Еврозоната договори Механизъм за стабилност след 2013-а

Ралица Ковачева, November 29, 2010

Пореден труден уикенд преживяха европейските финансови министри, в опит да произведат успокоителни новини за пазарите в неделя вечер. Резултатът от интензивната работа през двата почивни дни е солиден: одобрена е програмата за ирландския заем на стойност 85 милиарда евро, както и основните рамки на бъдещия механизъм за решаване на кризи, наречен Европейски механизъм за стабилност (European Stability Mechanism -ESM). За да обясним защо изясняването на детайлите около този бъдещ спасителен фонд за еврозоната е толкова важно, е нужна малко преидстория.

Имало едно време ... безрискови инвестиции

Кризата разруши много бюджети (лични, корпоративни и национални) и една голяма илюзия - че инвестициите в държавен дълг са напълно безрискови. Първите жертви на рухването на този мит са Гърция и Ирландия. Опасенията, че Испания и Португалия са следващите, затварят тези страни в порочен кръг: от една страна, те имат нужда от все повече финансиране, за да стабилизират банковите си системи и публичните си финанси, от друга - финансирането става все по-скъпо, заради страховете на пазарите, че държавите няма да издържат на натиска, което пък прави тази перспектива все по-реална. „Файненшъл таймс” цитира анализатори, според които дори Унгария, за която доскоро никой не искаше и да чуе, в момента се приема за по-сигурна от Ирландия и Гърция. Освен това, дори смятаната за държава с нулев риск Германия вече не е такава, защото трябва да плати за спасяването на всички останали.

Пазарните страхове бяха допълнително катализирани от решението на Европейския съвет през октомври, че частният сектор трябва да поеме своята отговорност в бъдещия европейски спасителен фонд. Заплашени да понесат загуби от инвестиции, доскоро смятани за безрискови, инвеститорите започнаха трескаво да продават, а заемната цена на т.нар. периферни икономики в еврозоната скочи до небето. Не помогнаха и опитите на ЕС да обясни, че новите правила ще важат след средата на 2013 година и няма да се прилагат за която и да е ситуация в момента.

Неяснотата около бъдещия кризисен механизъм стимулира спекулациите до степен, че страните от еврозоната буквално принудиха Ирландия да вземе заем от ЕС и МВФ, а вече се говори, че Португалия е под натиск „да се жертва” заради Испания. Защото ако Португалия е сравнително малка, случаят с Испания далеч не е такъв, да не говорим за Италия. Защото пипалата на слуховете вече стигат до някои от най-големите страни в еврозоната.

В тези условия, въпреки че беше планирано най-напред механизмът да бъде обсъден на Европейския съвет на 16 декември, се наложи работата да бъде ускорена, а идеите да бъдат оповестени публично, за да успокоят пазарите. Предложението за механизма е било изработено след активен диалог между Берлин, Париж и Брюксел, пише "Файненшъл таймс", очевидно за да не излиза като поредната френско-германска инициатива. Факт е, че в него присъстват основните идеи, лансирани от Германия, включително „върховенството на политиката” спрямо пазарите, по думите на германския канцлер Ангела Меркел.

Европейският механизъм за стабилност (European Stability Mechanism (ESM)

ще бъде организиран на базата на съществуващото в момента Средство за европейска финансова стабилност (EFSF) и ще осигурява финансова помощ за страните от еврозоната при строгите условия, съществуващи и в момента, се казва в изявлението на министрите на финансите от еврозоната (т.нар. Еврогрупа). Сегашните правила, обаче, ще бъдат адаптирани, така че да предвиждат участие на частните кредитори според всеки отделен случай, в съответствие с политиките на МВФ.

„Във всички случаи, за да бъдат защитени парите на данъкоплатците и за да се изпрати ясен сигнал до частните кредитори, че техните претенции са подчинени на тези на официалния сектор, заемите от ESM ще имат статут на най-предпочитан кредитор, второстепенен само по отношение на заемите от МВФ”, подчертават министрите.

Както и досега, финансовата помощ за страните от еврозоната ще бъде базирана на строга програма за икономическо и финансово коригиране. При поискване на помощ, Европейската комисия и МВФ, заедно с Европейската централна банка, ще извършват анализ на устойчивостта на дълга на съответната страна. На базата на този анализ, министрите от Еврогрупата ще решават за оказване на помощ, за което ще се изисква единодушие.

Ако на базата на анализа на дълга страната, поискала помощ, бъде оценена като платежоспособна, частните кредитори ще бъдат насърчени да поддържат експозициите си в съответствие с международните правила и в пълен сихрон с практиките на МВФ. В случай, че страната се окаже в неплатежоспособност, което в документа е определно като „неочаквано събитие”, тя трябва да договори подробен план за преструктуриране с частните си кредитори, в съответствие с практиките на МВФ, за да се възстанови устойчивостта на дълга. „Ако това е възможно да стане с тези мерки, ESM може да окаже ликвидна помощ”, пише в съобщението на Еврогрупата. Не става ясно, обаче, има ли условия и кои са те, при които ESM да не може да окаже помощ и какво става тогава със засегнатата страна-членка.

Председателят на ЕЦБ Жан-Клод Трише коментира, че е доволен от решението. Той специално акцентира на пълния синхрон на предлаганата рамка с практиката на МВФ на глобално ниво - същата оценка на устойчивост на дълга и същото участие на частния сектор. „Не става дума за „ex ante” участие на частния сектор под формата на преструктуриране и разсрочване на дълга, а само ако се прецени, че има държави с неустойчиви позиции по отношение на дълга”, подчерта Трише.

