България е против нови данъци върху финансовия сектор

Ралица Ковачева, October 4, 2010

Облагането с такси и данъци на финансовия сектор е била една от основните теми на неформалното заседание на финансовите министри от ЕС в края на миналата седмица. И докато по въпроса за банковата такса като цяло има съгласие, нещата изобщо не изглеждат така по отношение на евентуален данък върху финансовата система.

Кратка предистория:

През пролетта по молба на Г20 МВФ изготви доклад, в който предлага облагането на банките с две такси: стабилизационна такса с фиксиран размер, която може да се събира в специален фонд за подкрепа на проблемни институции или да влиза директно в бюджета, и данък върху финансовите дейности, който ще се начислява въз основа на печалбата и заплатите във финансовите институции и ще влиза директно в бюджета. Изричното уточнение е, че и двете трябва да важат за всички финансови институции, а не само за банките. Защото, в противен случай, много от банковите услуги ще бъдат прехвърлени например към хедж фондовете или застраховането, за да се избегнат таксите.

Месец по-късно Европейската Комисия представи предложението си за създаване на „хармонизирана мрежа от национални фондове за банково преструктуриране” в ЕС, което беше одобрено от Европейския съвет през юни. Комисията предлага банките да плащат стабилизационна такса, която да се събира във фондовете и да се използва за преструктурирането на затруднени институции, така че да не бъде излагана на риск цялата система. В предложението, обаче, не се уточнява нито размерът, нито базата, на която да се определя таксата.

Сериозен проблем е и избягването на двойното облагане, което може да се получи при банки, които работят в няколко европейски страни, както и заради предприетите вече от някои страни самостоятелни решения в тази област. Тези въпроси ще бъдат обект на последващо предложение на Комисията, което според еврокомисаря по данъчната политика Алгирдас Шемета, ще бъде представено съвсем скоро.

Актуалните спорове

Европейската централна банка подкрепя предложението на Комисията банковите такси да се канализират в специалните фондове за банково преструктуриране, каза председателят на банката Жан-Клод Трише след края на заседанието на финансовите министри. Той обаче се изказа против данъка върху финансовите транзакции с аргумента, че подобна мярка има смисъл само ако по нея има глобално съгласие, а такова на този етап няма:

„Данъкът върху финансовите транзакции има редица слабости - икономически, финансови и по отношение на техническото въвеждане, но има един елемент, който е изключително важен: той трябва да бъде въведен, ако това бъде решено, абсолютно навсякъде в света. Иначе единственият резултат ще бъде преместване на транзакциите извън тези, които са го въвели”.

Всички досегашни обсъждания на ниво Г20 не стигнаха до консенсус по този въпрос. Намирането на европейско решение трябва да бъде синхронизирано от една страна с Г20 и специално със САЩ и от друга - да отчете различните мерки, които отделни европейски страни вече предприеха.

През юни Великобритания въведе банкова такса (в сила от 2011-а година) на базата на пасивите на финансовите институции. Решението на Лондон беше подкрепено от Франция и Германия, които също обявиха, че работят по въвеждането на банкови такси. В съвместно изявление трите страни настояха подобно решение да бъде прието в целия ЕС и таксата да бъде на базата на банковите баланси, но съобразена с националните специфики.

Каква е българската позиция по въпроса?

Като цяло, според Министерството на финансите (МФ), както банковите такси, така и данъците във финансовия сектор трябва да бъдат обсъждани, само след като има яснота по рамката за решаване на кризи и ролята на фондовете за преобразуване на проблемни банки в тази рамка. (Такава яснота се очаква от предстоящото предложение на Комисията.) По отношение на таксата за финансовия сектор, МФ смята, че е необходимо да бъде прилагана към всички финансови институции (банки, небанкови финансови институции, дори и инвестиционни дружества), които поемат кредитен риск и да има унифициран размер.

