euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

В пълен синхрон, но на две коренно различни сцени, германският канцлер Ангела Меркел и финансовият й министър Волфган Шойбле разкритикуваха страните от южната периферия на еврозоната, че работят малко, а почиват много. И дадоха да се разбере, че германската солидарност нито е безвъзмездна, нито е безкрайна.

„Не можем да имаме обща валута, докато едни имат много време за почивка, а други - много малко”, каза Ангела Меркел на партийно мероприятие на своя Християндемократически съюз. „Не може хората в страни като Гърция, Испания и Португалия да се пенсионират по-рано, отколкото в Германия”, подчерта канцлерът, цитирана от списание Der Spiegel. Изданието припомня, че миналата година Гърция обяви пенсионна реформа, целяща средната възраст за пенсиониране да се увеличи до 63 години, докато още през 2007-а година Германия е решила да вдигне пенсионната възраст от 65 на 67 години.

„Не можем просто да демонстрираме солидарност и после да казваме, че тези страни могат да продължават, както досега. Да, Германия ще помогне. Но Германия ще помогне само, когато другите също положат усилие от своя страна”, каза германският канцлер.

Толкова остро изказване от обикновено сдържаната г-жа Меркел е донякъде изненадващо. Естествено, повечето коментари са, че думите й са насочени към вътрешната публика, в търсене на предизборна подкрепа за провеждащите се в Германия местни избори и в опит да се мобилизира разколебания електорат на ХДС. Със сигурност такъв елемент има.

Но едва ли е случайно, че в същия тон се изказа и финансовият министър Волфганг Шойбле и то пред съвсем различна публика - в рамките на влиятелния Брюкселски икономически форум. Посланието на Шойбле беше еднозначно - солидарността изисква всеки да си свърши работата:

„Да, последните събития показаха, че общата валута не може да оцелее без солидарност между своите членове. Но солидарността може само да предотврати кризата в една отделна държава да се превърне в криза на еврозоната. Всяка страна-членка трябва да има волята сама да се справи с корена на причините за своите проблеми. Единственият работещ курс е страните в еврозоната, които са по някакъв начин по-слаби, да станат по-силни. Ние можем да им помогнем, но не можем да свършим тяхната работа. Освен това, никой не може да реши своите проблеми с конкурентоспособността, искайки другите да станат по-малко конкурентоспособни и никой не може постоянно да запълва дупката между приходите и разходите си като иска от другите повече пари.”

Тези думи на г-н Шойбле звучат особено критично на фона на признанията на влиятелни европейски политици, че Гърция не изпълнява ангажиментите си по програмата, договорена с ЕС и МВФ срещу заема от 110 милиарда евро. Председателят на Еврогрупата и премиер на Люксембург Жан-Клод Юнкер призна, че „Гърция не спазва напълно икономическата програма”, а дефицитът й продължава да расте, вместо да намалява. Еврокомисарят по икономическите и валутните въпроси Оли Рен също изостави обичайния си сдържан тон и призова гръцките политически партии да покажат единство и да подкрепят мерките по програмата, за да осигурят обществена подкрепа за изпълнението й.

Но изказването на г-н Шойбле не беше предназначено само за периферията на еврозоната. Очевидно в отговор на натиска на популистките партии, които насърчават общественото недоволство срещу „спасяването” на Гърция, Ирландия и Португалия Волфганг Шойбле защити нуждата от това „да им се откупи малко време”, но подчерта, че постоянното наливане на пари в тези икономики няма да реши проблемите им:

„Гръцката дългова криза и кризата, която тя произведе, са ясно предупреждение към европейските политици да не допускат публичния дълг да расте безкрайно. Тя графично демонстрира как пазарите могат внезапно да оттеглят подкрепата си от правителствата, когато дълга и дефицита достигнат нива, които според инвеститорите са неустойчиви. Ще бъде огромна небрежност, ако европейските политици игнорират тези предупреждения, защото пазарите трайно ще изгубят доверието си в сбособността на страните от еврозоната да обслужват дълговете си, а това ще доведе и до загуба на доверие от страна на гражданите. Финансовият, икономически и политически последици от подобна дългова криза биха били драматични и трудни за овладяване.”

Германският финансов министър неколкократно подчерта нуждата от реформи в подкрепа на икономическия ръст и повишаване на конкурентоспособността в ЕС. Както знаете, именно Германия предложи създаването на т.нар. Пакт за конкурентоспособност, който беше приет под името Пакт „Евро+” от 25 страни-членки (сред които и България). В отговор на критиките, че Германия също трябва да положи усилия по отношение на прекомерните дисбаланси в еврозоната, като намали излишъка си по текущата сметка, Шойбле каза: „Да, трябва да избягваме прекомерните дисбаланси между страните членки. Но не, това не може да стане като успешните страни доброволно ограничат своята конкурентоспособност.”

Посланието е ясно - Германия няма да намали силата си, за да компенсира чуждите слабости. Германия няма да подкрепя наливането на пари в бедстващите икономики до безкрайност. В същото време, Германия няма да изостави еврото, нито ще позволи отслабването на Икономическия и валутен съюз (ИВС):

„Струва си да си спомним, че ИВС не беше създаден като бързо решение за проблемите на страните от еврозоната или като схема за забогатяване на финансовите спекуланти. Той не беше замислен като система от преразпределение от по-богатите към по-бедните страни, чрез евтини заеми за правителствата със средства като общи ерооблигации или открити фискални трансфери. ЕВС няма да успее, ако няколко страни са в постоянен дефицит и отслабват своята конкурентоспособност за сметка на стабилността на еврото.”

Тезата на Германия, че южните страни трябва да работят повече и да повишат конкурентоспособността си, не се приема от мнозина анализатори и икономисти. Те твърдят, че статистиката не показва хората в тези страни да работят по-малко, нито да е намаляла конкурентоспособността. И прилагат съответните цифри и графики, които доказват тезата им. Няма да отсъждам има ли победител в този спор. Но от България нещата със сигурност изглеждат по-различно, отколкото от Брюксел. Не знам колко официални празници имат гърците, но със сигурност мога да кажа, че само за последния месец българите имат общо 9 официални почивни дни, освен съботите и неделите - по 3 за Великден, Гергьовден и 24 май.

Така че чисто емпирично, няма как да не се съглася с г-жа Меркел, че който иска да харчи повече, трябва да работи повече, да се пенсионира по-късно и да спести от сиестата, вместо от работното време. А въпрос на отделен разговор е какво прави, докато работи.