euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

За първи път ми се случва отразяването на Европейски съвет да ме накара да почувствам съществуването на паралелни светове. Защото, докато лидерите на ЕС с усмивка на лицето обясняваха как европейският дух тържествува, пред очите ми Съюзът се раздели на две. Европа на еврозоната и на останалите. Европа на страните-членки и на институциите.

Както знаете, още преди Съвета доминиращата тема беше френско-германското предложение за т.нар. Пакт за конкурентоспособност, който да бъде сключен между страните от еврозоната. Очакваше се този въпрос да измести до голяма степен вниманието от официално обявените теми на Съвета - енергетика и иновации.

В отговор на тези очаквания, германският канцлер Ангела Меркел и френският президент Никола Саркози дадоха брифинг, на който обясниха на медиите какво точно ще представят пред колегите си по време на официалния обяд. А именно: Пакт за конкурентоспособност, който да бъде задължителен за страните от еврозоната, но същевременно отворен за останалите страни, които биха желали да се присъединят към него. Без да влизат в подробности, Саркози и Меркел обясниха, че става дума за сближаване на политиките на страните от еврозоната, като за целта Франция и Германия са разработили „структурен план, който да отговори на предизвикателствата, които Европа среща”.

„Ние работим ръка за ръка, под “ние” имам предвид Франция и Германия, с ясна и пълна решимост да подкрепим еврото, да защитим еврото. Ние възнамеряваме да бъдем основен фактор в изграждането на Европа. Искаме да засилим конкурентоспособността на европейската икономика, да гарантираме сближаването на различните европейски икономики”, заяви Никола Саркози.

Срокът, който Париж и Берлин поставят, е до Европейския съвет на 24 и 25 март да има конкретно предложение и споразумение по него на страните от еврозоната. Това ще стане на специална среща на върха на страните от еврозоната в началото на март. По-късно Ангела Меркел обясни, че точната дата ще зависи от изборите в Ирландия, за да може да има сформирано правителство, което да участва в срещата.

За да не остане и капка съмнение, към заключенията на Съвета е приложено специално изявление на лидерите на еврозоната в което се казва:

„Въз основа на новата рамка за икономическо управление, ръководителите на страните-членки ще предприемат по-нататъшни стъпки за постигането на ново качество на координацията на икономическите политики в еврозоната с цел повишаване на конкурентоспособността, в посока по-голяма степен на сближаване, без това да подкопава единния пазар. Страните-членки извън еврозоната ще бъдат поканени да участват в тази координация. Президентът на Европейския съвет ще проведе консултации с лидерите на страните-членки и ще докладва за разултатите, определяйки конкретните следващи стъпки, в съответствие с Договора. За тази цел той ще си сътрудничи тясно с председателя на Комисията. Той ще гарантира, че ръководителите на заинтересуваните страни извън еврозоната са надлежно ангажирани в процеса.”

В този абзац именно минава тънката червена линия на разделението в ЕС, за което вече можем да кажем, че е факт. Разделението минава по два фронта. От една страна - еврозоната и останалите. И от друга - еврозоната и европейските институции. Защото, както е очевидно, доколкото председателят на Комисията изобщо ще е ангажиран в процеса, то е по отношение на страните извън еврозоната, които биха проявили интерес да се включат в Пакта.

В прав текст горният абзац звучи така: „Проблемите на еврозоната са си работа на правителствата на еврозоната.” Ето обяснението на Ангела Меркел, което не се нужде от коментар: "Ние не възнамеряваме да даваме повече правомощия на Европейския съюз. Става въпрос за координация между отделните правителства, с участието на националните парламенти. Разбира се, Европейският парламент ще бъде информиран за това, но както казах, това е сътрудничество на ниво правителствата на страните от еврозоната без трансфер на правомощия. Комисията ще има ролята на оценител, защото разполага със статистически данни за отделните страни, но координацията като такава ще се извършва изключително от правителствените ръководители.”

На този фон пресконференцията на президента на Европейския съвет Херман ван Ромпой и председателя на Комисията Жозе Мануел Барозу изглеждаше като сблъсък с паралелна реалност. Въпреки настоятелните питания на журналистите, г-н Ван Ромпой почти се закле, че никакви конкретни предложения не са били обсъждани. А председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу коментира, че не се оттеглят никакви компетенции от ЕС или от институциите, напротив, ще има засилена координация в области, които досега са били прерогатив на националните правителства. А както стана ясно, те ще останат прерогатив на националните правителства, но обект на междуправителствена координация.

