euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

В-к "Сега": „Най-бедната държава в ЕС България ще стане гарант за 6.09 млрд. евро по новия Европейски механизъм за стабилност (ЕМС) ... Финансовите й задължения ще произтекат от новия пакт за еврото ("Пакт за еврото плюс"), към който премиерът Бойко Борисов обяви, че я присъединява”.

Менда Стоянова, председател на парламентарната комисия по бюджет и финанси, цитирана от агенция „Фокус”: "Менда Стоянова обясни, че „Пактът за стабилност на еврото” включва само страните, които са в еврозоната, но предложението за изменение на Лисабонския договор в частта на член 136 предвижда възможност и за страни извън еврозоната по свое желание да се включат в този пакт".

Мартин Димитров, председател на парламентарната комисия по икономика, цитиран от mediapool: „С присъединяването на България към новия Пакт “Евро плюс“ правителството е допуснало гаф, защото не е било наясно с ангажиментите, които се поемат... Според него [Мартин Димитров], с присъединяването към пакта България става гарант за заем първоначално за 3 млрд. евро, а по-късно - 6 млрд. евро, което е 1/6 от БВП на страната.”

Това са само малка част от коментарите на журналисти и политици по повод резултатите от последния Европейски съвет. Голямото недоразумение в случая е смесването на две различни неща: Европейският механизъм за стабилност (ЕМС) и Пактът за еврото +. ЕМС е т.нар. постоянен спасителен фонд за еврозоната, който ще започне да действа след 2013 година. Той ще замести сега съществуващия временен фонд като за целта се прави промяна в чл. 136 от Договора за функциониране на ЕС. С тази промяна създаването на фонда вече има своята легална база, за което основно настояваше Германия. Та в този фонд участват априори всички страни от еврозоната, както и всички страни, които по силата на присъединителните си договори рано или късно ще приемат еврото. Единственото изключение са Великобритания и Дания.

"Пактът за еврото +" е политическа инициатива на Франция и Германия (стартирала като Пакт за конкурентоспособност), която цели засилване на политическия контрол и партньорския натиск за провеждане на реформи. Макар и предназначен основно за страните от еврозоната, пактът е отворен за всички останали държави от ЕС, които пожелаят да се присъединят. Той ще се основава на междуправителствено споразумение и изпълнението на поетите ангажименти ще се контролира изцяло на ниво лидери на страните-участнички.

Тоест двата инструмента, макар и израз на една посока на мислене, не са легално обвързани и от тях не произтичат взаимно свързани ангажименти. Те са част от от т.нар. широкомащабен отговор на дълговата криза, въплътен в поредица документи и решения, обобщени на последния Европейски съвет.

Една от причините за подобно объркване в българското публично пространство е тоталната липса на интерес към европейските въпроси и българското участие. Това поражда и съответната липса на информация, както е видно - на всички нива. Втората причина е начинът, по който се взимат и обявяват решенията на правителството. По-лошото, обаче, е, че освен неразбиране, маниерът на премиера да ни „застрелва” от упор с внезапни решения провокира априори критика и отхвърляне, дори когато решението само по себе си е правилно.

В случая с Пакта за еврото, буквално часове преди началото на Европейския съвет на 24 март премиерът Бойко Борисов обяви в парламента, че България ще се присъедини към Пакта. Новината прозвуча изненадващо, предвид пълната липса на политически и обществени дебати по темата у нас, въпреки че в ЕС тя е на дневен ред от месеци.

Още по-неочаквано прозвуча този анонс на фона на меко казано негативното отношение на финансовия министър Симеон Дянков към идеята. Преди месец той коментира, че в пакта (тогава все още пакт за конкурентоспособност) има „доста съмнителни идеи”. Финансовият министър визираше намеренията за синхронизиране на политиката по отношение на корпоративното облагане, с което България не е съгласна. Както премиерът сам си каза, финансовият министър и БНБ били против участието ни в Пакта. Премиерът така и не обясни как въпреки това българската позиция е еволюирала до точно обратното. Нито даде повече информация след срещата на лидерите.

