Испания е новата голяма грижа на еврозоната

Ралица Ковачева, March 10, 2011

В навечерието на срещата на върха на лидерите на еврозоната на 11 март, Испания получи тежък удар по и без това застрашения си имидж - рейтинговата агенция Мoody`s намали кредитния рейтинг на страната от Аа1 на Аа2 с негативна перспектива. Причината е, че според агенцията цената на банковото преструктуриране значително надхвърля оценките на правителството. Според The Financial Times, вместо прогнозираните от властите 20 милиарда евро, страната ще се нуждае от допълнителни 40-50 милиарда евро, за да преструктурира банковия си сектор, а в “стресова” ситуация цената на спасяването на банките може да достигне стряскащите 120 милиарда евро. "Уязвимостта на Испания от пазарен срив остава висока заради високите нужди от финансиране, както на националното правителство, така и на местните власти и банките", аргументира се агенцията.

Новината е студен душ за Мадрид който само преди броени дни гордо обави, че е изпълнил целта за бюджетния си дефицит за 2010 година от 9.3% и даже я е преизпълнил с 0.1%. Правителството изрази увереност че ще постигне и целта за тази година, която е дефицит от 6% (на фона на 11,1% през 2009-а). Проблемът обаче е, че данните за централния бюджет рязко контрастират с тези за изпълнението на регионалните бюджети - само 8 от общо 17 местни власти в страната са успели да постигнат поставената цел за дефицита.

На този фон оценката на Moody`s за по-високата цена на банковото преструктуриране звучи още по-плашещо, защото още от миналогодишните стрес-тестове се знае, че проблемът на Испания са именно регионалните спестовни банки. Положението на страната се усложнява и от занижената прогноза на ЕК за 2011-а година, според която испанската икономика ще нарасне едва с 0,8%. Страната продължава да поддържа рекордно висока безработица от 20% и се опитва да приложи болезнени реформи на пазара на труда, на пенсионната система и в банковия сектор.

Евентуалната нужда Испания да поиска помощ от спасителния фонд за еврозоната е кошмарът на европейските политици. Защото сумата би надхвърлила сериозно тези за Гърция и Ирландия, както и евентуалната помощ за Португалия, която се очаква да стане факт още този месец. Затова и една от идеите за разширяване на обхвата на дейността на спасителния фонд беше той да получи правото да изкупува държавен дълг на страни от еврозоната, затруднени да набират финансиране от пазарите.

Броени дни преди Съвета на еврозоната обаче, германският Бундестаг прие резолюция против подобно действие. Това връзва ръцете на канцлера Ангела Меркел, която е изправена пред сериозно вътрешнополитическо предизвикателство - местни избори в още няколко провинции, след като християндемократите загубиха тежко вота в Хамбург. А както е известно, ако Германия е против една идея, тя трудно ще се реализира, освен ако не бъде намерен компромис, който да удовретвори германските законодатели.

По същата причина се наложи да бъде направена промяна в Договора за функциониране на ЕС (ДФЕС), за да бъде създаден наследникът на настоящия временен спасителен фонд за еврозоната - Европейския механизъм за стабилност (ЕМС). Промените обаче трябва да бъдат консултирани с Европейския парламент. А както е лесно да се предположи, евродепутатите не са съгласни Механизмът да се основава единствено на междуправителствено споразумение между страните-членки. Те настояват той да бъде инкорпориран в рамката на ЕС и да бъдат гарантирани ролите на европейските институции в него, като Комисията ще предлага и ще следи изпълнението на решенията, но ще се отчита пред парламента.

Въпреки че в момента тече обсъждане между представители на Парламента и страните-членки, малко вероятно е исканията на Парламента да се изпълнят. Не на последно място, защото всяко институционализиране на Механизма би се нуждаело от по-сериозна промяна в Договора, тъй като може да се интерпретира като разширяване на правомощията на Съюза. А това, от своя страна, няма да позволи промените да се приемат по облекчената процедура, за да се избегнат референдумите и евентуалните проблеми в отделни страни-членки. Депутатите трябва да грасуват промяната в Договора на 24 март, непосредствено преди европейския съвет на 24 и 25 март, когато лидерите на ЕС трябва да одобрят окончателно ЕМС.

Освен промените в сегашния и вида и функциите на бъдещия спасителен фонд, на срещата си на 11 март лидерите на еврозоната ще обсъдят и предложението да създадат Пакт за конкурентоспособност. Първоначалната идея за Пакта дойде от Франция и Германия и предизвика доста противоречиви реакции. Впоследствие обаче президентът на ЕС Херман ван Ромпой изготви предложение, в сътрудничество с ЕК, което се очаква да бъде смекчен вариант на френско-германското предложение.

Сред важните въпроси на масата са и тези за предоговаряне на условията по спасителните заеми за Ирландия и Гърция. Германският канцлер Ангела Меркел вече намекна за евентуално удължаване на матуритета на гръцкия заем на 7 години, колкото е този на ирландския. А новото ирландско правителство иска да свали лихвата по заема, която се смята за неизгодна на сраната. На срещата в петък ще присъства и новоизбраният премиер на страната, лидерът на Фина Гейл Енда Кени.

Тези въпроси, обаче, както обясни и самата г-жа Меркел преди време, могат да бъдат решени само в контекста на разговора за промените в спасителния фонд и дизайна на бъдещия. Ако там се очертаят сериозни противоречия, със сигурност темите за Ирландия и Гърция ще останат на заден план. Още повече, предвид последните лоши новини за Испания, които със сигурност ще засилят още повече пазарния натиск върху периферните икономики.

Както неведнъж euinside е писал, голямата задача на лидерите на ЕС е да убедят пазарите в стабилността на еврозоната. Въпреки многократните заявления в този смисъл, пазарните реакции не отговориха на очакването за успокояване. Еврокомисарят по икономическите и валутните въпроси Оли Рен коментира, че пазарите трябва да реагират по-рационално и реалистично. Той припомни, че през първото десетилетие на Икономическия и валутен съюз, спредовете на Гърция например, спрямо германските облигации, бяха минимални и въпреки това имаше нарастваща задлъжнялост и намаляване на конкурентоспособността. По някакви причини пазарните сили не реагираха изобщо на това, каза Оли Рен.

Европейската комисия отдавна се гневи и на рейтинговите агенции като обмисля да промени правилата за работата им в ЕС, тъй като смята, че прогнозите им подсилват паниката на пазарите и така пречат на засегнатите страни да възстановят доверието в себе си.

Еврозоната