euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Германия би подкрепила евентуално удължаване на гръцката спасителна програма от ЕС и МВФ, намекна канцлерът Ангела Меркел по време на среща с гръцкия премиер Георгиос Папандреу в Берлин. Като аргумент тя изтъкна, че ирландският спасителен заем е седемгодишен, а гръцкият - само три. „Но дали матуритетът на гръцкия заем трябва да бъде удължен, може да бъде решено само в хармония с всичи други мерки”, уточни Меркел. Както знаете, на среща на върха на 11 март лидерите на страните от еврозоната трябва да вземат важни решения за размера и функциите на сегашния спасителен фонд за еврозоната, за вида на бъдещия и за Пакта за конкурентоспособност, предложен от Франция и Германия.

На свой ред, гръцкият премиер изрази подкрепата си за целта на Пакта да възстанови конкурентоспособността на еврозоната: „Част от проблема в Гърция са не само дълга и дефицита, но и фактът, че Гърция не е конкурентоспособна икономика. Ние купуваме повече, отколкото продаваме, най-просто казано.”

Тези думи на г-на Папандреу са в удивителен синхрон с един от основните изводи в доклада на влиятелната Група на европейските икономически съветници (The European Economic Advisory Group (EEAG) се състои от 7 международно признати икономисти от 7 европейски страни). Според тях, именно огромният дефицит по текущата сметка е най-сериозният проблем на Гърция и за да се справи с него, страната трябва да напусне еврозоната и да обезцени драхмата. Според икономистите, ако спасителната програма приключи през 2013-а година, както е предвидено, Гърция нама да мине и без преструктуриране на дълга. Според доклад на брюкселския мозъчен тръст Брюгел, за който euinside писа, Гърция няма време да чака, защото вече е станала неплатежоспособна и трябва да се вземат мерки за спешна редукция на дълга. На този етап, обаче, гръцкият премиер Папандреу продължава да изключва тази опция.

Според доклада на EEAG, обаче, гръцкото правителство няма много полезни ходове и може да само да избере по-малкото зло. Обемистият анализ е прелюбопитен както от гледна точка на препоръките, така и на причините за гръцките проблеми, защото икономистите се връщат 30 години назад и анализират обстойно развитието на гръцката икономика и поведението на правителствата. Освен това, докладът ясно отграничава Гърция от останалите страни от еврозоната, включително от т.нар. периферни икономики, по спецификата на проблемите и причините за тях.

Големият грях: разточителството

От началото на 90-те години на миналия век и през новото хилядолетие гръцката икономика отбелязва растеж. Но този ръст няма солидни основи, а се основава на неограничените публични и частни разходи. До 80-те години правителствените разходи са значително под средното за 12-те страни, които по-късно ще формират еврозоната (ЕЗ12), но само 10 години по-късно вече ги надвишават. С оглед на членството в еврозоната Гърция прилага някои ограничителни мерки, но „изглежда, че след като влиза в еврозоната, гръцките политици престават да са толкова бдителни в усилията си да обуздават правителствените разходи”. През 2009-а те достигат 52% от БВП и надминават средното ниво за Ирландия, Португалия, Италия и Испания.

Най-голям дял в увеличението на правителствените разходи имат социалните трансфери и главно пенсиите, които според доклада са „най-големият риск за стабилността на публичните финанси на Гърция”. Друго тежко бреме са заплатите на публичните служители. Между 1976-а и 2010 броят им нараства три пъти – от 282 хилди до 768 хиляди, докато увеличението на наетите в частния сектор за същия период е едва 24% (от 2,95 милиона до 3,66 милиона). В същото време заплатите в публичния сектор нарастват главоломно: в периода 1995-2009 година кумулативното нарастване на брутната номинална заплата на зает в частния сектор е 116%, докато в публичния сектор е 159%, а в публичните предприятия - 221%. В същото време кумулативното увеличение на номиналния БВП е 160 %.

