euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

На последния Европейски съвет на 24 и 25 март лидерите на ЕС завършиха рамката на „широкомащабния отговор на дълговата криза в еврозоната” (според едно от любимите брюкселски клишета) като одобриха основните му елементи. Сега предстои голямото предизвикателство - тази сложна конструкция от механизми и отговорности да заработи в синхрон и ефективно. Дали това е възможно ще стане ясно в следващите няколко години. На този етап можем само да обобщим основните стълбове на така нареченото

Икономическо управление на ЕС

Пакетът от законодателни предложения на Европейската комисия за засиленото икономическо управление на ЕС включва предложения за реформа на Пакта за стабилност, с възможност за по-ранно налагане на санкции и специално внимание към задлъжнялостта, както и наблюдение на макроикономическите дисбаланси, особено по отношение на страните от еврозоната. Предстои пакетът да бъде одобрен и от Европейския парламент до лятната ваканция.

Пакт за еврото +

Лидерите подкрепиха създаването на Пакт за еврото +, който освен страните от еврозоната включва още България, Дания, Латвия, Литва, Полша и Румъния (извън пакта остават Великобритания, Швеция, Унгария и Чехия). Целта му е да засили политическия натиск на ниво лидери за сближаване на икономическите политики в еврозоната и увеличаване на конкурентоспособността. Не е случайно, че пактът се фокусира върху политики, които са национален прерогатив, но са жизненоважни за повишаването на конкурентоспособността - това са области, където институционалният натиск от Брюксел е минимален заради отсъствието на общи политики, затова там сближаването ще разчита на политически контрол и партньорски натиск.

Пактът ще преследва четири основни цели - насърчаване на конкурентоспособността, заетостта, устойчивостта на публичните финанси и стабилността на финансовия сектор. На ниво лидери на страните-членки ще се определят общи цели, които страните ще преследват съобразно с националните предизвикателства. Всяка година страните ще се ангажират с конкретни ангажименти, като се съобразяват с най-добрите практики и ще се съизмерват с най-добре представящите се страни както в Европа, така и сред стратегическите партньори.

Политическото наблюдение на изпълнението на ангажиментите ще се извършва от лидерите на страните-членки на Пакта на годишна база, въз основа на доклад на Комисията. За целта ще бъдат изработени конкретни индикатори за конкурентоспособноста, заетостта, фискалната устойчивост и финансовата стабилност. „Страните, които имат сериозни проблеми в някоя от тези области ще бъдат определени и ще трябва да се ангажират да посрещат проблемите в определена времева рамка”. Всяка държава се задължава да се консултира с партньорите си, преди да предприеме важни икономически реформи, които могат да имат отражение върху останалите. Подробно за мерките, предвидени в Пакта, можете да прочетете тук.

Възстановяване на банковия сектор

Във връзка с банковите стрес-тестове, които трябва да бъдат проведени до юни 2011 година, европейските лидери подчертават важността на процеса на партньорска проверка, в тясно сътрудничество с националните надзорни органи, Европейският борд за системен риск, Европейската Комисия и Европейската централна банка, за да се повиши съгласуваността и качеството на резултатите. „Ще бъде гарантирано високо ниво на откритост на банките, включително по отношение на притежанието на суверенен дълг”. Преди публикуването на резултатите, страните-членки трябва да са подготвени със специфични и амбициозни стратегии за преструктуриране на уязвимите институции.

Европейският механизъм за стабилност

Европейският съвет потвърди създаването на Европейския механизъм за стабилност, договорен от лидерите на еврозоната на 11 март. Договорът за създаването на постоянния спасителен фонд за еврозоната, както и промените в настоящия, временен фонд, ще бъдат финализирани до края юни, за да стартират съответните национални процедури. Както вече нееднократно euinside писа, Механизмът ще влезе в сила от средата на 2013 година, ще предоставя финансиране на затруднени страни от еврозоната, „ако е неизбежно, за да се защити стабилността на еврозоната като цяло” и при строги условия. ЕСМ ще може да изкупува суверенен дълг на страни от еврозоната, но само на първичните пазари и пак при същата строга условност.

При всички случаи първото условие е да бъде направен анализ на устойчивостта на дълга от ЕК и ЕЦБ. Ако анализът покаже, че „макроикономическа програма не може да възстанови устойчива линия на публичния дълг, страната-получател трябва да се ангажира в активни и добросъвестни преговори с кредиторите си, за да осигури тяхното директно участие във възстановяването на устойчивостта на дълга. Предоставянето на финансова помощ ще зависи от това държавата-членка да има надежден план и да покаже достатъчно ангажимент за осигуряване на адекватно и пропорционално участие на частния сектор.”

