euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Усилията на Европа да се справи с дълговата криза и да спаси единната си валута наистина заслужават възхищение, но реалността е, че има страни-членки, страдащи от тежки проблеми, които все още не са решили. Така може да се обобщят встъпителните изказвания на еврокомисаря по валутните и икономически въпроси Оли Рен, на председателя на Еврокомисията Жозе Мануел Барозу и на генералния секретар на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) Анхел Гурия в началото на тазгодишния Брюкселски икономически форум. Той се провежда в много критичен за еврозоната и ЕС като цяло момент и именно по тази причина г-н Оли Рен призова участниците да се включат със своята експертиза в обсъждането на мерките, които Европейският съюз предприе през последната година за реформиране на икономическото си управление.

Все още не сме доплували до сушата

На метафората с плуването ме наведе г-н Барозу, който започна речта си с цитат на известния инвеститор Уорън Бъфет: "Единствено, когато приливът се оттегли виждаме кой е плувал гол". Барозу каза това, за да обясни, че когато избухна кризата през 2008-ма година, някои европейци побързаха да посочат с пръст Съединените щати, "сякаш американците бяха единствените, които плуваха голи, а Европа не заслужаваше упрек". Истината, според него обаче е, че глобалната финансова система като цяло е плувала гола и всички трябва да положат усилия за прикриването й.

Оли Рен беше доста по-искрен като призна, че недостатъците на координацията на икономическата политика са очевидни, но не е обърнато достатъчно внимание на възможността от неустойчива дългова динамика, "а дори когато тези проблеми бяха идентифицирани, Пактът за стабилност и растеж нямаше необходимите зъби, за да може ефективно да ограничи непредпазливите политики в страните-членки". Още миналата година еврокомисарят констатира липсата на зъби на Пакта и това доведе до цялостното реформиране на икономическото управление, за което euinside подробно писа.

Оли Рен направи и още едно признание като заяви, че "ние напълно пренебрегнахме по-широките макроикономически дисбаланси като цените на активите и бума на частния кредит, големите дисбаланси по текущата сметка и ерозията на конкурентоспособността". И още: "подценихме значението на ефекта на преливането в нашата интегрирана икономическа система". За целта, изброи той, ЕС излезе с цял пакет от 6 предложения за реформа, чиято цел е подсилването на Пакта за стабилност и растеж, за въвеждане на надзор над макроикономическите дисбаланси, за подсилване на политиката на координация.

В самото начало на речта си г-н Рен направи кратък преглед на настоящата ситуация, като цитира прогнозите, които Еврокомисията публикува миналия петък. По думите му, през 2012 година се очаква достигането на предкризисните нива на производство в ЕС, "което принципно означава, че в момента покриваме четирите години, които изгубихме по време на финансовата криза и икономическата рецесия, догодина се връщаме към нивата на БВП от 2008 година", добави той. Еврокомисарят отбеляза и още нещо много важно според него, че всички тези подобрени данни са въпреки политическите промени в Близкия изток и северна Африка, въпреки природната и ядрена катастрофа в Япония, както и въпреки продължаващото напрежение на пазарите на суверенен дълг заради някои определени страни-членки.

Макар да направи уговорката, че не се опитва да каже, че всичко е наред и да изброи проблемите, Оли Рен беше индиректно контриран от генералния секретар на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) Анхел Гурия. Той изрази опасения, че ако не се осъществят структурните реформи в най-уязвимите и засегнати страни-членки на еврозоната, съществува реална опасност от стагнация. "Стагнацията може да се появи от постоянното влошаване на структурната и бизнес-среда. Подобни рискове са налице в еврозоната, където някои икономики преживяха растеж, наподобяващ стагнация. [...] ОИСР прогнозира и предполага, че ако не бъде направено нещо, скоростта на растежа в еврозоната през следващите 15 години ще бъде около половината от това, което беше от 1995 година насам", каза той разпалено.

Страните, чието име не бива да бъде назовавано

Нито Анхел Гурия обаче, нито Оли Рен или Жозе Мануел Барозу назоваха по име страните, които представляват най-голям проблем за еврозоната. За най-големия заподозрян - Гърция - изказванията бяха както следва:
Оли Рен: "Ясно е, че Гърция трябва сериозно да засили изпълнението на икономическите реформи и приватизационната програма преди да бъдат предприети каквито и да е нови стъпки".
Жозе Мануел Барозу: "Нещо повече, за онези, които следят изпълнението на съществуващите програми, не помага всеки ден да се излиза с нови идеи или нови условия. Трябва да бъде даден приоритет на решителното прилагане на вече договореното. В политиката и икономиката придържането към зададения курс е добродетел и задължение, и точно това трябва да направим сега. И нека бъда пределно ясен: преструктурирането на дълга никога не може да бъде алтернатива на наистина болезненото напасване [adjustment], което трябва да се осъществи".
Анхел Гурия: "Трябва да кажа, че случаите с трите държави са много различни. Фискалния проблем на Гърция, бих искал да кажа, че е един вид проблем на закръглянето - дали ще е 4% или 14%".

Оли Рен назова Гърция по този начин в контекста на обяснението му, че програмите, приети като условие за отпускане на спасителни заеми, са били необходими, за да се "предотвратят последващи сеизмични шокове за европейската финансова система и европейската икономика в по-широк контекст". На фона на завръщането на Гърция отново във водещите новини със спекулации за това дали ще обяви фалит, ще напусне еврозоната или ще изпроси още един спасителен заем, изказването на Оли Рен има много ясна посока и тя е - Атина. Председателят на Еврокомисията Жозе Мануел Барозу пък беше още по-категоричен в изказването си, въпреки че не назова Гърция по име.

Цитатът, който ви показахме по-горе, всъщност е насочен не само към управляващите в Гърция, но и към множеството анализатори и политици, които пуснаха в обръщение хипотезите не просто за предстоящо преструктуриране на гръцкия дълг, но и за договарянето му в момента на определени нива в ЕС, както euinside писа. За Анхел Гурия, пък, чийто анализ представлява практически поглед отвън, Гърция е само част от проблема, независимо че като същност е различен от този в Ирландия или Португалия, за която той каза, че се "е самонаранила".

Да се преброим - кой е еврофил?

Изказването на генералния секретар на ОИСР всъщност беше най-яркото в първата част на сутрешния панел, който протече под мотото: "Засилване на европейското икономическо управление - надзор над фискалните и макроикономически дисбаланси". То започна така:

"През 1969-та година започнах работа в Мексиканската федерална електрическа комисия и тази организация на мексиканското правителство се опитваше да пусне емисия акции в европейски сметни единици (European Units of Account, далечни предшественици на еврото). Трябваше да се калкулират и преценяват 14 различни валути, за да може да се изчисли лихвата, която ще се плаща всеки месец. И, разбира се, промяната на текста на брошурата за продажбата на акциите и корекциите се правеха чрез телекс. Повечето от вас не знаят какво е телекс. [смях] Казвам това, защото това беше първият ми операционен контакт с Европа и с усилията на Европа да има единна валута, и с усилията на Европа да развие единен пазар. Предполагам, че това ме прави еврофил, което признавам", каза още г-н Гурия, с което предизвика аплодисменти в залата.

Но дали финансовите пазари са еврофили или еврофоби. Отговорът би трябвало да бъде, че това няма значение. Значение има дългосрочната перспектива длъжниците да покрият дълговете си. А ако Европа е допуснала в своите редици хора, които имат проблем със закръгляването или с работата до късно, то това е проблем, който тя трябва да си реши. Въпросът е коя Европа - тази на страните-членки или другата - на институциите. Част от проблема е, че все още има разлика.