euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

По-малко от година, след като президентът Барак Обама държа реч в древния университет Ал-Азар в Кайро (на 4ти юни 2009), в египетската столица реч държа и първият върховен представител на ЕС за външната политика, приравняван с ранга на външен министър - баронеса Катрин Аштън. Тя обаче избра за мястото на своята реч не университета, а седалището на Арабската лига.

Не само изборът на мястото за отправяне на послания е различен между двамата транс-атлантически партньори, но и съдържанието им. Така например, президентът Обама отдели много внимание в 54-минутното си обръщение на Исляма и приемането на неговото съществуване. След това степенува американските интереси в следния ред: Афганистан, Ирак, конфликтът между израелци и палестинци, Иран, религиозната свобода, правата на жените, икономическото развитие.

За разлика от американския президент, Катрин Аштън говори доста по-кратко и очерта много по-малко проблеми, с които ЕС иска да се ангажира. На първо място, според нея е ядрената програма на Иран и, най-вече, нежеланието на Техеран да участва в преговори. Като втори приоритет за Европа, баронеса Аштън посочи арабско-израелския конфликт. "Това е от жизненоважен интерес за Европа и е централен за решаването на останалите проблеми в региона".

Конфликтът между израелци и палестинци беше най-подробно адресиран от върховния представител на ЕС. Европейската цел е съществуването на две държави - Израел и Палестина на Западния бряг, включително Източен Ерусалим и ивицата Газа, базирано на границите от 1967-ма година. "Европа е готова да поеме своята отговорност. ЕС ще продължи да подкрепя палестинското институционално строителство, но това не трябва да става за сметка на мирния процес, а да го улесни".

ЕС ще продължи да участва в региона в четири насоки:

- подкрепа на страните в преговорите с ясно заявената позиция (по-горе);

- увеличаване на помощта, което обаче вече няма да е безвъзмездно, а ще бъде обвързано с резултати;

- ЕС е готов да обмисли предоставянето на политически, финансови и гаранции за сигурност за улесняване на мирния процес;

- Засилване на партньорството в рамките на Квартета за преговори, включващ още Съединените щати и Русия. Според Аштън, срещите на Квартета трябва да станат регулярни.

В заключение, баронесата посочи, че е крайно време да се премине от управление на конфликта към решение на конфликта в Близкия изток с участието на целия регион. "Мирът е необходим, той е спешен и е постижим. Тук съм, за да добавя и цялата тежест на ЕС за постигането на тази цел", завърши речта на Аштън пред Арабската лига по-рано тази седмица.

Нейната визита съвпадна с поредното засилване на напрежението в Близкия изток заради решението на Израел да продължи заселническата си дейност в палестинските територии. Този път, сигналите и от двете страни на Атлантическия океан бяха еднозначни - не. Въпросът е какъв ще бъде подходът на САЩ и ЕС оттук нататък. Защото г-н Обама заяви в своята реч в Кайро преди година, че връзката на Америка с Израел е силна и ще остане такава. Именно тази връзка е сериозна пречка за останалите арабски страни в региона да приемат по-компромисни ангажименти.

Те обаче са по-склонни да се доверят на Европа. Въпросът е на коя Европа - на отделни страни-членки на ЕС или на съюза като цяло. Отговорът на този въпрос зависи от доверието, което страните-членки ще дадат на баронеса Аштън, за да не си остане съюзът само с добри намерения, заявени до момента достатъчно силно от върховния представител.