Случи се именно това, което euinside прогнозира: макар предложението на Франция и Германия демонстративно да изолира европейските институции от икономическото управление на еврозоната, Барозу публично го защити: "ЕС увеличава капацитета си за действие. Приветствам това решение и вярвам, че то отразява европейския дух”.

И въпреки обясненията на Херман ван Ромпой, че е имало само най-обща и широка дискусия, Ангела Меркел съобщи след Съвета:

„Днес ние се договорихме, че такъв пакт ще има. Що се отнася до съдържанието, решенията ще бъдат взети на неформалната среща на еврозоната. На Европейския съвет на 24 и 25 март ще проведем консултации, за да видим дали други страни извън еврозоната ще имат желание да се присъединят”. Затова г-жа Меркел използва формулата 17+, която отразява тази възможност. Макар да отрече да е представила на Съвета списък с мерки, които да бъдат приети, Меркел призна, че е дала конкретни примери.

Според публикации в медиите, става дума за 6 точки, които трябва да бъдат изпълнени от страните за 12 месеца: да се премахне индексирането на заплатите според инфлацията, да се осигури взаимно признаване на дипломите и професионалните квалификации, да се въведе обща база за корпоративно облагане, да се обвържат пенсионните схеми с демографското развитие, да се въведат конституционно обвързани дългови спирачки и да се създадат национални режими за управление на банкови кризи.

И още нещо интересно, Франция и Германия предлагат като критерий да се използва страната-членка с най-добра практика. Това е сериозна разлика от предложението на Комисията, в което се предвижда оценката на конкурентоспособността да става по индикатори, определени от Комисията, за всяка държава членка.

Според медийни публикации, някои лидери са възразили остро срещу френско-германското предложение. Полският премиер Доналд Туск е протестирал срещу отделянето на еврозоната от останалите 10 страни от Съюза, с аргумента, че решенията трябва да важат за всички. Белгийският премиер Ив Льотерм остро е възразил срещу предложението да се премахне индексирането на заплатите, което се практикува в Белгия.

Освен въпроса каква подкрепа ще получи Пакта, има още една голяма неяснота засега: как ще се гарантира спазването на споразумението. Ако съдим по предварителните коментари, то ще бъде обвързано със спасителния фонд за еврозоната и получаването на помощ от него (цялата работа по „засилването на ефективността” на EFSF и по създаването на бъдещия постоянен механизъм за стабилност се поемат изцяло от Еврогрупата). Но, ако това е солиден аргумент спрямо Ирландия, Гърция и Португалия, интересно е как ще бъде спечелена подкрепата на страните, които не се очертава да прибегнат до фонда. И дали, в крайна сметка, междуправителственото споразумение ще предвижда санкции в духа на Довилската декларация.

Както можеше да се очаква, първите реакции на европейските депутати бяха силно критични. Заместването на общностния подход (на европейско ниво и с участието на европейските институции) с междуправителствен винаги е било спорна точка между Парламента и страните-членки. Тази критика присъства в изявлението на председателя на Групата на ЕНП Жозеф Дол, макар самата партия да приветства извънредната среща на върха на еврозоната.

Лидерът на Групата на АЛДЕ Ги Верхофстад, обаче, беше безмилостен: „Изолирането на Европейската комисия е неприемливо. Комисията има компетенцията и експертизата, но най-вече тя изразява европейския интерес. Нито Европейския съвет, нито неговия президент могат да направят това”. Според него „дисциплината може да бъде постигната само чрез прилагане на общностния метод и чрез овластяването на Комисията”.

Съпредседателят на Групата на Зелените/ЕСА Ребека Хармс определи предложения пакт като „междуправителствен миш-маш, в който европейският интерес и европейските институции са изолирани”. Според нея, пактът не отразява пълния спектър от икономически дисбаланси в еврозоната и хвърля вината само върху по-слабите страни-членки. „Той пренебрегва решаващи дисбаланси като политиката на Германия за ниски заплати и нейния излишък, които също вредят на еврозоната.”

Според Ивайло Калфин от Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите, „колкото повече механизми има в ЕС, в които не участваме – било в Шенген или в еврозоната, толкова повече българските граждани се превръщат във второстепенни европейци.”

На този етап това е и единственият български коментар по темата. След участието си в Европейския съвет премиерът Бойко Борисов нито е бил питан, нито сам е казал нещо по въпроса, поне според официалните съобщения и репортажите в медиите. И преди да си кажете, какво значение има позицията на някаква си България - има. За България. България трябва да каже как си представя бъдещето на Европа, за да участва в него.