Британският рабат
Аделина Марини, June 16, 2005
Вероятно като се каже “отстъпката, с която Великобритания се ползва в Европейския съюз” или “британския рабат”, това се разбира само от шепа хора, запознати с темата. Затова ви предлагам цитати от книгата на известната като “желязна лейди” бивш министър-председател на Великобритания Маргарет Тачър, която договаря прословутия рабат и мнението на еврокомисаря на търговията, британецът Питър Манделсън. Ето какво пише в книгата си “Изкуството на държавника” Маргарет Тачър:
“Често се казва, че корените на европейския проект трябва да се потърсят в решимостта на някои политици и мислители от следвоенния период на континентална Европа да изградят една наднационална структура, в чийто рамки да бъдат невъзможни бъдещи войни. Искам да изтъкна обаче, продължавам цитата, че подтикът да се създаде европейска супердържава не произтичаше само от желанието да се избегне войната в Европа. Той е много по-стар”.
По-нататък бившият британски премиер припомня за опитите на Наполеон да властва над Европа, на Хитлер и така нататък. Спрях се на този цитат, защото той говори много за характера на британската политика векове наред. Много историци и анализатори обичат да наричат подобно държавническо поведение “политиката на островните държави”. На този цитат ще противопоставя изказването на европейския комисар по търговията, британецът Питър Манделсън, според когото: “Европа трябва да продължи напред с болезнени икономически реформи. Реформите обаче имат една много ясна цел – не да американизираме Европа, а да направим нашия европейски модел на общество трайно за бъдещите поколения.”
Според Манделсън истинският проблем на Европа е в това, че няма консенсус по въпроса какво е Европа и накъде отива. Тук вече, знаете, хората се делят на федералисти и привърженици на по-крехкия, по-скоро икономически съюз. Тези два примера са достатъчно красноречиви за това колко е трудно да се използва терминът "солидарност" само 50 години след края на колониализма, защото именно солидарността е в основата на Европейския съюз и на неговите общи политики – по-богатите да помагат на по-бедните, докато се получи изравняване на фона на всички останали неотложни задачи от световния дневен ред.
И така, за каква отстъпка става дума? По думите на баронеса Тачър във вече споменатата книга в началото на 80-те години Великобритания е била на път да се превърне в най-големия финансов донор на европейската общност. След дълги и изтощителни преговори на срещата на върха във Фонтенбло се обявява споразумението за намаление на британските вноски. Сега Лондон се ползва от правото на възвръщаемост на грубо една трета от финансовия принос. Общата сума на възвърнатите средства за периода 1985-2000-та година възлиза на над 28 милиарда стерлинги.
Много са гледните точки, за и против повече интеграция в Европейския съюз. Затова този Европейски съвет е натоварен с очаквания, че ако не друго, поне ще зададе дневния ред на Европа не просто за месеци, но и за години напред. Снощи председателството направи 11-тото поред предложение към Великобритания за замразяване на британската отстъпка на средното ниво така, както е била през седем-годишния период преди миналогодишното разширяване на Европейския съюз. Люксембургският премиер Жан-Клод Юнкер предлага да се говори отново за рабата в края на 2013-та година, когато ще се обсъжда следващия седем-годишен период.
Великобритания, както се и очакваше, отхвърли предложението да се замрази отстъпката й от 3.2 милиарда евро. И така вече е сигурно, че споровете около бюджета на общността за следващите седем години ще бъдат изключително разгорещени. Лондон вече даде яно да се разбере, че е готов да наложи вето върху целия бюджет, след като поеме председателството от първи юли. Според вестник “Гардиън” обаче, правителствени източници от “Даунинг стрийт” 10 са били силно раздразнени от това, че предложението е било направено на четири очи между Блеър и Юнкер и че британският премиер не ги е уведомил за отказа си. По думите им, това ще върне Великобритания в ерата на тачеризма.
Същевременно, както пише още “Гардиън” на френския президент Жак Ширак също няма да му бъде лесно, защото е подложен на силен натиск да приеме намаление в земеделските субсидии с 4.2 милиарда евро, за да може да бъдат финансирани фермерите в Румъния и България, които се очаква да се присъединят към Европейския съюз през 2007-ма година. Както знаете, ние с румънците бяхме изпуснати от разчетите за земеделските субсидии, когато се договаряха те през 2002-ра година. За съжаление обаче, люксембургският премиер, който е един изключително опитен дипломат снощи вдигна ръце и изрази убеденост, че споразумение по финансовите перспективи на съюза няма да бъде постигнато на този Европейски съвет. Според други дипломати пък и през следващите 6 месеца няма да има споразумение, тъй като Великобритания поема ротационното председателство и по тази причина тя никога няма да се откаже от отстъпката си, а пък пари иначе няма откъде да се вземат.