euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

На 15 септември ще се навършат 10 години от фалита на финансовата компания "Лемън брадърс", която беляза началото на най-тежката световна финансова криза от Голямата депресия насам и за малко щеше да разруши еврозоната, а оттам и целия Европейски съюз. През изминалото десетилетие светът радикално се промени. Финансовата и икономическата криза приключи, но геополитиката се влоши значително. Световният ред се променя бързо с деструктивното участие на американския президент Доналд Тръмп. Европа оцеля от кризата и днес Съюзът е доста по-интегриран, но в същото време страда от дълбоко вътрешно, идеологическо напрежение, което вероятно ще избие катастрофално на изборите за Европейския парламент догодина, когато ще бъде определено бъдещото развитие на Съюза. 

Както винаги досега в историята, Франция и Германия се опитват да спасят положението, водени от страха, че ако ЕС се разпадне, Европа ще се върне във времената на световните войни. Доскоро Париж и Берлин бяха домакините на ЕС, собственици на терена един вид. Те налагаха правилата и дърпаха конците на Съюза. Но някои от съквартирантите вече имат собствени претенции и вдигат твърде много шум, за да ги наложат. 

От дългова криза в еврозоната до идеологическа криза в целия ЕС

През 2010-та година Франция и Германия се опитаха да сложат край на кризата в еврозоната като излязоха със злополучната декларация от Довил. Това беше през есента на 2010-та - годината, когато Гърция за първи път поиска спасителен заем, а тепърва предстоеше заеми да поискат Португалия и Ирландия. Тогава кризата заплашваше да разруши зоната на общата европейска валута. За да избегнат това, Берлин и Париж поискаха сериозна реформа на икономическото управление на ЕС, което да гарантира по-сериозно наблюдение на бюджетите на страните-членки и да създаде процедури за координация на икономическата политика. Тези идеи са в основата на вече функциониращия и дори вече пренебрегван Европейски семестър.

В декларацията от Довил обаче имаше и някои радикални идеи, които предизвикаха остри реакции. Тогавашният президент на Франция Никола Саркози и германската канцлерка Ангела Меркел поискаха налагането на автоматични санкции за нарушение на фискалните правила на ЕС. Тази декларация и до днес нагарча на всички участници и свидетели на кризата в еврозоната и особено в нейния епицентър Гърция. "Каквито и да бяха намеренията тогава, решенията взети в Довил трансформираха криза, която можеше да бъде овладяна, в пълнокръвно системно бедствие", написа в мемоарите си "Край на играта: Историята на гръцката криза отвътре" тогавашният министър на финансите на Гърция Джордж Папаконстантину. 

Той не е единственият, който си спомня с горчивина за Довил. Декларацията предизвика дори нецензурни думи у иначе доста сдържания тогавашен министър на финансите на САЩ Тимъти Гайтнър, за когото Довил беше катастрофа. В повечето разкази на експерти и участници във взимането на решенията по онова време предложенията от Довил са критикувани като много вредни и дори безумни. Тогава Берлин отстъпи по въпроса за автоматичните санкции, но белезите от нанесените рани останаха. 

Осем години по-късно, Гърция излиза от спасителната си програма (това ще стане на 20-ти август), кризата в еврозоната е почти забравена, но за сметка на това вече целият ЕС е обхванат от дълбока идеологическа криза, която заплашва с разпад Съюза. И отново имаме френско-германска декларация [на английски език]. Този път от Месеберг, договорена от Ангела Меркел и президента Еманюел Макрон през юни. Текстът и контекстът на Месеберг значително се различават от Довил. Декларацията от 2010-та година беше дълга малко повече от страничка и беше изцяло съсредоточена върху кризата в еврозоната. 

Месебергският документ е дълъг няколко страници и отразява всичко, което е важно за оцеляването на целия ЕС в момента - от външната политика и отбраната, през миграцията, за да стигне до мотива за написването й - бъдещето на еврозоната. Срещата в Довил през 2010-та беше донякъде изненада и то неприятна за останалите членки на еврозоната. Срещата в Месеберг беше дългоочаквана, особено от френския президент Еманюел Макрон, който най-много настояваше за нея. След големия проевропейски взрив, с който той се появи на европейската сцена, с нетърпение се чакаше да се види колко голям ще бъде новият интеграционен скок в еврозоната. Както и преди, сега също има повече амбиция, отколкото обстоятелствата позволяват, но разликата е, че сега не е нужно да се взимат спешни мерки за саниране на кризата. Атмосферата на 2017-та година загатваше, че този път може да бъде различно и интеграцията да тръгне в "мирен" момент за ЕС. 

Уви, изборите в Германия разбиха тази илюзия на пух и прах. Първоначално срещата трябваше да се състои в началото на годината, после през март, а накрая се състоя в последния възможен момент - точно преди лятната среща на върха на ЕС на 28 и 29 юни, когато беше крайният срок да се изработи новата пътна карта за реформа или по-скоро надграждане на еврозоната. Не само че дойде късно, декларацията от Месеберг се появи в много неподходящ момент. Затова и не учудва, че нейното съдържание е толкова всеобхватно. Още с първия параграф става ясно, че много вода е изтекла от Довил до Месеберг - толкова, че чак е стигнала до самите основи на ЕС.

