euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Есенният Европейски съвет ще остане в историята с приемането на лидерската програма, с която Европейският съюз се изправя пред огледалото. На срещата на върха на ЕС на 19-20 октомври лидерите на страните-членки бяха поставени пред екзистенциален избор - да бъдат част от новия ЕС или да изпаднат в периферията на това, което ще остане от стария. С одобрението на лидерската програма [на английски език] ЕС на практика ще смени модела си на действие - вече двигател на ЕС няма да е намирането на най-малкото общо кратно между страните-членки, а най-амбициозните ще поемат руля, докато останалите ще преценяват дали искат да продължат или не.

Предложението на председателя на Европейския съвет Доналд Туск (Полша, ЕНП) какво трябва да бъде свършено до края на мандата му и за промяна на метода на работа, за който euinside подробно писа, може да се опише като отстрелване с един куршум на много зайци. Този политически ход на г-н Туск е най-смелият и най-дръзкият му досега. Ефектът от него тепърва ще се усеща. 

Ревност в Барлемон, безпокойство в столиците, страх в Страсбург

Лидерската програма не е нищо повече от план за приемане на решения, но не какви да е решения. По думите на Доналд Туск, амбицията на програмата е да се справи с най-спорните въпроси като реформата на еврозоната, миграционната криза, вътрешната сигурност, търговията и бъдещото финансиране на ЕС. "Конфронтацията е здравословна, доколкото се запази уважението и помага да се придвижим напред", добави председателят, като подчерта многократно, че неговата цел е запазване на единството.

До края на тази година се предвижда да се състои социалната среща на върха в Гьотеборг (17 ноември), по време на която ще бъде одобрен социалният стълб на Европа, а през декември е предвидено създаването на постоянното структурирано сътрудничество в отбраната (PESCO), провеждане на дългоотлагания разговор по най-спорната тема в момента в ЕС - миграцията и най-вече вътрешния й аспект - разпределението на бремето от бежанци. Също през декември в календара на Туск е предвидена и изключително важната за бъдещето на ЕС среща за еврозоната. На нея са поканени за участие и страните извън еврозоната, тъй като ще се одобри план за бъдещите действия, които ще задълбочат интеграцията във валутния клуб. 

Следващата година програмата е доста натоварена и то все със спорни теми. През февруари лидерите ще се съберат на неформална среща на върха, по време на която ще обсъдят институционални въпроси, сред които бъдещето на Европейския парламент. Дискусията е предизвикана от напускането на Великобритания, което ще освободи 73 евродепутатски кресла. Из ЕС вече циркулират идеи всичките или част от тези 73 места да бъдат пуснати в обръщение през така наречената транснационална листа - тоест 73 (или по-малко) депутати да се избират от всички в ЕС, а не през национална листа. Идеята не е нова, но досега не се намираше воля за това. В менюто на лидерите през февруари ще бъде и обсъждане на процедурата на шпиценкандидатите, която беше използвана за първи път на изборите за Европейския парламент през 2014-та година. 

По тази процедура европейските политически партии номинираха свои кандидати за шеф на ЕК, като победител е кандидатът на партията, класирала се първа - Жан-Клод Юнкер (Люксембург, ЕНП). Още тогава някои лидери бяха против, но кутията на Пандора беше отворена. Европарламентът е готов да се бори за това си тежко извоювано право на живот и смърт. А от заявките на Доналд Туск може да се съди, че това наистина ще бъде тежка битка. Той заяви в Страсбург през октомври, когато отчете резултатите от октомврийския Европейски съвет, че взима всички предложения много насериозно, но заяви: "Лично аз вярвам, че най-естественото решение е да се приеме просто правило: по-малко държави, по-малко мандати. Не само е прагматично и логично, но това се очаква и от общественото мнение. Разбира се такова решение по никакъв начин не отхвърля идеята за транснационални листи", каза той. 

По въпроса за шпиценкандидатите той даде ясно да се разбере, че е против с аргумента, че Жан-Клод Юнкер е бил избран с 26 гласа срещу два в Европейския съвет, докато в Европейския парламент той е получил 422 от общо 729. "Така че, лесно можем да си представим ситуация, при която ще бъде по-трудно за победилия шпиценкандидат да спечели достатъчно подкрепа в новия Европейски парламент, отколкото в Съвета". И реакцията не закъсня. Евродепутатите реагираха пламенно. Най-остър, както винаги, беше лидерът на групата на либералите Ги Верхофстад (Белгия). "Ако мога да Ви дам един малък съвет - не отваряйте отново шпиценкандидатите. Решихме тук през 2014-та, че това е огромно постижение на европейската демокрация. Именно заради шпиценкандидатите имаме нашия председател Жан-Клод Юнкер тук и няма да приемем никакви промени на системата и на това постижение на европейската демокрация", каза Верхофстад и добави: 

