Нормализиране на растежа в еврозоната или тъмни облаци?

Аделина Марини, May 1, 2018

Все по-видно е, че до юни, когато изтича крайният срок, заложен в Лидерската програма на Доналд Туск, няма да остане дори "р"-то от реформите в еврозоната. Въпросът е обаче дали обстоятелствата няма отново да притиснат страните-членки да бъдат по-активни. А обстоятелствата са отслабване на икономическия растеж в еврозоната от началото на годината. На този етап тревога в ЕС няма. Шефът на Еврогрупата Марио Сентено (Португалия, независим) съобщи след края на неформалната среща на министрите на еврозоната в София в петък, че този въпрос не е обсъждан, но председателят на Европейската централна банка Марио Драги (Италия) е обяснил на министрите много подробно ситуацията със забавянето на растежа. "Твърдо вярваме, че действията, които сме предприели за реформа на еврозоната и подсилване на всичките компоненти на единния пазар биха могли и ще допринесат за продължаване на силния икономически растеж".

Еврокомисарят по икономическите въпроси Пиер Московиси (Франция, Социалисти и демократи) заяви, че няма притеснения по този въпрос. Тази седмица ЕК ще представи пролетната си икономическа прогноза. "Като цяло не виждаме промяна в общия ни подход и вярваме, че възстановяването в Европа, особено в еврозоната е силно, солидно, здраво и че ще продължи дълго", каза той в София в петък. Заместник-председателят на ЕК, отговарящ за еврозоната, Валдис Домбровскис (Латвия, ЕНП) също беше оптимист като заяви, че се очаква икономическият растеж да продължи.

Той каза обаче, че по време на пролетните срещи на МВФ във Вашингтон са обсъждани тъмните облаци, които се виждат на хоризонта и използва момента да призове за довършване на реформата на еврозоната. "Затова настояваме толкова много, че трябва да подсилим издръжливостта на еврозоната и ЕС сега, че трябва да довършим икономическия и паричния съюз и че трябва да се подготвим за времената, когато условията на икономическия растеж няма да са толкова благоприятни, както сега", каза той също в София след края на неформалната среща на финансовите министри на ЕС.

Миналата седмица ЕЦБ призна, че има забавяне на икономиката в еврозоната, но не обсъди промяна на паричната политика. Членовете на Управителния съвет на банката са споделяли какво е състоянието в държавите им поотделно. Председателят Драги беше подложен на натиск от журналисти с въпроси дали вече не е крайно време банката да обсъди следващите си действия. Той се съгласи, че това са основателни въпроси. "Причината защо не обсъдихме паричната политика по принцип е, че е много важно да се прочетат събитията от началото на годината преди да се вземе решение за следващите стъпки. Внимателна оценка, наблюдение, използване на повече информация са все важни компоненти в следващите решения".

ЕЦБ все още не е сигурна дали става дума за временно или постоянно състояние, дали става дума за значителен спад или просто за нормализация след продължителен период на силен растеж. Още преди да започнат въпросите, които се въртяха изцяло около забавянето на икономиката, Марио Драги подхвана темата във встъпителните си думи като използва думата "забавяне". "След няколко тримесечия на по-висок растеж от очакваното, постъпващата информация от срещата ни в началото на март досега показва известно забавяне, докато в същото време остава в рамките на солидното и широкомащабно разрастване на икономиката на еврозоната", каза г-н Драги.

Реалният брутен вътрешен продукт нарасна с 0.7% на тримесечна база в четвъртото тримесечие на 2017-та, с което затвърди експанзията от предишното тримесечие. Това доведе до среден годишен растеж за 2017-та година от 2.4% - най-високият растеж от 2007-ма година насам, тоест отпреди началото на дълговата криза в еврозоната. ЕЦБ отчита, че най-новите икономически показатели подсказват забавяне на динамиката на растежа от началото на годината. То може да е резултат от временни фактори като например студеното време в някои държави, стачки в други, Великден.

