трябва да доплащат в общия бюджет, а други страни получават ресто. Тази година обаче се оказа необичайна, тъй като няколко страни-членки са подали данни, на базата на които вноската им скача в пъти. Най-фрапиращ е случаят на Великобритания, която трябва да внесе в европейския бюджет 2.1 милиарда евро допълнително до 1 декември. Новината предизвика бурната и твърде непремерена реакция на премиера Дейвид Камерън на втория ден от срещата на върха. 

Той настоя за спешното провеждане на среща на министрите на финансите на страните-членки, по време на която да бъде потърсено решение на проблема. Срещата се състоя в петък в Брюксел. Тя беше първото голямо изпитание за българския член на ЕК Кристалина Георгиева, която в Комисията на Жан-Клод Юнкер е заместник-председател, отговарящ именно за бюджетните въпроси. Министрите излязоха с кратки заключения [на английски език], с които натовариха ЕК да направи предложение за поправка, с която да се въведе гъвкавост при извънредни обстоятелства като тази година например. Страните-членки искат също да се премахне автоматичността на плащането на допълнителната вноска в години като тази и да им се даде възможност да плащат на вноски най-късно до 1 септември на следващата година. В момента регламентът предвижда твърд автоматичен краен срок за плащане - 1 декември. Когато става дума за толкова голяма корекция обаче, този срок става изключително кратък за изпълнение. 

Г-жа Георгиева обясни след срещата, че тази година наистина е необичайна. През 2013 г. общата корекция е била само 360 милиона евро, докато 2014-а тя е 9.5 милиарда евро. Най-близкото до тази сума увеличение на корекцията е било през 2007-а година - 3.7 милиарда евро, "тоест, два пъти и половина по-малко от това, което имаме тази година", обясни Кристалина Георгиева. Тъй като предишни години сумите са били относително малки, никога не е било проблем плащането им навреме. Предложението, което ЕК ще направи, ще включва четири нови елемента. Първо, обясни тя, ще се предложи точна дефиниция на "извънредни обстоятелства", като ще се поставят прагове, които ако бъдат прескочени, ще сигнализират, че има извънредни обстоятелства. Този праг, по първоначални изчисления, се очаква да е около 5 милиарда евро. На второ място ще се предложи плащане на части, когато има извънредни обстоятелства. През останалото време ще се плаща както досега.

Третата мярка е осигуряване на равно третиране на страните-членки. Не става дума за признание, че досега ЕК ги е третирала несправедливо, а за един доста сложен механизъм, необходимостта за който възниква от опцията да се плаща на части, тъй като това ще засегне онези държави, които имат да получават пари обратно. При досегашния метод, който ще се запази, ако няма извънредни обстоятелства, всички страни-членки плащат на 1 декември без изключение. Това дава възможност на ЕК да направи съответните изчисления и в следващата година да върне парите на онези страни, чийто брутен национален доход е бил по-малък от очакването и съответно са надплатили в общия бюджет. Когато се даде възможност на отделни страни да плащат на вноски до 1 септември следващата година, това ще засегне онези, които имат да получават ресто. С поправката ще се даде възможност на страните-членки да избират сами по какъв начин и на колко вноски да платят.

Четвърто, каза заместник-председателят на ЕК, ще се въведе повече прозрачност в начина на формиране на вноските без това да доведе до нарушаване на независимостта на националните статистически служби. Още преди да станят ясни подробностите от предстоящото предложение британският министър на финансите Джордж Осбърн побърза да заяви, че допълнителната вноска на Великобритания е била намалена наполовина. Това обаче не е съвсем точно. Независимо, че министрите на финансите на ЕС обсъждаха и други важни въпроси по време на срещата им на 7 ноември, темата с европейския бюджет доминираше пресконференцията след края й. Това беше на практика бойното кръщение за Кристалина Георгиева, на която в предишния мандат не й се налагаше да отговаря на напористите въпроси на британските журналисти. 

По повод твърденията на Лондон, че вноската е намалена наполовина, тя заяви, че става дума за разсрочване на задължението. Ако предложението, което ЕК се очаква да предложи тази седмица, бъде одобрено до края на годината (предвидено е да важи със задна дата), тогава Великобритания ще може да разсрочи плащането си в следващата година. Тогава това ще съвпадне с плащането на прословутия британски рабат - отстъпката, която Великобритания получава от европейския бюджет всяка година. Тя беше договорена от британския премиер Маргарет Тачър и представлява на практика връщане на пари на британските данъкоплатци, заради това, че в първите години на членството си те са плащали повече, отколкото са получавали. Макар че ситуацията се е променила коренно оттогава, за Великобритания рабатът е въпрос на оставане в ЕС. Заради съвпадението на плащането с изплащането на рабата, на практика Великобритания ще трябва да плати с 1 милиард евро по-малко - вместо 2.1 милиарда евро допълнителна вноска, Лондон ще плати само 1 млрд. 

В реални стойности обаче не става дума за намаляване наполовина, а за счетоводно съвпадение. Ако Великобритания плати допълнителната вноска от 2.1 млрд. евро на 1 декември, тя ще си получи този един милиард обратно догодина, тъй като, както обясни г-жа Георгиева, когато се увеличава вноската, се увеличава и рабатът. Ако обаче започне да плаща на части, тогава една част ще съвпадне с изплащането на рабата, което на практика ще нулира тази вноска. В този смисъл, каза тя, Джордж Осбърн е прав.

Очакваните промени ще окажат въздействие и върху обсъждания в момента проектобюджет номер 6 за тази година. Годишните европейски бюджети се променят по няколко пъти в годината, за да може да отразят максимално точно вноските на страните-членки. През последните години се приемат плащания, които са значително под разчетите на Европейската комисия за нужните пари. Така се отваря дупка в общия бюджет. За първи път това се получи през 2011 г., но тъй като тогава дупката не беше запълнена, тя постоянно се прехвърля от година в година и се увеличава като снежна топка. В края на 2012 г. Комисията прехвърли 16 милиарда дефицит в 2013-а, където се получи натрупване и така в 2014 година бяха прехвърлени 26 милиарда. Предстои да се види какъв ще е окончателният резултат за 2014 г. Кристалина Георгиева обясни, че заради очакваните промени, коригиращият бюджет за тази година ще трябва да бъде изтеглен в бъдеще, когато ще има пари за връщане на ресто на страните с по-нисък БНД от прогнозираното. Тя обеща, че екипът й ще работи неуморно, докато не бъде изготвено предложението максимално бързо. Възможно е то да бъде представено още утре на редовното заседание на ЕК (Колежа)*.

*По време на публикуването на тази статия ЕК обяви дневния ред за утрешното заседание на Колежа, когато Кристалина Георгиева ще представи предложението