"Франция и Германия споделят обща амбиция за европейския проект: демократична, суверенна и обединена Европа, конкурентна Европа, Европа, която е основа на просперитет и защитава икономическия си и социален модел, културното си разнообразие; Европа, която работи за отворено общество, на основите на споделените ценности на плурализма, солидарността и справедливостта, придържайки се към върховенството на закона навсякъде из ЕС и разпространяващ го навън; Европа, която е готова да наложи международната си роля в разпространението на мир, сигурност и устойчиво развитие и да бъде лидер в борбата срещу промените в климата; Европа, която успешно решава предизвикателството на миграцията". 

От декларацията става ясно, че залозите за оцеляването на ЕС вече са много по-големи, отколкото бяха през 2010-та година, когато САЩ все още бяха силен гръб и опора на ЕС, въпреки гневните изблици на Тимъти Гайтнър, а понякога и на Барак Обама; Русия все още не беше стратегическа заплаха за ЕС; конфликтът в Близкия изток изглеждаше управляем; а Китай все още не се беше превърнал в равностоен глобален играч със собствени възгледи за световния ред. Затова и тогава ЕС можеше да си позволи да се занимава на спокойствие с кризата си в еврозоната. 

Днес обаче, ЕС е оставен сам на себе си в бурното геополитическо море. Вече има сериозни разногласия кой да държи кормилото и в каква посока да се плува. Ангела Меркел и Еманюел Макрон се опитаха с декларацията от Месеберг да тропнат по масата и да припомнят на всички откъде тръгна са тръгнали. Надвиквайки се с Виктор Орбан, Териса Мей, Матео Салвини и Херст Зеехофер Меркел и Макрон обявиха, че ще работят за ускоряване и ефективност на взимането на решения в областта на общата външна политика, като основната цел е най-после да се осъществи десетилетната идея за въвеждане на гласуване с квалифицирано мнозинство по въпроси, свързани с външната политика и политиката на сигурност. В момента тези решения се взимат с единодушие.

Лидерите на Франция и Германия смятат, че ЕС се нуждае от нови формати, като например Съвет за сигурност на ЕС. Тази идея е съизмерима като ефект с автоматичните санкции в Довилската декларация, само че без разрушителен потенциал, поради промяната на контеткста и обстоятелствата. В Месебергската декларация се говори още за създаването на обща европейска армия, но не са употребени точно тези думи. По най-разделящата Съюза тема за миграцията Месеберг говори за цялостна миграционна програма, базирана на три стълба: външен, по външните граници и вътрешен. Отвъд подробностите, посланието на декларацията е да се търсят общи решения. Осъждат се всякакви едностранни и некоординирани действия, които разцепват Европа и поставят Шенген в опасност. 

Най-голямо внимание в декларацията е обърнато на еврозоната, но духът на Довил, тоест на решителността и дори леко арогантната амбиция вече го няма. Франция и Германия предлагат това, което и така вече е на масата или е в почти завършена фаза, а именно надграждането на Европейския стабилизационен механизъм (постоянния спасителен фонд) и превръщането му в Европейски валутен фонд, чиято цел ще бъде да оценява и наблюдава бъдещи спасителни програми, като преди това задължително ще се прави оценка на устойчивостта на дълга на нуждаещата се от помощ държава. В декларацията се казва, че вплитането на ЕСМ в европейското законодателство ще бъде следваща стъпка, но не се поема конкретен ангажимент кога да стане това. 

Един от спорните въпроси около надграждането на ЕСМ е включването в него на финансова подпора за банковия съюз, тоест за Единния фонд за банково преструктуриране (SRF). Берлин и Париж се договориха тази подпора да бъде под формата на кредитна линия, която ще бъде отпусната, едва когато е достигнато достатъчно ниво на намаляване на риска в банковия сектор, а това означава намаляване на обема на необслужваните кредити, изграждане на рамки за фалити и създаване на подходящо законодателство за борба с прането на пари. Казва се, че подпората трябва да бъде създадена преди 2024-та година, а размерът й не трябва да надвишава размера на самия фонд за банково преструктуриране. 

Самата формулировка "преди 2024-та година" е доста лукава, но по-нататък в документа става ясно, че през 2020-та година ще бъде изготвен доклад за нивата на необслужваните кредити. Ако се прецени, че намаляването на рисковете в банковия сектор е задоволително, ще бъде взето решение за създаване на подпората. Предвид днешната динамика, до 2024-та година може много да се случи. В декларацията Германия много условно се съгласява за започване на преговори по третия стълб на банковия съюз - европейската схема за застраховане на депозитите (EDIS). Берлин и Париж излизат с обща позиция за създаването на бюджет на еврозоната, който да бъде насочен към повишаване на конкурентоспособността, сближаването и стабилизирането на еврозоната. Предлага се бюджетът да бъде въведен от 2021-ва година, тоест заедно с началото на новия бюджетен период в ЕС. 