Значителни спадове са засечени в индексите за производствената активност в почти всички сектори, в търговията на дребно, продажбите, производството, услугите, строителството. Индексът на производствената активност в поръчките за износ също спадна. В някои случаи спадовете са значителни и неочаквани, каза шефът на ЕЦБ. Анализът на банката показва, че растежът ще продължи да е стабилен, защото бизнес инвестициите продължават да растат, инвестициите в жилища също се подобряват. Рисковете пред икономиката продължават да са широко балансирани, но рисковете от глобалните фактори стават все по-видими, най-вече заплахата от протекционизъм, обясни Марио Драги.

УС на банката е обсъдил ситуацията предпазливо, добави той. В същото време има тревога, че продължава да няма сигнали, че ще бъде достигната целта за инфлацията от близо, но под 2%. Забелязват се окуражителни движения нагоре по отношение на ръста на номиналните заплати, което би могло да доведе до инфлационен натиск в следващите месеци. Според заместник-председателя на ЕЦБ Витор Констансио (Португалия), за когото пресконференцията на 26 април беше последната, тъй като му изтича мандатът (той ще бъде заменен от бившия министър на финансите на Испания Луис Де Гуиндос), когато се погледне назад има основание за оптимизъм. На фона на свършената работа вече се вижда, че еврозоната е на пътя на нормализацията, която води до целта на ЕЦБ за ценова стабилност от близо, но под 2% инфлация.

Помолен да разсъждава върху паричната политика по принцип и предизвикателствата напред Витор Констансио каза, че пакетът от неконвенционални мерки вече е част от инструментариума на паричната политика и ще бъде използван, когато е необходимо. В по-далечно бъдеще обаче, едва ли може да се очаква завръщане към "обикновения живот на паричната политика, какъвто имахме преди" с много малки баланси на централните банки и политика, насочена към краткосрочните лихвени проценти. Той очаква нещата да се променят, тъй като структурата на финансовата система се е променила значително. Дори и в Европа системата е много по-малко зависима от банките от преди.

През 2007-ма например, в навечерието на кризата, 61% от дълговите инструменти бяха банкови заеми. Миналата година този дял е спаднал на 45%. Ако се вземе предвид външното финансиране за нефинансовите фирми като цяло, тогава се вижда, че банковите заеми представляват 15%. Освен това финансовият сектор е вече много по-сложен и важен. Тези промени означават, че паричната политика ще се промени в бъдеще, обясни г-н Констансио. Той не очаква следващата криза да бъде от същия мащаб като миналата, но предупреди, че нов епизод на рецесия ще има. "Сегашните условия на инерция, устойчивост, растеж в този момент в еврозоната ни позволяват да размишляваме няколко години, ако няма външни шокове, които да дерайлират този процес. Всички знаем, че тези външни шокове може наистина да се случат", заключи заместник-шефът на ЕЦБ.

През последните месеци председателят Драги засили призивите си за довършване на еврозоната и особено на банковия съюз. Той призна, че дискусията по банковия съюз се е проточила и подчерта, че решението, което лидерите взеха през 2012-та година за създаване на банковия съюз е било провокирано от нуждата да се решат очевидни недостатъци на паричния съюз, които станаха очевидни по време на кризата, но съществуваха отпреди това. "Закъснява се. Трябва да се постигне напредък. Точно това казваме всеки път в нашето изявление", каза Марио Драги, но призова към търпение.

"Очевидно е, че политическите разговори, от които зависи напредъкът са по-леки в някои страни, отколкото в други. Трябва да бъдем търпеливи. Просто нямаме друг избор", успокои той и съобщи, че лидерите са напълно наясно, че паричният съюз ще остане крехък, ако не бъде постигнат напредък. "Това е нещо, което знаем със сигурност. Това е нещо, на което всички можем да разчитаме, че те знаят". Заместник-председателят Домбровскис увери в София, че напредък има. Той очаква придвижване по пакета за банковия съюз още на следващата среща на министрите на финансите през май. Валдис Домбровскис призна обаче, че до юни има още много работа.

Еврозоната