Речта на промяната
Аделина Марини, November 15, 2017
На 24 октомври, по време на пленарната сесия на Европейския парламент, председателят на Европейския съвет Доналд Туск произнесе най-откровената си, визионерска и предизвикателна реч. Той направи това, докато отчиташе резултатите от есенната среща на върха на ЕС, която се проведе на 19-20 октомври в Брюксел. Поради значението на тази реч, ви предлагаме пълен превод. Оригиналът можете да прочетете тук.
"Както знаете, обсебен съм от единството. Тази обсебеност беше с мен по време на последния Европейски съвет, но всъщност е с мен още от първите дни на работата ми в Брюксел. Това беше причината да отхвърля идеята за премахване на Гърция от еврозоната през 2015-та година. Това е и причината защо преследвах обща позиция на ЕС спрямо Русия по време на конфликта в Украйна. В продължение на много месеци изграждах съгласие между 27-те, за да можем да дадем на министър-председателя Камерън аргументи да остане в ЕС, въпреки че това означаваше всяка от 27-те да направи жертва. За съжаление това не беше достатъчно за британците. След Бризхода работих за създаване на единство между 27-те в преговорите с Обединеното кралство. Показахме, че никой не може да раздели 27-те в тези преговори и по време на последния Европейски съвет.
Стремежът към единство е една от основните причини за създаването на лидерската програма. Миналия петък [20 октомври] всички лидери се съгласиха, че приоритетът за тях е единственото на 27-те. Това беше изказано в унисон. По този важен за мен въпрос постигнахме пълно разбирателство още от самото начало. Лидерската програма опроверга опасното схващане, че заедно можем само да стоим на едно място и че можем да се движим напред, само когато делим. Става дума за помирение между динамиката и единството. За това хем да бъдем амбициозни, хем да останем заедно. Това разбира се не изключва процедурата по засилено сътрудничество като крайна мярка, отворена за всички съобразно с Договорите.
Намерението ми е да градя върху това, което свързва, а не което дели. Но това не означава, че не трябва да се изправим с кураж пред въпросите, които са или могат да бъдат разделящи, за да намерим общи решения. Ще спомена само миграцията, еврозоната и Бризхода. Що се отнася до миграционната криза, призовах още от самото начало да изградим европейския отговор върху това, което ни свързва: защитата на външните ни граници. Твърде често бях наясно, че има идеи, които поставят страните-членки в постоянен конфликт. Един такъв въпрос е прехвърлянето и по-конкретно - задължителните квоти. По този въпрос консенсусът е също толкова невероятен днес, колкото беше и преди много месеци.
Но виждам реален шанс за пълно споразумение до юни по въпроси като: защита на външните граници; решителна подкрепа за фронтовите държави като Италия, Гърция, Испания, България; стратегия за Африка и адекватна подкрепа за международни организации, които помагат на бежанци и мигранти; европейско управление на политиката на връщане и приемане; както и по повечето елементи от реформата на Дъблин. Ако по тези въпроси сме наистина ефективни, ще сме близо до трайно решение на миграционната криза.
Що се отнася до реформата на Икономическия и паричен съюз (ИПС), след публикуването на доклада на петимата председатели никой не трябва да има съмнения какво трябва да направим. Всичко е кристално ясно. Проблемът е в конфликтните интереси на страните-членки. Една от първите последици на лидерската програма е договаряне на потенциални решения в най-близкото възможно бъдеще, въпреки различията. Ще направя всичко по силите си да направим тази първа и много конкретна стъпка до юни за създаването на Европейски валутен фонд и засилването на стабилността на банковия съюз. Все още вярвам, че това е възможно. През юни ще стане ясно дали съм нелечим оптимист. Днес обаче мога да ви обещая едно. Ако не постигнем споразумение до юни, ще кажа точно защо не е било възможно и кой е отговорен.