За да се случи горното, „в сроковете и условията на всички нови правителствени облигации в еврозоната от юни 2013 година нататък ще бъдат включени стандартизирани и идентични клаузи за колективно действие по начин, целящ да се запази ликвидността на пазарите”. Изрично е подчертано съотвествието на клаузите с тези в САЩ и Великобритания, включително клаузите за агрегация, позволяващи всички дългови ценни, книжа издадени от държава-членка, да бъдат разглеждани заедно при предоговарянето. Според Еврогрупата, това ще позволи на кредиторите да вземат решение с квалифицирано мнозинство за легално обвързана промяна на условията на плащането (замразяване, удължаване на матуритета, намаляване на лихвите и/или обезценка (haircut), в случай когато длъжникът е неспособен да плати.

Страните-членки, от своя страна, ще се стремят да удължат матуритета на новите си облигационни емисии в средносрочен план, за да избегнат пиковете на рефинансиране. „ESM ще допълни новата рамка за засилено икономическо управление с цел ефективно и строго наблюдение, фокусирано върху превенцията и значително ще намали възможността за възникване на кризи в бъдеще”, се казва в съобщението. И отново се подчертава, че всякакво участие на частния сектор според тези срокове и условия няма да започне преди средата на 2013 година.

За да бъде създаден ESM се налагат промени в съюзния Договор, които трябва да бъдат предложени от президента на Европейския съвет Херман ван Ромпой на Европейския съвет на 16 декември. Според съобщението на Еврогрупата, той е дал да се разбере, че ще предложи ограничени промени в Договора, които отразяват решенията на финансовите министри.

Ирландия ще получи 85 милиарда евро

В рамките на тригодишна програма, Ирландия ще получи финансова помощ от общо 85 милиарда евро (17,5 милиарда от които ще бъдат осигурени от самата Ирландия), за да подсили и преструктурира банковата си система, да постигне фискална стабилност и да коригира свръхдефицита си до 2015 година, и да засили реформите в подкрепа на растежа, основно на пазара на труда. Очевидно, в хода на преговорите по споразумението, Ирландия е получила още една година, за да коригира в дефицита си - в бюджетната стратегия на Дъблин за следващите 4 години срокът беше 2014 година.

Пакетът се състои от 10 милиарда евро за незабавни рекапитализационни мерки, 25 милиарда в подкрепа на банковата система и 50 милиарда евро за финансовите нужди на бюджета. Половината от парите в подкрепа на банките (17,5 милиарда евро) ще бъдат принос на самата Ирландия от буфери в хазната и инвестиции на националния резервен пенсионен фонд. В общата сума приносът на МВФ е 22,5 милиарда евро, на ЕС (EFSM и EFSF) - 45 милирада евро, в това число двустранни заеми с Великобритания (3,8 милиарда евро), Швеция (600 милиона евро) и Дания (400 милиона евро). Поради различните източници на средствата, лихвите по отделните заеми ще са различни, но средното ниво ще е около 6%, обясни еврокомисарят по икономическите и валутните въпроси Оли Рен. Това е доста по-благоприятно от пазарната лихва от 9%, на която в момента страната може да си осигури финансиране.

Матуритетът на заема е след 7 и половина години. В този смисъл, Еврогрупата обяви, че „спешно ще оцени нуждата от изравняване на матуритета на финансирането за Гърция с това за Ирландия”. Това означава, че Гърция ще получи допълнителни четири и половина години, за да изплати заема си от 110 милиарда евро към страните от еврозоната и МВФ. „Това трябва да заличи и последните съмнения за способността на Гърция да изплаща дълговете си“, коментира комисарят Оли Рен. По думите на Рен, спасителният план за Ирландия е „част от системния отговор” на кризата, другата ще бъдат стрес-тестовете за европейските банки. Част от критиките при първото провеждане на стрес-тестовете се оказаха основателни, защото въпреки положителните резултати, проблемите в банковия сектор на Ирландия и на Испания се оказаха доста по-сериозни.

Испания и Португалия

Ситуацията в Испания и Португалия също е била обсъдена от европейските финансови министри. Те са доволни от обявените от Испания предстоящи мерки за преструктуриране в банковата система, специално по отношение на регионалните спестовни каси, но искат мерките да бъдат заложени в средносрочната бюджетна стратегия на страната. По отношение на Португалия, министрите са доволни че страната най-после прие бюджета за 2011 година със заложените в него съкращения на разходите, както и мерки за реформа в транспортния и здравния сектор. Министрите очакват те да бъдат заложени в една по-обширна програма за структурни реформи.

Сега остава да се види какъв ще е ефектът на взетите решения върху пазарите. Едва ли, обаче, може да се очакват чудеса, защото порочният кръг все още не разкъсан. Доверието в Испания и Португалия е стигнало почти до минимума, който ги обрича да станат поредните кандидати за спасяване. А процесът на спасяване сам по себе си започва да изглежда като порочен кръг, задвижван от едно самоизпълняващо се пророчество. Освен това, въпросът кого всъщност спасяваме (защото плащаме ние, данъкоплатците) изглежда все по-основателен. И макар в предложението за постоянния кризисен механизъм този въпрос отчасти да е намерил отговор, проблемът е, че средата на 2013 година изглежда твърде далеч. Особено при скоростта, с която падат плочките на доминото в еврозоната.

Дълговата криза в еврозоната