Спасителният фонд на еврозоната ще се трансформира в Европейски валутен фонд

Аделина Марини, October 12, 2017

Тази година е на път да повтори амбицията на 2012-та година, когато започна изграждането на банковия съюз и когато беше създаден постоянният спасителен фонд на еврозоната. Това беше годината, когато беше направена голяма крачка в интеграцията на еврозоната и ЕС като цяло. След петгодишен застой в ЕС отново има импулс за довършване на започнатото, като кулминацията се очаква през декември, когато Европейската комисия ще представи цялостен законодателен пакет за реформа на еврозоната, а дотогава ще вървят интензивни дискусии в Еврогрупата по темите за размисъл, зададени от ЕК в края на май тази година. Разговорите започнаха през септември, но в тази посока се тръгна още през юни, когато шефката на Международния валутен фонд Кристин Лагард представи годишния анализ на институцията за състоянието на еврозоната.

Тогава тя посочи, че икономическото възстановяване на еврозоната е вече на широка основа, водено е от вътрешното потребление, от което следва, че МВФ ще коригира нагоре прогнозата си за еврозоната, което и направи в началото на тази седмица (с 0.3%). Според най-новата прогноза икономиката на еврозоната ще нарасне с 1.9% през 2018-та година. По-добрите икономически перспективи пред валутния клуб са подходящ момент за подсилване на архитектурата му, каза през юни г-жа Лагард. За нея най-важните елементи са създаването на общ капиталов пазар, което в условията на Бризход може да доведе до прехвърлянето в еврозоната на някои дейности, досега извършвани в Лондон. Освен това тя смята, че в Европа трябва да се създаде общ фискален капацитет (форма на общ бюджет) и да се довърши банковия съюз чрез изграждането на третия му стълб - европейската схема за гарантиране на влоговете.

За да може да се довърши банковия съюз, е необходимо да се изчистят моралните рискове. Това, по думите на г-жа Лагард, може да стане чрез решаване на проблема с необслужваните кредити (по който вече се работи) и чрез увеличаване на надзора. По всички тези теми работата е в застой или върви бавно, особено по отношение на европейската схема за защита на депозитите. По този повод ЕК предложи на 11 октомври поетапно въвеждане на схемата и призова за намирането на консенсус за нея (по тази тема повече подробности очаквайте в отделен текст на euinside).

Еврозоната вече няма нужда от МВФ

Докато се чака рестартирането на работата по банковия съюз, министрите на финансите от еврозоната са на път да постигнат споразумение за разширяването на правомощията на Европейския стабилизационен механизъм. На срещата си в понеделник следобед министрите са се обединили около позицията ЕСМ да започне да играе основна роля не само в управлението, но и в предотвратяването на кризи. ЕСМ беше създаден като постоянен спасителен фонд за еврозоната за финансиране на спасителните програми на страните, които по време на дълговата и финансовата криза изпаднаха в състояние на фалит. Механизмът надгради временния спасителен фонд, създаден за да финансира спасителната програма на Гърция.

Той разполага с капитал от 80 милиарда евро като за финансирането на спасителни програми набира средства на международните пазари, възползвайки се от отличния си кредитен рейтинг, като продава облигации и ценни книжа. Създаването на този фонд на практика спря домино-ефекта, който започна с фалита на Гърция. Таванът на ЕСМ е 700 млрд. евро. След създаването си ЕСМ се превърна в един от най-важните членове на така наречената Тройка, която следи за изпълнението на спасителните програми. Механизмът отпуска договорените траншове по спасителните програми, след като бъде направен преглед на изпълнението на всеки етап от програмата.

Всички в Еврогрупата са съгласни, че работата на ЕСМ досега е успешна и затова са склонни да работят за разширяването му. Все още няма конкретни заключения, но шефът на Еврогрупата Йерун Дайселблум (Холандия, Социалисти и демократи) съобщи, че има широка подкрепа сред министрите ЕСМ да участва в осигуряването на финансова потпора за втория стълб на банковия съюз - Фонда за банково преструктуриране, което е значителна промяна в настроенията в сравнение с преди, когато имаше сериозни резерви към подобна идея. Надграждането на ЕСМ обаче изисква работа и по много други теми като банковия съюз и изобщо цялостната визия за бъдещето на еврозоната. Затова министрите ще проведат много по-задълбочена дискусия и то по много теми през ноември.

Шефът на ЕСМ Клаус Реглинг смята, че ЕСМ може да поеме функциите на МВФ. "Според мен в бъдеще, когато е необходима нова програма, което не очаквам скоро, вярвам, че ЕСМ и ЕК трябва да работят заедно. Това означава по-широко участие на ЕСМ в проектирането на програмите и в наблюдението им". Той добави, че Механизмът и сега наблюдава големите икономики в еврозоната, но е нужно то да се разшири. Клаус Реглинг увери, че не става дума за дублиране на наблюдението, което ЕК извършва в рамките на Европейския семестър.

Идеята ЕСМ да се превърне в Европейски валутен фонд е заложена в документа за размисъл на ЕК за бъдещето на еврозоната, където е посочен като централен инструмент за управление на потенциални кризи в еврозоната. Участието му и в единния фонд за банково преструктуриране също е една от идеите в документа на ЕК. Осъществяването й обаче ще е доста сложно правно упражнение, тъй като и фондът, и ЕСМ са създадени извън правната рамка на ЕС - те са междуправителствени споразумения, което никак не е по вкуса на ЕК и на Европейския парламент. ЕСМ беше създаден като междуправителствен договор, тъй като това беше единствената възможност, за да се избегне отварянето на устройствените договори на ЕС за промени, което щеше да отприщи вълна от референдуми в момент, когато популизмът растеше, а нямаше време за губене. Подобен е и случаят с фонда за банково преструктуриране.