По отношение на преговорите по Бризход успяхме да изградим и поддържаме единството между 27-те. Но пред нас все още е най-трудният стрес-тест. Ако се провалим на него, преговорите ще завършат в наш ущърб. Трябва да запазим единството си, независимо от посоката на разговорите. ЕС ще може да се справи във всякаква ситуация, стига да не сме разделени. Иначе от Лондон зависи как ще завърши това - дали ще има добра сделка, никаква сделка или никакъв Бризход. При всеки от тези сценарии ние ще отстояваме нашия общ интерес единствено чрез това да сме заедно.
Продължаваме да търсим най-добрия път към обединена, солидарна и суверенна Европа. Нашето търсене трябва да бъде придружено от постоянни и дълбоки разсъждения върху същността на нашата общност. Бих искал да кажа няколко думи по три от нейните измерения.
Най-напред това е териториална общност, което означава, че имаме обща територия и общи външни граници. Наш дълг е да ги защитаваме. Миграционната криза ни накара да осъзнаем с пълна сила, че е необходимо да възстановим ефективен контрол върху външните ни граници, докато агресивното поведение на определени трети страни и дестабилизацията около Европа ни накара да осъзнаем нуждата да отбраняваме територията ни. По тази причина искаме да създадем PESCO (Постоянно структурирано сътрудничество в отбраната) до края на тази година. За да можем да защитаваме външните ни граници, трябва да изградим модел на трайно и ефективно финансиране с много по-голям мащаб от досега. Това трябва да бъде част от разговорите ни по бъдещата многогодишна финансова рамка.
Второ, ние сме културна общност, което не означава, че сме по-добри или по-лоши - ние сме просто различни от останалия свят. Нашата отвореност и толерантност не може да означават да се отказваме от защита на наследството ни. Имаме правото и задължението да се погрижим за това, което ни отличава от останалите култури - не за да бъдем срещу някого, а за да бъдем себе си. Без чувство на превъзходство, но с чувство на оправдана гордост. Помня страхотен хаштаг на един от вашите лидери [Ги Верхофстад], който казваше: 'Аз съм европеец и се гордея с това'. Ето защо първата точка от лидерската програма за нашата среща в Готенбург през ноември е култура и образование.
Трето, ние сме политическа общност. Крайно време е да подновим обета си в името на политическите ни ценности, записани в член 2 от Договора за ЕС. Нека цитирам: 'Съюзът е основан на ценностите на уважение на човешкото достойнство, свобода, демокрация, равенство, върховенството на закона и уважение на човешките права, включително и правото на хората, принадлежащи към малцинства. Тези ценности са общи за страните-членки в общество, в което плурализмът, недискриминацията, толерантността, справедливостта, солидарността и равенството между мъже и жени преобладяват'. Искам да напомня на всички онези на власт във всички страни-членки, че подписвайки договора, сте подписали и този член. Така че или го спазвайте, или кажете ясно, че го отхвърляте с всички произтичащи от това последствия.
И накрая, искам да засегна един въпрос, който ще бъде труден за избягване тук в Страсбург, а именно бъдещия състав на Европейския парламент. По тази тема съм планирал специален Европейски съвет през февруари догодина. Както знаете, трябва да решим въпроса, заради Бризход, но и заради променящата се демография. Приемам всички предложения, които изплуваха в този дебат напълно сериозно, всички те са интересни и проевропейски. Лично аз вярвам, че най-естественото решение би било да приемем просто правило: по-малко членки, по-малко мандати. Това не само е прагматично и логично, но и общественото мнение очаква това. Разбира се такова решение по никакъв начин не отхвърля идеята за трансевропейски листи. Наясно съм, че това ще бъде наше общо решение, тъй като парламентът ще предлага и е съзаконодател по този въпрос. Затова, бих искал да вземете предвид такава възможност.
Когато бях тук през март тази година, някои сигурно помнят, че си припомних една пословица: ако искаш да вървиш бързо, върви сам. Ако искаш да стигнеш далече, вървете заедно. Днес чувствам, че имаме реален шанс заедно, далече и по-бързо. Благодаря".