Германско-френското виждане за бюджета за еврозоната е да бъде финансиран от няколко източника: национални вноски, разпределение на данъчни приходи и европейски ресурси. Еврозонският бюджет ще бъде многогодишен. Двете страни се договориха още да създадат работна група, която да проучи въпроса за създаването на европейски фонд за безработни. Целта е конкретни предложения да бъдат изготвени за декемврийския Европейски съвет. 

Любопитен елемент от Месебергската декларация е обсъждането на един позабравен ангажимент още от времената на договарянето на Лисабонския договор - намаляването на броя на еврокомисарите. По този въпрос нищо конкретно не се казва освен, че трябва да се работи в тази посока, но самият факт, че се повдига е значителен. Потвърждава се и ангажимента да се въведат транснационални листи за европейските избори през 2024-та година. Такъв ангажимент вече беше направен от целия Европейски съвет по-рано тази година, но споменаването на темата във френско-германската декларация очевидно има за цел да потвърди, че този ангажимент не е забравен. 

Хладен прием в Еврогрупата и никакъв по време на юнската среща на върха

За разлика от 2010-та година, когато Довилската декларация беше във водещите новини на европейските медии и беше тема със седмици и месеци, Месебергската декларация остана в сянката на популисткия дебат за миграцията и излизането на Гърция от спасителната програма. Първото обсъждане на декларацията беше по време на юнското заседание на Еврогрупата, когато председателят Мариу Сентену (Португалия, независим) я определи като "ясна демонстрация на политическа воля" за защита на еврото от бъдещи кризи. Еврокомисарят по икономическите, финансовите и данъчните въпроси Пиер Московиси (Франция, Социалисти и демократи) каза, че Комисията приветства предложението на президента Макрон и канцлерката Меркел и че много участници в заседанието на Еврогрупата са заявили, че документът може да послужи за катализатор на процеса.

Голяма част от Месебергската декларация вече се обсъжда под една или друга форма на работно ниво в ЕС, а работата по някои точки в нея вече е доста напреднала, най-вече по надграждането на ЕСМ и по довършването на банковия съюз. Министрите на финансите на страните от еврозоната работиха усилено през юни, за да подготвят срещата на върха на еврозоната на 29 юни, когато лидерите приеха кратки заключения [на английски език], в които изрично споменават Месебергската декларация. Те смятат, че след като по време на българското председателство на Съвета беше най-сетне договорен банковият пакет, вече е възможно до края на 2018-та той да бъде окончателно приет. 

Те смятат, че вече може да започне работа по изготвянето на пътна карта за начало на политическите преговори по общата схема за застраховане на влогове. Формулировката продължава да е доста предпазлива, тъй като изготвянето на пътна карта за начало на преговорите ще отнеме време и е много вероятно те да започнат чак догодина. Важно решение е да бъде създадена финансова подпора за единния фонд за преобразуване на закъсали банки под крилото на ЕСМ. Лидерите възложиха на Еврогрупата задачата да изготви съответните предложения до декември. 

На юлското й заседание обаче стана ясно, че никой не бърза. Мариу Сентену съобщи, че до декември трябва да се работи по реформата на ЕСМ, като това включва няколко направления: 1. общата подпора към Единния фонд за преобразуване; 2. преглед на инструментариума на ЕСМ и по-специално предпазните инструменти и евентуално изработването на нови; 3. по-силна роля на ЕСМ в спасителните програми; 4. устойчивост на дълга; 5. преглед на управлението на ЕСМ. Еврогрупата си постави за задача да работи и по идеите за бюджет на еврозоната. Вече има две предложения на Комисията за стабилизираща функция и инструмент за реформи, а самият Мариу Сентену поиска в писмо до председателя на Европейския съвет Доналд Туск (Полша, ЕНП) това да включва бюджет за еврозоната и фонд за застраховка при безработица. 

Според него, всичко това ще изисква доста работа и много по-сериозна концентрация. Важното в неговото изказване беше, че ще се работи без всички тези предложения да се разглеждат в пакет. 

Провал или успех за Еманюел Макрон?

Една година след дебюта си на срещи на Европейския съвет Еманюел Макрон може и да изглежда като губещ на фона на големите амбиции, които имаше, обобщени в речта му в Сорбоната. Предвид днешната политическа конюнктура в Европа обаче, Макрон по-скоро спечели. Той успя да се пребори за Месебергската декларация, в чийто текст почеркът му преобладава. За разлика от Довил, Месебергската декларация е по-скоро символична. Целта й е да покаже, че френско-германският мотор функционира и че Париж и Берлин нямат намерение да изпускат юздите на ЕС.

И още нещо много важно - въпреки завръщането на миграцията като проблем номер едно на Европа, макар да няма криза, френският президент успя да задържи вниманието на ЕС върху нуждата от продължаване на задълбочаването на интеграцията в еврозоната. Това е голям успех като се има предвид, че дори и досегашният остров на европейска стабилност, Берлин, беше разтърсен от тежка политическа криза.