euinside

EN | BG

• EN | BG
• Subjects
• About us
• Projects
• Copyright

Все някога това щеше да се случи. Проблемът е, че "великите" сили не намериха време и енергия да се опитат поне да прогнозират кога и защо нещо такова може да се случи в консервативния мюсюлмански Близък изток. И щеше да се случи, защото светът е различен в 21-ви век - интернет, достъпните пътувания, глобализацията - всичко това са фактори, които бавно и полека разчупват затворените по време на Студената война общества. Беше само въпрос на време, а грешката на големи сили като Европейския съюз и САЩ беше, че не се наеха да изчислят колко време.

Неведнъж сме си говорили тук в euinside, че ЕС символизира меката и бавна сила, която проправя пътя на демокрацията и благоденствието чрез дългосрочни методи като наливане на пари в образователни проекти, в малкия и средния бизнес, в изграждането на гражданско общество и така нататък. Факт е, че зад тези благородни идеи се крие и страхът от прилив на още бедни и необразовани имигранти.

Същевременно, САЩ е символът на твърдата и бърза сила - където има проблем, трябва да се реши бързо и ако не става - с военни средства. И притесненията на САЩ са по-различни от тези на ЕС - американците защитават в Близкия изток стратегическия си съюзник Израел, а също и доставките и разумните цени на петрола. Именно тази дихотомност на Запада, както и неангажирането им заедно в единен подход, доведе до сегашния резултат - а той не е просто, че в много стратегически важни близкоизточни страни зреят бунтове, а в особено важен съюзник (Египет) направо си става революция. Става дума за това, че Западът не знае как да реагира.

Обвиненията в разминаване на позициите и липса на единност не се отнасят само до европейците. Сериозни дипломатически гафове бяха допуснати и в американските редици. И причината е само една - след като десетилетия наред бяха затваряни очи пред откровени несъответствия със "западните ценности" и проблемите бяха замитани под килима, сега някой просто запали килима. Въпросът, на който засега нямаме еднозначен отговор е кой запали килима. Отговорът на този въпрос е изключително важен, за да може да започне решаването на проблема.

Да започнем отначало

Макар да има дълга предистория бунтът в Египет реално започва на 25 януари, когато се отбелязва националният празник на полицейските сили. Тогава египтяните започват да излизат масово на улиците с призив това да бъде "денят на гнева". По данни на чуждестранните медии, повечето хора са били организирани в интернет, което означава, че това са хора от средната класа, а тя не е никак голяма в близо 80-милионен Египет. А което е още по-важното - много сериозна част от населението на страната е неграмотно (по различни данни между 30% и 50%) и живее в крайна бедност, както euinside е разказвал.

Основните искания на протестиращите са 82-годишният президент Хосни Мубарак (президент от близо 30 години) да напусне поста си, да не се кандидатира на изборите през септември (както и синът му Гамал), да се сложи край на корупцията и още много в този дух.

Реакциите

Първоначално заради вълнуващите телевизионни репортажи, показващи стотици хиляди хора в столицата Кайро, Съединените щати и Европейският съюз реагираха сходно като защитиха стремежа на хората за по-добър живот и за демокрация. Малко по-късно обаче дойде и отрезвяването. Демокрация? В многомилионен, беден и необразован Египет? Който се намира в зоната на вечния конфликт? Египет, който досега беше стратегическия съюзник на Запада в този конфликт? Който беше посредник? Вероятно това са въпросите, които дипломатическите стратези във Вашингтон и в столиците на ЕС са си задали, преди да започне разнопосочното говорене.

Първи от европейските държави, разбира се, реагираха обичайните заподозрени - южните периферни държави, които са и първия пристан на нелегалните емигранти от северна Африка и на бежанците от конфликти и бедността там, както и бившите колониални сили - Великобритания и Франция. Не е случайно, че гръцкият премиер Георгиос Папандреу се оказа в центъра на събитията и в постоянен контакт с върховния представител на Европейския съюз за външната политика и сигурността баронеса Аштън.

Провал на Политиката на добросъседство

Каква я мислехме, каква стана тя? Европейският съюз си мислеше преди 6-7 години, че трябва да подходи по някакъв начин към съседните си страни, за да си гарантира мир по границите, намаляване на наплива от имигранти и бежанци и за да улесни търговията. Така през 2004-та година се роди Европейската политика на добросъседство, която обхваща всички съседи на ЕС - от северноафриканските страни, през Близкия изток до Кавказ. Под натиска на Франция по време на председателството й на Европейския съюз през 2008-ма година, а също и по целесъобразност, тази политика беше разделена на две: Средиземноморски съюз, който да обхване страните от Средиземноморието и Източно партньорство, което да се занимава със страните в постсъветското пространство.

Основни инструменти на ЕПД, разбира се, са парите - 12 милиарда евро за 7 години за всички страни за периода 2007-2013 година. С тези пари ЕС се надяваше да подпомогне демократичните процеси отвътре. Уви, сега логично изниква въпросът - какво получи Европейския съюз срещу парите си? Всъщност, това е проблемът - ЕС не знаеше какво да очаква срещу парите си. Освен това, "докато по границите е спокойно, значи всичко е наред" беше максимата, която владееше Европа през последното десетилетие. Периодично се сключваха сделки с меко казано недемократични лидери, за да се ограничава потокът от имигранти или пък да се осигури достъпът до изгодни бизнес-сделки.