Това е и причината за застоя в работата по банковия съюз. Затова Клаус Реглинг предлага да се запази междуправителствения подход, за да може да тръгне задълбочаването на интеграцията в еврозоната, а когато се появят подходящи условия, да се работи и за интеграцията на междуправителствените споразумения в европейската правна рамка. Това впрочем, от европейската реч на Еманюел Макрон насам, вече не изглежда толкова далечна перспектива. Председателят на Европейския съвет Доналд Туск (Полша, ЕНП) свика специална среща на върха на еврозоната на 15 декември, когато ще бъде обсъдено довършването на банковия съюз и бъдещето на еврозоната като цяло. Седмица по-рано (на 6 декмври) ЕК ще представи пакет със законодателни предложения за задълбочаване на интеграцията в еврозоната.

Сбогом, Шойбле, ще ни липсваш!

Октомврийското заседание на Еврогрупата премина със силен емоционален заряд, тъй като беше последното за германския министър на финансите Волфганг Шойбле. Забележителният интелект и прямота на г-н Шойбле се превърнаха в една от емблемите на Еврогрупата за 8-те години участие на германския министър. Нито един участник в заседанието не спести похвали за министъра, който често предизвикваше експлозии по оста север-юг с настояванията си да се следва строга бюджетна дисциплина и със силната си алергия към неефективно управление. По думите на шефа на Еврогрупата Йерун Дайселблум, битува мит, че Волфганг Шойбле е имал доминираща позиция в Еврогрупата, защото Германия доминира.

"Германия е голяма държава, но мисля, че това е пълно неразбиране на позицията и авторитета, който той има сред нас, колегите му. Това се дължи на неговия опит, но и на мъдростта му, както и силния му фокус върху европейския интерес. Винаги съм бил убеден, дори и в най-трудните разговори, които сме имали в Еврогрупата през последните пет години, откакто участвам, че той винаги е поставял дългосрочния интерес на силна и стабилна еврозона на първо място. Той никога не е изпускал от поглед дългосрочния интерес".

Еврокомисарят по икономическите и финансовите въпроси Пиер Московиси (Франция, Социалисти и демократи) беше още по-емоционален. "Той изигра решаваща роля през тези 8 години в Еврогрупата. Тя се превърна от съветническа в оперативна група благодарение до голяма степен на неговото водачество. Мисля, че Европа и Германия ще продължат да се нуждаят от него".

Дайселблум остава

Друга важна новина от заседанието на 9 октомври е, че Йерун Дайселблум остава начело на Еврогрупата до края на мандата си (15 януари). Неговият казус е прецедент досега, тъй като по правилата шефът на групата трябва да е действащ министър на финансите. След като холандските лейбъристи, от които г-н Дайселблум е част, изгубиха катастрофално парламентарните избори тази година, се постави под въпрос какво да се прави с неговото ръководство. Благодарение на това, че преговорите по формиране на правителство в Холандия продължиха твърде дълго и едва сега се вижда краят им, Дайселблум остана на поста си.

Въпреки нежеланието на новите управляващи в Холандия, Дайселблум получи единодушната подкрепа от колегите си да остане шеф на Еврогрупата, нищо че вече няма да е министър на финансите. Междувременно, той заяви, че напуска холандската политика. Все още не е ясно с какво ще се занимава в бъдеще, когато приключат ангажиментите му и към Еврогрупата. Една от обсъжданите идеи в контекста на бъдещето на еврозоната е да се създаде министър на финансите на еврозоната, който да бъде член на Комисията и същевременно шеф на Еврогрупата. Бъдещето на формата стана повод за спор между Пиер Московиси и Йерун Дайселблум, който дори изплува и публично по време на септемврийската среща на Еврогрупата в Естония.

Причината за конфликта е реплика на еврокомисаря, че Еврогрупата трябва да стане по-прозрачна. "Става дума за демокрация. Според мен демокрацията означава демократична отчетност, а това означава, че когато имаш изпълнителни функции, тоест имаш водачество, това означава да имаш дебати и контрол. И трябва да кажа, че това не е съвсем случая с Еврогрупата", каза през септември Московиси. Според него решението е именно създаването на министър на финансите на еврозоната, който да бъде контролиран от Европейския парламент.

Йерун Дайселблум категорично не се съгласи. Според него, през последните години е направено много (от него) да се направи работата на Еврогрупата по-прозрачна. Той се явява редовно на изслушвания в ЕП, без да е длъжен да го прави. Дайселблум защити работата при затворени врати на Еврогрупата, защото според него това помага, когато се вземат трудни решения. "Еврогрупата е междуправителствен орган. Това е неформална група, неформална среща на министрите на финансите. Просто не мога да се съглася с твърдението, че междуправителственото сътрудничество не е демократично. Имам много силна съпротива срещу това. Моят парламент и много парламенти в еврозоната надзирават нашата работа - правната база, финансовите страни и определено политическия аспект", добави той.

Въпреки тези различия, Пиер Московиси похвали работата на Йерун Дайселблум в понеделник като заяви, че той е чудесен председател на Еврогрупата.

Еврозоната