euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Данъкът върху финансовите транзакции гарантира, че сме си научили уроците от банковата криза. Ако не ускорим работата по одобряването на правилата, подходящи в условия на глобализация, ще унищожим подкрепата за европейската интеграция, а това ще бъде краят на нашата демокрация. Това послание отправи германският министър на финансите Волфганг Шойбле по време на публичното обсъждане на процедурата за засилено сътрудничество за въвеждане на данък върху финансовите транзакции (ДФТ) от 11 страни-членки на ЕС по време на заседанието на министрите на финансите на ЕС в Брюксел на 7 ноември. Сагата с ДФТ се точи вече 3 години, откакто за първи път беше предложена идеята (през септември 2011 година) в отговор на световната финансова и последвалата я тежка икономическа криза. Тогава обаче тя не срещна подкрепа от всички страни-членки.

През лятото на 2012 година беше постигнато съгласие, че единодушието между тогава 27-те страни-членки е невъзможно, но 11 от тях писаха на ЕК с искане за използване на правото в устройствените Договори на ЕС за засилено сътрудничество на базата на предложението на ЕК от 2011 година. След продължителни дебати Съветът на министрите на финансите и икономиката (Екофин) също даде съгласието си ДФТ да бъде въведен от само 11 страни-членки. През февруари 2013 година ЕК предложи ревизиран вариант [на английски език] на първоначалното си предложение, съобразено с по-специфичния случай. Основните елементи от него се запазват, а именно да се облагат финансовите транзакции с 0.1% за акции и облигации и 0.01% за деривати. Първоначално, за 27 членки, Комисията очакваше приходите от данъка да бъдат около 57 милиарда евро годишно. Заради намаления географски обхват обаче, тя ревизира очакванията си на между 30 и 35 милиарда евро.

В старото предложение ЕК предлагаше за събиране на данъка да се приложи принципа на пребиваване, тоест данъкът да се дължи, ако някоя страна в транзакцията е установена в страна-участничка, независимо къде се извършва транзакцията. Новото във второто предложение е допълнителна "предпазна" мярка, за да се предотврати избягване на плащането на данъка - въвеждането на принцип на издаване. Този принцип предвижда облагане на финансовите инструменти, издавани от 11-те страни-членки по време на търговията дори и тези, които ги търгуват да не са установени в ДФТ-зоната. Това беше една от спорните точки по време на дебатите на 7 ноември в Екофин. Датският министър на икономиката Мортен Остергор припомни мнението на правната служба на Съвета, че принципът на пребиваване не е съвместим с европейското законодателство, затова бъдещият ДФТ трябва да почива на солидна основа, а именно да се прилага принципа на издаване.

Йерун Дайселблум, министър на финансите на Холандия и шеф на Еврогрупата, подкрепи Дания и призова Комисията сериозно да обмисли как точно засилената процедура ще засегне цялата Общност. Люксембург също е на мнение, че ДФТ ще има тежки последици за страните, които не участват. Пиер Граменя, министър на финансите, заяви, че Люксембург предпочита критерия "издаване" пред "пребиваване", но поиска повече информация, защото не беше сигурен дали всички разбират добре новия механизъм. Германският финансов министър Волфганг Шойбле обаче остро скастри Люксембург като му припомни, че в момента се вихрят сериозни медийни бури заради страната му. Нужно е да се постигне напредък в сътрудничеството и регулацията на финансовите въпроси, но и данъчното облагане, подчерта той.

Враждата между Германия и Люксембург, специално по данъчните въпроси, не е от скоро. В момента Люксембург е на прицел заради неконкурентни данъчни практики. Световната мрежа за разследваща журналистика публикува [на английски език] документи, които показват, че големи международни компании като "Пепси", "ИКЕА", "Федекс" и други (340 компании) са използвали тайни сделки, които са им позволявали да избягват високите глобални данъци, без обаче да имат силно присъствие в херцогството. Станалата известна като "Люксембург лийкс" афера разкрива, че милиарди долари са минали през Люксембург, облагани с минимален данък. ЕС и Люксембург от месеци спорят заради нежеланието на херцогството да предаде информация за своите данъчни практики на ЕС. Това поставя в много тежка ситуация новия шеф на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, който беше няколко мандата премиер на Люксембуг, а преди това и министър на финансите. Това прави малко вероятно да не е знаел за тези практики, а в новото си качество излиза, че ще разследва сам себе си. 