"Което ме подсеща за забележката Ви, г-н Туск, относно състава на Парламента и съобщението, че ще има неформална среща на върха на 23 февруари. Фантастично! Може би има и други неща, за които бих могъл да организирам неформална среща, но трябва да знаете, че законодателната инициатива за състава на Парламента е на този парламент, а не на Европейския съвет. Трябваше да ви го кажа", бяха думите на бившия белгийски премиер в Страсбург на 24 октомври. Мария Жоао Родригес (Социалисти и демократи, Португалия) предупреди от името на групата, че процедурата на шпиценкандидатите трябва да се спазва. "Това е нашето желание и предупреждение", каза тя.

Пауло Ранхел (ЕНП, Испания) изрази притеснение от идеята за извънредна среща на върха, посветена на състава на ЕП. "Като преподавател по конституционно право, който учи студентите си за английската революция ви казвам, че няма да се откажем и няма да се предадем, и ще определим нашия собствен състав, тъй като смятаме, че сме суверенните представители на европейския народ. Съветът трябва да е наясно с това". 

По-нататък в програмата на Туск, през март е предвидено лидерите да обсъдят развитието на единния пазар, търговската политика и текущите преговори по споразумения за свободна търговия, енергетика и климат. В програмата на пролетния Европейски съвет е и цифровата икономика и данъчното облагане онлайн. За 17 май е планирана мега срещата на върха на 28-те лидери от ЕС с лидерите на шестте страни от Западните Балкани, която ще се проведе в София в рамките на българското председателство на Съвета. В програмата фигурира под въпрос и още една точка - постигане на цялостно споразумение по миграционния въпрос - външните и вътрешните аспекти. 

Юнската среща на върха ще бъде решаваща за бъдещето на еврозоната и за състава на Европейския парламент. Тогава Туск предлага да се направи и първия преглед на изпълнението на лидерската програма. През септември и октомври ще има срещи, посветени основно на вътрешната сигурност - проверки на външната граница, обмяна на информация, предотвратяване на радикализацията и др. Миграцията е точка в дневния ред и на октомврийския Европейски съвет през 2018-та. А за края на годината е предвиден и първият сериозен разговор за следващата многогодишна финансова рамка. За 2019-та програмата е по-оскъдна. През пролетта ще се обсъждат икономически въпроси и търговията и ще се направи преглед на ситуацията с довършването на еврозоната.

През май, по повод напускането на Великобритания ще се проведе неформална среща в румънския град Сибиу, по време на която ще се прегледа изпълнението на лидерската програма и ще започне подготовката на стратегическата програма за периода 2019-2024-та година. Датата не е избрана случайно - 9 май, денят на Европа. На 20 и 21 юни Туск предлага преговорите по новия многогодишен бюджет да приключат, да се одобри стратегическата програма и да се вземат решения по ключовите назначения - нов шеф на Европейския съвет, на Комисията, нов върховен представител за външната политика, нов шеф на ЕЦБ. 

С програмата си, която е прецедент в досегашната работа на Европейския съвет, Туск отстреля и шефа на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, който оповести свой-собствен дневен ред [на английски език] по време на годишното си обръщение в Европейския парламент за състоянието на Съюза. Двете програми донякъде се припокриват, но има и някои сериозни разлики, най-важната от които засяга месец юни 2018-та година. Юнкер иска лидерите да се занимаят със съобщението на Комисията за бъдещето на енергийната и климатична политика на ЕС, включително и споразумението Евроатом. Друга важна тема, която той предлага за тогава е обсъждане на съобщението на Комисията за преминаване към използване на квалифицирано мнозинство в Съвета, когато се гласуват решения, свързани с общата външна политика. ЕК настоява с квалифицирано мнозинство да се решават и въпроси, свързани с развитието на единния пазар. 

В програмата на ЕК за юни е и обсъждането на увеличаването на правомощията на офиса на европейския прокурор, така че да включи борбата с тероризма. Именно Юнкер пожела ден след напускането на Великобритания (30 март) да се състои официална среща на върха в Сибиу, тъй като тогава Румъния ще председателства Съвета. На тази среща той иска да се вземат с единодушие ключови решения за бъдещето на ЕС. В програмата на Туск тази среща е предвидена за 9 май като темите ще бъдат отчет на изпълнението на самата програма, както и подготовката за стратегическата програма за следващата петилетка. 