Най-голямата изненада, обаче, е абсолютно правилният аргумент на премиера за подобно решение: „Ако не се присъединим, ще научаваме от медиите какво се случва в Европа и тогава няма на кого да се сърдим, че тя е на една или две скорости”. Може би за първи път в историята си euinside ще се съгласи толкова еднозначно с г-н Борисов. Както неведнъж писахме, България няма друг избор, освен да участва в процеса на взимане на решения и така да бъде достатъчно информирана и подготвена да отстоява позициите си.

Защото както стана ясно, макар първоначалното френско-германско предложение да беше доста императивно, то претърпя сериозна промяна под натиска на европейските институции и страните-членки. И сега т.нар. Пакт за еврото + е доста широко политическо споразумение, с общи и пожелателни формулировки и изричното уточнение, че ще се уважават националните позиции и интереси. Включително по отношение на данъчната политика, където България има сериозни забележки, няма нищо, което да ни кара да очакваме натиск за вдигане на корпоративния данък поне в обозримо бъдеще. А политически натиск и сега може да бъде оказван, но в крайна сметка, целта на Пакта е всички да се развиват в една посока, със сравнимо темпо и да се учат от най-добрите.

Макар че сме писали доста по темата, ще припомня: Пактът цели насърчаване на конкурентоспособността, заетостта, устойчивостта на публичните финанси и стабилността на финансовия сектор. За целта се препоръчва набор от мерки във всяка от областите, които обаче всяка страна трябва да определи сама. Ако не сте съгласни, че посоката на мислене е правилна и напълно съвпада с българския интерес, това е тема на отделен спор.

И сега по любимата на народа част - за парите. Милиардите, които бедна България ще даде на ЕС, както много се изписа, не са заради Пакта за еврото+, а са българският принос в Европейския механизъм за стабилност. Това, че България ще участва в него, не е новина, както не е новина, че сме поели ангажимент да приемем общата валута, когато покрием критериите. А парите за фонда няма да се броят кеш на куп, а разсрочено, като голямата част е под формата на гаранции. И не сега, а когато България стане част от еврозоната. И все още предстои да се изчисли как и колко именно ще се плаща. Та, стана горе долу като в оня виц за компютрите и компотите.

Така или иначе, България няма избор дали да участва в Механизма, когато му дойде времето. А тъй като той се създава с промяна в Договора за функциониране на ЕС, тази промяна ще трябва да бъде ратифицирана от българския парламент, както и от останалите 26 парламента в ЕС. Т.е. това не е прищявка на премиера, както го изкараха някои, а траен и дългосрочен ангажимент на държавата като член на ЕС и бъдещ член на еврозоната.

В този смисъл, ако участието на България в ЕМС е практически неизбежно, то присъединяването на България към Пакта за еврото е еднозначно добро решение. А целият политически и медиен вой за „заробване” и невъзможност за самостоятелна политика са израз единствено на евтин популизъм и долнопробен евроскептицизъм. Защото какво предпочитате - да сме „независими” на дъното или да сме „зависими” и заедно с останалите европейски страни? И доколко икономически независима е България при положение, че е член на ЕС и й предстои (рано или късно, но задължително) да приеме еврото, за което левът и сега е вързан? И нима българските позиции нямат повече шанс, ако бъдат заявени и отстоявани заедно с балтийските страни, Румъния и Полша, в рамките на Пакта?

Все още очакваме да чуем официално и подробно българските аргументи за решението и най-вече - ангажиментите за реформи, които следват от него. Защото правителството вече ще отговаря за изпълнението им и пред партньорите си в Пакта. А това е важно, предвид липсата на реформаторски натиск отвътре и предвид склонността на българските управляващи да забравят обещанията си.