Пакт ли бе да го опишеш
Аделина Марини, March 24, 2011
Поредна среща на лидерите на Европейския съюз започва днес следобед в Брюксел. Ако човек не внимава в бройката, може да остане с усещането, че лидерите на страните-членки от октомври насам влизат от съвет в съвет, опитвайки се да решат сложна задача, чиито параметри хем са същите, хем постоянно се променят. И ако в началото (октомври) желанието на страните-членки на еврозоната беше за повече строгост във финансовата и икономическа дисциплина, под диктата на Франция и Германия, сега потокът на дискусиите се върна отново в руслото на "общностния подход".
Следобед лидерите на 27-те ще обсъдят отново икономическото управление на съюза с вече изкристализиралия Пакт за еврото, който замени доста по-строгия Пакт за конкурентоспособност. Той е замислен за страните-членки на еврозоната, но, тъй като дълговата криза във валутния съюз не засяга само него, затова беше предвидена и опцията страните извън единната валута също да се присъединят. Това допълнително разводни дискусиите, тъй като на практика от доброволно, членството в Пакта се превърна в задължително, особено за онези, които имат аспирации към членство в еврозоната. Затова и те започнаха да поставят условията си.
И така, няколко часа преди началото на Европейския съвет, България обяви, че се присъединява към Пакта, но под условие. Пред Народното събрание премиерът Бойко Борисов обяви, че България ще настоява да защити данъчната си политика и по-специално - да запази размера на корпоративния си данък от 10%. Така, страната ни се нарежда до искането на Ирландия, която обаче е подложена на силен натиск да увеличи корпоративния си данък (в момента 12.5%), най-малкото защото вече консумира спасителния заем, отпуснат й от ЕС и МВФ в края на миналата година.
И като стана дума за Ирландия, в навечерието на поредната лидерска среща Джон Брутън (бивш премиер на Ирландия и посланик на ЕС във Вашингтон) написа няколко препоръки към държавните и правителствени ръководители на ЕС. За да аргументира по-добре тезата си, г-н Брутън 
припомни и основните моменти в Пакта за еврото: намаляване на разходите за труд в страните, които имат проблем с конкурентоспособността; децентрализиране на договарянето на доходите; отваряне на професиите и енергийните мрежи за конкуренция; намаляване на разходите за правните системи; увеличаване на възрастта за пенсиониране; въвеждане на фискален борд (конституционно/правен лимит върху държавното взимане на заеми); въвеждане на единна, консолидирана основа за корпоративно данъчно облагане.
Според бившия ирландски премиер, повечето от предложенията са добри, особено по отношение на трудно извоюваната по-силна роля и мониторинг от страна на Европейската комисия. Останалите обаче, пише Джон Брутън в публикация за американския мозъчен тръст Карнеги, са подвеждащи, особено тази за създаването на консолидирана данъчна основа. Авторът се позовава на изчисления на компанията Ernst & Young, според които единна данъчна основа може да увеличи разходите на ирландските фирми с около 13%, за да могат да приведат счетоводството си съобразно с новите изисквания, като това ще стане в момент, когато те трудно могат да си позволят допълнителни разходи.
Според друго проучване, цитирано от Джон Брутън, макар и единната основа да увеличи данъчните приходи на по-големите страни, това ще доведе до намаляване на приходите на по-малките периферни държави, като по този начин допълнително ще влоши възможностите им за изплащане на дълговете им.
И още нещо, което е важно и за България: бившият ирландски министър-председател смята, че въвеждането на конституционен лимит върху държавното взимане на заеми ще се отрази лошо, тъй като ще се сведе до политическа игра с юристи. Подобна мярка ще има смисъл само ако е внимателно обмислена, с оставено достатъчно място за маневриране при спешни случаи. Публичният дълг трябва да си остане приоритет на еврозоната, особено предвид високите нива на задлъжнялост в някои държави, а също и предвид бъдещата цена на застаряващите общества.
Какво липсва в Пакта за еврото?
Джон Брутън смята, че има няколко липсващи елемента, които биха били от особено значение за ремонтирането на системата на Икономическия и валутен съюз (ИВС). Първото и най-важно нещо, по думите му, е създаването и прилагането на ефективни наказания. "Натискът сам по себе си няма да сработи: малките държави може да се подчинят на големите, но процесът отново ще се обърне, точно както беше с опитите да се приложи Пактът за стабилност и растеж върху Германия и Франция през 2004 година". Бившият ирландски премиер поддържа мнението, споделяно многократно по повод Пакта за стабилност и растеж, че налагането на глоби върху страни със свръхдефицит няма да е достатъчно.
Нещо повече, в някои страни като Ирландия, разширяването на задлъжнялостта на частния сектор, а не правителственият дълг, е основния проблем, който изисква отделен комплект наказания. За да има смисъл от наказанията, Европейската комисия и Европейската централна банка трябва да се включат като приемат стратегия за редовни разговори с рейтинговите агенции и всички политически партии в страните-членки.
Втората препоръка на Джон Брутън е лидерите на ЕС да се върнат отново към темата за слабостите на банковия сектор. Докато Европа не възстанови банковата си система, доверието няма да се върне на пазарите, малкият бизнес няма да процъфтява, а кредитирането ще бъде твърде оскъдно, за да може да се пребори с огромните структурни проблеми.
Европейските банки трябва да бъдат рекапитализирани, е третата мярка на бившия ирландски премиер, заради тяхната взаимозависимост. Най-важното обаче е, подчертава той, Европа да си създаде банкова политика. Това е логична последица от първия етап на ИВС, но не е спомената в нито един от документите на Ангела Меркел, Никола Саркози или европейските институции.
Основен елемент от такава банкова политика трябва да бъде справянето с различни трудни въпроси, вариращи от взаимосвързаността до "твърде голяма, за да фалира". Проблем, опит за решение на който е направен със създаването на структурите за финансов надзор в Европейския съюз, за които euinside е писал подробно.
И накрая, но не по важност, ЕС трябва да се откаже от междуинституционалното съперничество, което периодично излиза на преден план, вместо да се подходи към проблемите честно. Според Джон Брутън, ирландската дългова криза не е изцяло ирландски проблем. Да се разчита на ирландските данъкоплатци да помогнат за стабилизирането на европейската банкова система заслепява европейците за уроците, които трябва да се научат на по-широко ниво. Разбира се, казва още той, че трябва да бъдат изчистени слабостите в Ирландия и останалите страни от еврозоната, но ЕС трябва да работи заедно към намирането на практически, атрактивни решения, за да може да бъдат избегнати подобни кризи в бъдеще.
Не е ясно доколко тези идеи на дългогодишния дипломат ще бъдат взети предвид, но дневният ред на днешната среща се очертава твърде тежък. Освен Пакта за еврото, лидерите ще обсъдят тази вечер приключването на първата фаза от Европейския семестър (годишното наблюдение на бюджетните политики и структурните реформи), засилването на икономическото управление, банковия сектор и приключването на работата по създаването на постоянния механизъм за стабилност.
По време на вечеря лидерите ще обсъдят обстановката в Либия и кризата в Япония.