По време на октомврийската среща на върха Юнкер като цяло подкрепяше програмата на Туск, като намекна все пак, че пръв е излязъл с програма, представена на лидерите по време на неформалната им среща в Талин през септември. "Ние напълно я подкрепяме, тъй като тя отразява нашите собствени притеснения, но също така отразява и няколко притеснения на Доналд", каза Юнкер на пресконференция в края на втория ден от срещата на 19-20 октомври. Различия имаше между двамата и по въпроса за еврозоната. По-рано тази година ЕК излезе с документ за размисъл за развитието на валутния клуб, в който имаше идеи от доклада на петимата председатели, но и някои нови. В обръщението си пред евродепутатите на 24 октомври Доналд Туск цитира единствено доклада на петимата председатели. Амбицията му е до юни да се постигне съгласие за създаването на Европейски валутен фонд и да се подсили банковия съюз. 

Лидерите като цяло приеха програмата. Подкрепата е била значителна за самата програма, но от изказванията на лидерите се усещаше, че има различия по отношение на предлагания метод на работа, според който Европейският съвет ще изземе голяма част от функциите на Съвета, ако министрите забавят твърде много определено законодателство. С това очевидно не беше съгласна германската канцлерка Ангела Меркел, която посочи, че целта е Европейският съвет да определи политическата посока, а след това ресорните Съвети да се занимават с изпълнението. Тя обаче е съгласна с идеята страните, които искат задълбочаване на интеграцията да не се съобразяват с останалите.

"Говорихме за това, че искаме да се опитаме да вървим заедно, но че трябва да има възможност - вземете Шенген, еврозоната за пример - ако някои не искат да вървят, останалите да могат да застанат зад определен проект. Но като цяло всички изразиха интерес да бъдат активни по програмата и развитието й по-нататък", каза тя и подчерта, че що се отнася до бъдещето на еврозоната, това е въпрос само за членките на валутния клуб. Френският президент Еманюел Макрон се застъпва за комбинация от програмите на Юнкер, Туск и собствените си идеи.

"Вярвам, че предложението на председателя Туск, с подкрепата на председателя Юнкер и основните страни-членки трябва да обедини няколко неща. Първото е единството на 28-те. На второ място - в продължение на много години, когато имаше единство, амбицията беше по-малка. Сега говорим за политическа амбиция за преустройство на Европа. Това не означава, че всички трябва да сме съгласни. Означава, че онези, които искат трябва да продължат и да направят повече, а след това онези, които искат може да се присъединят на по-късен етап", обясни г-н Макрон. Той има своя-собствена програма, голяма част от която беше изложена по време на европейската му реч в Сорбоната. Френският президент иска до лятото да бъде постигнато споразумение по стратегическите теми, след което ще бъдат организирани демократични конвенти за бъдещето на Европа. 

Моделът за тях ще даде Франция, която първа ще проведе такъв конвент. Макрон съобщи, че Германия, Финландия и още няколко други държави подкрепят идеята. Конвентите ще се организират доброволно. Комисията е готова да подкрепи инициативата. Ирландският премиер Лео Варадкар, който също се причислява към новото поколение европейски политици, съобщи, че Ирландия ще проведе собствена дискусия с гражданите за бъдещето на Европа, в която обществеността трябва да стигне до решение какво бъдеще иска за Европа. Това ще бъде ключово, като се има предвид, че Ирландия беше една от страните, които блокираха на референдум предишни реформи на Съюза. От думите му става ясно, че той няма предвид демократичните конвенти на Макрон. Нещо повече, той подсказа, че има различия с френския президент. 

"Не съм съгласен с всичко, което предлага, но мисля, че амбицията му е добре дошла. Той е много различен тип политик. Предполагам, че фактът, че първият път, когато печели избори е президентските го отличава значително от нас, които сме тръгнали от различни местни власти и сме минали през парламенти. Но той определено е човек с визия за бъдещето на Европа. На срещите идва с много страст и е много убеден в това, което говори". Лео Варадкар специално натърти, че настоява на общностния подход. Според него визията за бъдещето трябва да се ръководи от европейските институции, а не от отделна страна-членка. "Не че идеите на Макрон не са добре дошли. Просто те не са по-добре дошли или по-важни от онези, представени от всеки друг премиер или президент", обясни ирландският министър-председател. 