Българското разбиране е, че е по-приемливо таксата да бъде определена на база пасивите на банковите институции (без капитал и застраховани депозити), а размерът й не трябва да бъде твърде висок, за да се избегне влошаването на перспективите за икономически растеж.

По въпроса за данъците във финансовия сектор, България е „против въвеждането на нови данъци във финансовия сектор, тъй като не се очаква те да имат положителен ефект в държавите-членки с по-слабо развит финансов сектор и в частност в новите държави-членки”. Според финансовото министерство, подобна мярка би затруднила страната в усилията й за развиване и стратегическо позициониране на българския капиталов пазар, както и в търсенето на стабилни и авторитетни инвеститори. Позицията на България е, че преди да бъде взето политическо решение по този въпрос, следва да бъде изготвен задълбочен анализ и оценка на въздействието
на положителните и отрицателните ефекти от евентуалното въвеждане на такива данъци както върху бюджета на държавите-членки, така и върху финансовите пазари.

На този етап позициите на страните-членки са все още твърде различни, призна комисарят по данъчната политика Алгирдас Шемета. На неформалното заседание са обсъждани два варианта за облагане на банките - върху финансовите транзакции или върху финансовите дейности. Без да влиза в подробности за предстоящото предложение на Кмосията за облагането на финансовите институции, Шемета каза, че е получил много нови идеи от дискусиите. Той подчерта, че в момента финансовият сектор е облагодетелстван по отношение на данъчното облагане и това е празнина, която трябва да се запълни.

Каквото и облагане да преложи Комисията, нейните цели са финансовият сектор да има справедлив принос към публичните финанси, да се гарантира значителен приход, без това да подкопае конкурентоспособността на ЕС и да не се създават нови пречки пред единния пазар, подчерта Шемета. Необходим е европейски подход, който да избегне различията и противоречията между националните стратегии и Комисията ще излезе с предложение, което е от полза за Европа, каза Комисарят.

Белгийският финансов министър Дидие Рейндерс обясни, че въпросът е приоритетен за белгийското председателство на ЕС и то ще се стреми по него да бъде постигнат напредък. Най-напред обаче, е необходимо политическо решение на лидерите на ЕС на Съвета в края на октомври. Едва след това може да започне обсъждането на техническите подробности.

Председателят на ЕК Жозе Мануел Барозу нееднократно се изказа в подкрепа на данъка върху финансовите транзакции като допълнение към стабилизационната банкова такса. Идеята среща широка подкрепа и в Европейския парламент. Дискусията за или против данъка придоби нови измерения, след като комисарят по бюджета Януш Левандовски подхвърли, че е възможно именно финансовите транзакции да станат обект на първия в историята на Съюза евроданък като източник на собствени приходи в европейския бюджет. На всички журналистически въпроси дали това е обсъждано от финансовите министри и комисарят Шемета, и Дидие Рейндерс отговориха, че първо трябва да се постигне принципно съгласие за въвеждането на данъка, а чак след това за възможната му употреба.

Преди дни групата на Зелените в ЕП представи свое предложение за въвеждането на европейски данък върху финансовите транзакции, според което при ставка от 0.05% ще бъдат генерирани приходи в размер на 190 милиарда евро годишно. Според Зелените, първоначално данъкът би могъл да се въведе само в еврозоната, което ще донесе 98 милиарда евро годишен приход в европейския бюджет.

По всичко изглежда обаче, че на този етап идеята е все още твърде противоречива. Очаква се, ако не пълна, поне известна яснота по въпроса да има след Европейския съвет през октомври. Тогава euinside ще бъде в Брюксел за да следи отблизо дискусиите по въпроса. Със сигурност е ясно само, че една по-предпазлива позиция на лидерите ще срещне яростни критики от страна на Европейския парламент. През ноември предстои срещата на лидерите на Г20 в Сеул, където ЕС трябва да излезе с ясна позиция, ако иска да привлече на своя страна партньорите си в организацията. Засега шансовете за това са минимални, но все пак, не винаги политическите решения следват финансовата логика. Понякога е обратното.