Кой ще спаси спасителния фонд за еврозоната?

Ралица Ковачева, March 22, 2011

Финансовите министри на ЕС се договориха да създадат Европейски механизъм за стабилност (ЕМС), който да замести временния спасителен фонд за еврозоната след 2013 година. Въпреки че са ясни определени параметри на бъдещата спасителна мрежа, важни детайли около финансирането и функционирането й остава да се решат на Европейския съвет в края на седмицата.

Както стана ясно още след неформалната среща на лидерите на еврозоната на 11 март, бъдещият спасителен механизъм ще разполага с ефективен заемен капацитет от 500 милиарда евро. Най-вероятно капиталът му ще бъде в размер на 700 милиарда евро, от които 80 милиарда първоначален внесен капитал, а останалите 620 милиарда под формата на гаранции. Фондът ще има право да изкупува дълг на първичните пазари в извънредни ситуации и при условие, че засегнатата страна се ангажира с коригираща програма, подобна на тази за спасителните заеми.

За да се случи, обаче, плавен преход между временния фонд (European Financial Stability Facility, EFSF) и бъщещия ЕМС, ще бъде увеличен ефективният заемен капацитет на EFSF и той също ще може да купува дълг при първоначалното му емитиране от държавите от еврозоната. Двата фонда ще продължат да съществуват паралелно за известно време, докато EFSF извърши предвидените плащания по съществуващите заеми, обясниха председателят на Еврогрупата Жан-Клод Юнкер и еврокомисарят по икономическите и валутните въпроси Оли Рен. Ябълката на раздора обаче е, как именно да стане увеличението на капитала. Очевидно, за да се запази рейтинга ААА на инструментите на EFSF, ще трябва 6-те страни с такъв рейтинг да увеличат гаранциите си, а според някои изчисления - да ги удвоят.

Този път проблемът не е в Германия, която преди най-остро се съпротивляваше срещу тази опция, защото именно нейният принос към фонда е най-голям. Затрудненията се дължат на силен вътрешнополитически натиск в някои страни-членки и на съпротива от страна на източноевропейските страни.

В очакване на парламентарни избори, финландското правителство е под натиска на десните популистки партии и нарастващото недоволство срещу спасяването на Гърция и Ирландия. Затова на този етап Финландия не е склонна да увеличи участието си във фонда.

Силна съпротива има и от страна на Естония и Словакия, които твърдят, че при сегашния начин на изчисление на вноските във фонда плащат повече от най-богатите страни в ЕС. Базираното в Брюксел издание EurActiv цитира дипломат, според когото група източноевропейски страни, включително Естония, Словакия, Словения, Чехия, Латвия, Литва и България са поставили условие: ще подкрепят предложението парите, събрани от санкции, да отиват в ЕСМ само при положение че се намери „справедливо решение за дяловете в капитала на ЕМС”. Според изданието, за да удовлетворят претенциите на тези страни, министрите са се договорили за 12-годишен период, по време на който страните с БВП под средния за ЕС ще плащат по-малко. Освен това, приносът във фонда няа да се отрази на задлъжнялостта на страните.

Част от пъзела продължава да бъде евентуално предоговаряне на условията на ирландския заем, подобно на това за Гърция, ако Ирландия склони да преговаря за увеличаване на корпоративния си данък. Премиерът на страната Енда Кени има срок до Европейския съвет, за да представи позицията на страната.

Отгоре на всичко, вероятността ситуацията в Португалия да се влоши става все по-голяма заради политическата несигурност. В началото на миналата седмица рейтинговата агенция Moody's понижи кредитния рейтинг на дългосрочните правителствени облигации с две степени от А1 до А3 с негативна перспектива като се аргументира с лошите прогнози за икономическото възстановяване на Португалия. Само ден след лошата новина Лисабон изтъргува краткосрочен дълг на стойност 1 милиард евро при по-високи лихви в славнение с тези само седмица преди това.

Въпреки това, според португалски официални лица, цитирани от The Financial Times, страната ще бъде принудена да поиска спасителен заем само при положение, че лихвите надхвърлят 5 на сто. На този етап, Португалия плаща скъпо за краткосрочно финансиране, но все още може да си го позволи, смятат властите в Лисабон.

Положението на правителството обаче е крайно тежко, защото опозицията се закани да бойкотира новият пакет от съкращения предложен от правителството и да предизвика предсрочни избори. Поредните съкращения на бюджетните разходи бяха обявени на 11 март, часове преди неформалната среща на върха на страните от еврозоната, в опит да успокоят пазарите и страните–членки, че Португалия може да се справи със ситуацията.

Пакетът от мерки предстои да бъде гласуван в парламента в сряда. Социалистическото правителство на Жозе Сократиш, обаче, не разполага с парламентарно мнозинство и, ако опозицията се обедини срещу него, е твърде вероятно да се случи най-лошият сценарий. Институциите в Брюксел засега отказват коментар дали се притесняват от евентуална смяна на кабинета и отхвърляне на последния пакет от мерки.

В същото време, заради нарастващата инфлация в еврозоната, президентът на Европейската централна банка Жан-Клод Трише е склонен да вдигне основната лихва, която от 2009 година е на рекордно ниското ниво от 1%. Това ще затрудни сериозно т.нар. периферни икономики в еврозоната, които страдат от тежка задлъжнялост, уязвим банков сектор и нисък (или никакъв) икономически растеж.

Развръзката на този заплетен сюжет се очаква в края на седмицата, когато лидерите на ЕС се събират в Брюксел. Дотогава ще се знае и съдбата на португалското правителство. Със сигурност евентуална политическа криза ще увеличи натиска от страна на пазарите върху Португалия, а тъй като това неминуемо ще се отрази и на Испания, вероятно Лисабон ще бъде притиснат от партньорите си в еврозоната да поиска помощ, подобно на Ирландия. Тази перспектива налага още по-силно необходимостта всички решения относно сегашния и бъдещия спасителен фонд да бъдат взети без отлагане. Въпросът е какви компромиси ще бъдат направени и кой каква цена ще плати.