С цел да се улесни договарянето с частните кредитори във всички нови правителствени облигации, издавани от еврозоната след юли 2013 година ще бъдат включени клаузи за колективно действие. Лидерите обаче подчертават, че това няма да означава „по-виска вероятност от фалит или преструктуриране на дълга”. Самият ЕМС ще има статут на най-предпочитан кредитор, т.е. заемите от него ще се обслужват с приоритет.

ЕМС ще се управлява от Съвет на управителите, съставен от министрите на финансите на страните от еврозоната, които ще имат право на глас. В него със статут на наблюдатели (без право на глас) ще участват еврокомисарят по икономическите и валутните въпроси и президентът на ЕЦБ. Отделно ще има и директорски борд, като „тежестта на гласовете в Съвета на управителите и Съвета на директорите ще бъде пропорционална на вноските на страните-членки в капитала на ЕМС. За квалифицирано мнозинство са необходими 80% от гласовете”.

Що се отнася до страните извън еврозоната, според заключенията от Съвета, те могат да участват в операциите на Механизма на ad hoc база, като ще бъдат представени в съответните срещи на управителните органи на ЕМС, „ще имат своевременен достъп до цялата релевантна информация и ще бъдат консултирани по подходящ начин”. (Повече за българското участие се надяваме да разберем в близките дни).

ЕМС ще разполага с капитал от 700 милиарда евро, от които 80 милиарда под формата на внесен капитал от страните-членки. Парите ще бъдат изплатени на 5 равни вноски считано от юли 2013-а година. В допълнение фондът ще разполага с капитал от 620 милиарда евро, гарантирани от страните-членки. Вноската на всяка страна се определя според формула на ЕЦБ, която отчита участието в капитала на ЕЦБ, БВП и населението.

В първите 12 години след задействането на Механизма страните с БВП на глава от населението по-малък от 75% от средното за ЕС ще плащат намалени вноски. В случай, че внесеният капитал надхвърля нивата необходими за поддържането на заемния капацитет на ЕСМ, бордът на директорите може да реши да бъде разпределен дивидент между страните-членки на базата на дела им във фонда.

Процесът на взимане на решение е доста сложен. Най-напред, при поискване на помощ, еврогрупата трябва да информира Съвета и да възложи на Комисията, заедно с ЕЦБ, да оцени риска за стабилността на еврозоната и устойчивостта на дълга на съответната страна. Отново Комисията, заедно с ЕЦБ и МВФ, ще бъде натоварена да договори коригиращата програма със съответната страна-членка, която трябва да бъде одобрена от Съвета. Когато това стане, бордът на управителите на ЕМС ще одобри самото споразумение за финансова помощ. Комисията, заедно с МВФ и ЕЦБ, ще наблюдава спазването на програмата и ще докладва на Съвета и Борда на директорите. Комисията и Съветът се задължават да информират редовно Европейския парламент за създаването и операциите на ЕСМ.

Има ли пилот в самолета?

Целият този сложен инструментариум е резултат от опитите да се съчетае „общностния подход”, т.е. водещата роля на европейските институции в процеса на вземане на решения, с волята на страните-членки, най-вече на Германия и Франция, които буквално оглавиха еврозоната в последната година. И резултат от много компромиси и задкулисни договорки, които от една страна целят запазване на статуквото и отразяват интересите на отделни страни-членки, а от друга, усложняват допълнително и без това сложните отношения между отделните европейски институции и процесите на взимане на решение.

Едно обаче е сигурно на този етап - все повече европейските приоритети са заложник на вътрешнополитическите интереси на отделни страни-членки. Лидерите, например, отложиха решението за промените във временния спасителен фонд EFSF, заради изборите във Финландия, въпреки нарастващите опасения, че Португалия може скоро да поиска финансова помощ. Или натискът на страните от еврозоната и особено Франция върху Ирландия да увеличи корпоративния си данък, за да получи по-ниска лихва на спасителния си заем. Все по-силно ще се усеща и нарастващият вътрешен натиск върху германския канцлер Ангела Меркел, чийто Християн-демократичен съюз (ХДС) загуби втори по ред местни избори от началото на годината.

И всичко това е резултат от „еднокраката” Европа, която дълги години беше Европа на институциите, но не и на гражданите. Затова сега германците не разбират солидарността, която се очаква да проявят към гърците. Нито гърците разбират защо не я заслужават, но въпреки това я получават. А българите пък изобщо не се интересуват. И ще продължи да бъде така, докато политиците балансират между интересите и принципите, вместо да се опитат да ги съчетаят.