Числата са красноречиви, но още по-интересно е обяснението на причините. Според анализаторите, „заетостта в публичния сектор продължава да бъде основен канал, чрез който политическите партии в Гърция раздават услуги на партийните гласоподаватели, както и „преразпределително” средство в периоди на висока безработица”. Затова и ръстът на заплатите в публичния сектор значително изпреварва този в частния, което не само увеличава публичните разходи, но и подкопава конкурентоспособността на икономиката.

Успоредно с увеличаването на разходите, приходите от данъци намаляват. Някои от причините за намаляване на косвените данъци са обективни - заради хармонизацията с ЕИО и създаването на единния пазар. Но големият проблем на гръцката данъчна система е укриването на данъци. Проблемът се изостря от големия процент самонаети, което е много характерно за Гърция – самонаетите формират 30% от заетостта. Масова практика е лекари, зъболекари, адвокати и архитекти да декларират доходи по-ниски от тези на работниците в производството. Отгоре на всичко, тенденцията се пренася и върху наетите работници, като фирмите масово не плащат осигуровки или не регистрират работниците си.

Причината звучи разбираемо за всеки българин: „Слабата връзка между индивидуалните вноски и пенсиите създава стимули за негласно споразумение между работниците и работодателите, с цел да минимизират осигурителните вноски”. Не, че не са прилагани мерки за повишаване на събираемостта на данъците, но те са на парче и отгоре на всичко са съпроводени с чести данъчни амнистии.

Публичният дълг

Намаляващите приходи и нарастващите разходи водят до бързо натрупване на публичен дълг. Постоянните бюджетни дефицити през 80-те и началото на 90-те години на миналия век увеличават дълга от 20% през 1975 до 100% през 1994. Консолидацията, предприета от правителствата с цел влизането в еврозоната, впоследствие е преустановена. Докато през 2009 година Гърция не осъмна със 127% дълг и 15,4 бюджетен дефицит.

Според анализаторите основните фактори за формиране на огромния дълг са прекалено щедрото харчене и хлабава данъчна политика; първичен дефицит в резултат на производителност под потенциала на икономиката; ниво на лихвите, изпреварващо реалния ръст на БВП, така че съотношението дълг към БВП ще продължи да расте дори и ако разходите и приходите се изравнят; различни действия предприемани от правителството, които влияят върху натрупването на дълга, но не са отчетени като дефицит - т.нар. „stock-flow adjustment” (разликата между промяната в дълга и дефицита (излишъка) за определен период).

Пример за последното е, когато в началото на 90-те години правителството поема дълговете на „преструктурирани предприятия” към банковата система на стойност 5,3 милиарда евро, което добавя 10 процента към задлъжнялостта. Или операцията по консолидирането на правителствените сметки в контекста на влизането във втората фаза на Икономическия и валутен съюз (ИВС) в периода 1994-2000 година, което добавя още 16 процентни пункта към дълга.

Големият проблем - дефицитът по текущата сметка

Според доклада обаче, макар „връщането на публичните финанси в устойчива позиция да е ключов приоритет за Гърция”, основният проблем на страната е голямата нетна външна задлъжнялост. „Всъщност, може да се окаже лош късмет за Гърция, че световната криза не дойде по-рано - в този случай и публичният дълг, и нетната външна задлъжнялост щяха да са по-малко и корекциите щяха да са по-малко болезнени, а вероятността от фалит или преструктуриране на дълга по-малка”.

Основна „заслуга” за огромното увеличение на външната задлъжнялост (от 3% от БВП през 1997 до 86% през 2009) имат дефицитите по текущата сметка, натрупани след 1997-а. В резултат към публичния дълг се добавят цели 25 процентни пункта или той се увеличава от 102% през 1997 до 127% през 2009. „Когато голяма част от публичния дълг е към чужди кредитори и плащанията по лихвите навън е голяма част от БВП на страната, чуждите инвеститори може да започнат да се съмняват в способността (и/или желанието) на правителството да генерира ресурсите, необходими за обслужването на дълга към чужденците.” В резултат на подобни съмнения, плащанията по лихвите започват да растат стремглаво.