Ирландският финансов министър Майкъл Нунън не взе категорична позиция, но заяви, че процедурата на засиленото сътрудничество се използва рядко. За първи път тя ще се прилага по данъчен въпрос. Той призова Комисията да гарантира, че няма нищо да предизвика прецедент, който да се отрази на други данъчни сфери. Ирландия особено много се страхува от подновяване на дебатите за хармонизация на основата на корпоративния данък. Дъблин беше подложен на силен натиск да увеличи корпоративния си данък, тъй като подбива пазара. Най-силен натискът беше от Германия и Франция. В момента еврокомисар по икономическите и финансовите въпроси е бившият френски министър на финансите Пиер Московиси, който каза по време на обсъждането, че ДФТ е изключително важен проект в политически смисъл, който ще придвижи напред данъчната хармонизация, а тя е основен приоритет на новата Комисия. 

Ханс Йорг Шелинг, министърът на финансите на Австрия, заяви, че няма да има последици за останалите страни. Решението е съвсем просто, каза той и призова то да бъде взето до края на годината, защото в противен случай ще бъде невъзможно ДФТ да се въведе от 1 януари 2016-а година, каквато е заложената цел. Г-н Московиси смята обаче, че има шанс всичко да приключи навреме. Несъгласие по спорния въпрос за принципа на облагане с ДФТ обаче имаше и между страните-участнички. Някои от тях предпочитат подхода в предложението на ЕК, а именно да се прилага принципа на пребиваване, допълнен от принципа на издаване като крайна мярка. Те смятат, че този принцип е по-справедлив по отношение на ефектите от приходите, тъй като няма да е в ущърб на страните с по-малък брой издатели. 

Други са на мнение обаче, че е по-добре да се прилага принципа на издаване, тъй като облагането ще става в зависимост от мястото на установяване на издателя. Това ще гарантира по-ефективно облагане и по-лесно събиране. През октомври италианското председателство предложи три компромисни варианта. Два от тях допълват принципа на издаване с елементи от принципа на пребиваване, а третият комбинира принципа на издаване с икономически елемент като например брутен национален доход, размер на населението или друг, който да послужи за основа на преразпределение на приходите между 11-те участнички. По време на публичното обсъждане нито една от участничките не коментира този въпрос, но в прессъобщението след срещата се посочва, че все още не е постигнато съгласие. 

Неизяснен остава и още един въпрос. Страните-участнички са постигнали съгласие по отношение на облагането с ДФТ на акции и облигации, но все още има технически разногласия по отношение на облагането на деривати. По процедурата за засилено сътрудничество в обсъжданията могат да участват всички финансови министри, но да гласуват могат само министрите на 11-те страни-участнички. Това са Австрия, Белгия, Естония, Франция, Германия, Гърция, Италия, Португалия, Словакия, Испания. Още през 2011 година, когато ЕК предложи въвеждането на данък върху финансовите транзакции, България се обяви против. В управленската програма на новото правителство обаче се предвижда въвеждането на данък върху операциите на капиталовите пазари.

Според декларация [на английски език] на страните-участнички от май тази година, данъкът ще се прилага прогресивно, първоначално само върху акции и деривати. Ако някоя страна-членка желае да разшири обхвата на данъка, останалите нямат нищо против. Данъкът няма да засяга ежедневните финансови дейности на гражданите и бизнеса, тоест заеми, плащания, застраховки и депозити, нито ще засяга традиционните инвестиционни банкови дейности. От данъка са изключени и транзакциите между централните банки и ЕЦБ, както и операциите, свързани с Европейския механизъм за финансова стабилност и Европейския механизъм за стабилност (временния и постоянния спасителен фонд на еврозоната).