Италианският премиер коментира програмата на Туск с едно изречение "Това е краят на зимата на европейското недоволство". Хърватският министър-председател още през юни видя, че колелото се завърта и някои държави може да отпаднат, затова започна спешна подготовка за присъединяването на Хърватия към еврозоната. По думите му Хърватия трябва да бъде част от ядрото на Европа. Тогавашният премиер на Чехия Бохуслав Соботка приветства предложението на Туск първо да се търси максимален консенсус, а след това да се отвори възможност за по-тясно сътрудничество на по-малка група. "Особено оценявам предложението да се търси консенсус по политиката на убежище на ЕС, тъй като това ще даде на Чешката република и на страните от Вишеградската група възможност да кажат 'не' на задължителното разпределение на мигранти".

След изборите в Чехия няма основания да се вярва, че ще има значителна промяна в досегашната евроскептична политика. Скептицизмът на Чехия особено по отношение на еврозоната си остава висок и много партии се опитаха да спечелят гласове именно чрез опозиция на еврото. 

Визията на Туск за Европа

При отчитането в ЕП на постигнатото на срещата на 19 и 20 октомври Доналд Туск произнесе може би най-значимата си реч досега (поради нейната значимост, euinside ви предлага превод на пълния текст). Бившият полски премиер очерта три основни измерения на ЕС. Най-напред това е териториална общност, каза той, което означава общи външни граници, а оттам следва общ дълг за опазването им. На второ място ЕС е културна общност. "Имаме правото и задължението да се погрижим за това, което ни отличава от останалите култури - не за да бъдем срещу някого, а за да бъдем себе си", каза той, с което очевидно се опитва да помири двата полюса във вънрешноевропейския конфликт, предизвикан от миграционната и бежанска криза. 

Говорейки за третото измерение - политическа общност - Доналд Туск заяви, че е крайно време да се подновят обетите в ЕС, а ако не са склонни да приемат европейските ценности, държавите да си понесат последствията. "Искам да напомня на всички онези на власт във всички страни-членки, че подписвайки договора, сте подписали и този член. Така че или го спазвайте, или кажете ясно, че го отхвърляте с всички произтичащи от това последствия", каза Доналд Туск пред смаяната аудитория в пленарната зала в Страсбург. 

По време на последвалия дебат Ги Верхофстад постави въпроса дали Съюзът е готов да направи радикалните промени, за които става дума. Според него, за това е нужно първо да се изчистят структурните недостатъци на Съюза, един от които е правилото за единодушие, което блокира напредъка. Верхофстад припомни, че Жан-Клод Юнкер има предложение за решаване на този проблем, с което даде да се разбере, че предпочита програмата на Юнкер. Друг недостатък, който спъва напредъка е безкрайния списък от изключения. За бившия белгийски премиер, автор на книги за бъдещето на ЕС, моментът на истината ще дойде с преговорите по новата многогодишна финансова рамка. "Наистина ли сме готови да изпълним всички тези амбициозни планове на Жан-Клод Юнкер, Еманюел Макрон и вашия? Ако е така, тогава е нужно да отворим тази финансова рамка и да дадем повече от сегашните 1%, което е смешно, ако искаме да изпълним амбицията, която имаме сега", каза либералният евродепутат. 

Шефката на групата на крайно левите Габриеле Цимер (Германия) постави многобройни въпроси, сред които "Какво ще стане с предложенията, които ЕК направи през пролетта за петте сценария?", "Ще има ли широки дебати с гражданите в страните-членки?", "Приемането на лидерската програма означава ли, че се отказваме от проваления междуправителствен подход, който канцлерката Меркел използваше толкова често?", "Означава ли това, че Еврогрупата и другите органи, които нямат легитимност, ще бъдат ограничени?", "Как Съветът вижда бъдещото сътрудничество с ЕП и националните парламенти в този кратък период на дебати, който предлагате?", "Ако си въобразявате, че вие ще ни казвате какво да правим, това е просто неприемливо", подчерта Габриеле Цимер.

Филип Ламберц (Зелени/ЕСА, Белгия) припомни, че Комисията и Парламентът от години публикуват календар на срещите си. "Най-сетне и Съветът започва да си организира работата. Вероятно ще направят и техните дебат ипублични скоро?", подметна той. Българският евродепутат Андрей Ковачев (ЕНП) пък изрази съчувствие за Туск и Тимерманс, че имат тежката задача да търсят компромис между страни, които имат различни желания, особено в условия, когато решенията се взимат с единодушие. "Справедливо е тези страни, които искат повече интеграция в определена сфера, да имат тази възможност да го направят, а тези, които не искат, да не спират страните, които имат възможност или искат да тръгнат напред в определена сфера", каза той, но призова да не се променят критериите за членство в еврозоната. 

Любопитното е, че никой от изказалите се евродепутати не коментира второто и третото измерение на Туск - културната и политическата общност - а това е значителна промяна в говоренето и представлява хвърлена ръкавица.