Спасителният заем

Докато през октомври 2009 новоизбраното гръцко правителство обявява, че дефицитът за 2009-а е 12,7% от БВП, а не както е заложено в бюджета - 2%. От този момент до молбата за спасителния заем през април 2010-а минават 6 месеца, през които гръцкото правителство отлага сключването на споразумението за заема заради „вътрешни политически и икономически съображения, а именно нуждата да бъдат убедени традиционните гласоподаватели на управляващата партия, че единствената опция е спасителен заем с тежки условия”.

Както знаете, Гърция получи пакет от 110 милиарда евро, от които 80 милиарда под формата на двустранни заеми от страните от еврозоната и 30 милиарда от МВФ. В замяна Гърция трябва да извърши консолидация в размер на 20% от годишния БВП в рамките на 4 години (2010-2014). „Забележете, че нито една от консолидационните мерки не принуждава гръцкото правителство да запази и действително да намали дълга си. Мерките са предназначени само да намалят нетното увеличение на дълга”.

По силата на споразумението с ЕС и МВФ, Гърция трабва да направи намаления на разходите в публичния сектор и да увеличи косвените данъци, както и да извърши пенсионна и структурни реформи в посока насърчаване на износа и намаляване на огромния търговски дефицит. Пенсионната реформа е особено важна, защото прогнозите на ЕК показват, че при нереформирана пенсионна система, въпреки че са приложени всички останали консолидационни мерки, дългът ще достигне 250% до 2050 година.

Според анализаторите обаче, дори и да приложи всички договорени мерки, с ниво на дълга около 150% Гърция ще продължи да е силно зависима от твърде несигурни величини, например очакването икономиката да расте, при това не само в страната, а глобално, а спредовете да намаляват. А кредиторите ще продължат да се съмняват в платежоспособността на страната. Затова, според анализаторите, за Гърция ще бъде трудно да се върне на финансовите пазари след изтичането на спасителния заем при лихви, при които да избегне фалита.

По-малкото зло

Анализаторите не обсъждат варианта, при който срокът на спасителния заем може да бъде удължен, затова разглеждат какви са вариантите за действие след изтичането му през 2013-а година. Според тях, страната има ограничени възможности и може единствено да се опита да избере по-малкото зло. Гърция може да потърси пазарно финансиране като емитира дългови инструменти с новата клауза за колективно действие, предвидена в бъдещия Европейски механизъм за стабилност. Вероятно Атина ще прибегне до помощ от Механизма, но само след съгласието на частните инвеститори за „подстригване” (haircut) на задълженията. Това, обаче, не решава основния според анализаторите проблем - огромния дефицит по текущата сметка.

За да се справи с него, Гърция трябва да предприеме вътрешна или външна обезценка, което ще намали стойността в евро на заплатите, цените и БВП. Решението дали страната да се върне към драхмата и да приложи обезценка, чисто икономически зависи от преценката доколко това ще облекчи бремето й, пише в доклада. От политическа гледна точка, обаче, въпросът дали Гърция да напусне еврозоната или не ще зависи от това кой от останалите варианти за действие ще бъде избран.

Четейки обемистия доклад не ме напускаше чувството на възмущение от усещането за хитруване на дребно от страна на гръцките политици - усещане, твърде познато на българското общество. Години наред партиите буквално са си купували влияние и гласове с цената на огромен дълг и дефицит. Сега гражданите протестират, но ограничителните мерки са цената, която те трябва да платят за годините на охолство. И, ако съдим по доклада, тя може да се окаже ниска в сравнение с другата перспектива - напускане на еврозоната и връщане към драхмата. Макар и вероятно да е решение на някои икономически проблеми, това би било голям политически удар не само за Гърция, но и за цялата еврозона и ЕС.

А ако междувременно се оправдаят очакванията и Португалия да поиска спасителен заем, всички мерки за запазване на еврото могат да се окажат просто удължаване на агонията на единната валута. От тази гледна точка, европейските лидери едва ли ще допуснат Гърция да излезе от еврозоната, по-скоро ще продължат заема й, докато подготвят почвата за реални възможности за преструктуриране както на правителствените дългове, така и на техните заплашени от фалит банки-кредитори.