Каква всъщност е позицията на ЕС?

Няма да е преувеличение, ако кажа, че позицията на ЕС всъщност е позицията на Великобритания, Франция, Германия, Италия и Испания. И това е така, защото на 3 февруари тези пет страни излязоха с обща декларация, независимо, че Съветът на външните министри на съюза на 31-ви декември също обсъди ситуацията в Египет и излезе със заключения по въпроса. Та, декларацията на петте държави се състои от няколко изречения, казващи следното:

"Ние следим с извънредна загриженост влошаващата се обстановка в Египет. Египетският народ трябва да може да упражнява свободно правото си на мирно сдружаване и да се радва на пълната защита на силите за сигурност. Нападенията срещу журналисти са напълно неприемливи. Осъждаме всички онези, които използват или поощряват насилие, което само ще изостри политическата криза в Египет. Само бърз и плавен преход към широко правителство ще направи възможно преодоляването на предизвикателствата пред Египет. Този преходен процес трябва да започне сега".

С този текст, mot a mot, започва декларацията, прикрепена като Приложение ІІ от заключенията на Европейския съвет на 4 февруари. По-нататък лидерите на 27-те страни-членки на Европейския съюз призовават египетските власти да откликнат на аспирациите на египетския народ с политически реформи, а не с репресии. Освен това, Европейският съюз обещава да продължи твърдо с пълната си подкрепа за преходния период към демократично управление, плурализъм, подобрени възможности за икономически просперитет и социално включване, а също и за засилена регионална стабилност. И още нещо много важно, което на практика признава провала на ЕПД - "Европейският съвет се ангажира с ново партньорство чрез повече подкрепа в бъдеще на онези държави, които преследват политически и икономически реформи чрез ЕПД и Средиземноморския съюз".

Това може да се тълкува като опит ЕС да продължи да прилага ЕПД, но под условие - пари получавате срещу реформи.

"Единодушието" постигнато от лидерите на страните-членки на Европейския съвет беше посрещнато с разнопосочни реакции от отделните парламентарни групи в Европейския парламент. Според съпредседателя на групата на Зелените и на Европейския свободен алианс Даниел Кон-Бендит, Европа отново не е заела твърда позиция спрямо Египет. По думите му, необходимо е незабавно прекратяване на режима на Мубарак. "Ясно е на всички наблюдатели, че мирен демократичен преход, какъвто египетският народ очевидно иска, не е възможен, докато Мубарак е на власт и продължава насилствено да репресира протестите. За съжаление, лидерите на ЕС си остават твърде страхливи, предпочитат да седят отстрани, вместо ясно да подкрепят волята на протестиращите за демократична трансформация".

В подобен дух се изказа и лидерът на групата на Социалистите и Демократите Мартин Шулц, само че беше дори по-остър: "Лидерите изглежда избраха лесната възможност само да осъдят насилието. Те трябва да бъдат много по-твърди и да дадат ясно да се разбере, че Европа няма да толерира Мубарак, който всячески се опитва да остане на власт. Бърз преход с участието на всички демократи и гражданското общество е спешна задача. По външнополитически въпроси, Европейският съюз често се държи като изплашен заек пред фаровете на автомобил", добави Шулц.

Очаквано, мнозинството в Парламента (Европейската народна партия) подкрепи декларацията (стр. 14) от Съвета. След самия Съвет вечерта, на фона на практическия разпад на Европейския съюз на еврозона и останалите, президентът на Европейския съвет Херман ван Ромпой и председателят на Комисията, Жозе Мануел Барозу, се наложи да обясняват на журналистите, че разнобой в ЕС по въпроса за Египет няма. "Имаме обща позиция, което не означава, че само един може да говори. Но по-важното е, че посланието е едно", заяви Ромпой.

Правилна ли е позицията на ЕС или не?

Както е видно от разнообразните реакции, много критики отнесе "общата" европейска позиция по отношение на Египет. Че е бавна, че не е навременна, че не е твърда, че е разнопосочна. Истината е, че от гледна точка на самия Европейски съюз - позицията му, че в Египет трябва да се осъществи плавен преход към демокрация е правилна. Правилно е също, когато баронеса Аштън казва, че ЕС не може да се меси във вътрешните работи на Египет и не може да съди дали един кандидат е по-подходящ от друг. От гледна точка на рисковете обаче, позицията на ЕС е грешна. Защото, когато говориш за демокрация и изхождаш от себе си, това е грешно. Редно е да изхождаш от възможностите на другите.

Възможна ли е демокрация в Египет? Някога, може би. Засега, по-скоро не. Защото зад привидната демокрация, която може да се появи през есента, е много възможно да застанат не особено демократично мислещи елементи като Мюсюлманско братство или също толкова авторитарни хора, както досегашните. Нещо повече, Иран вече подхвърли, че е започнала ислямската революция в Близкия изток. Дали това е кьорфишек тепърва ще разберем, но със сигурност е начин на мислене в не една или две държави от региона.