euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Ако Марин льо Пен беше спечелила президентските избори във Франция, в Брюксел и Франкфурт вече щяха да се обсъждат кризисни планове за спасяване на еврото по повод вероятността от Фризход. Но в Елисейския дворец вече е Еманюел Макрон, който спечели изборите с проевропейска програма и визия за бъдещето на еврозоната. Затова Брюксел реши да притопли манджата за реформата на еврозоната. Европейската комисия представи [на английски език] тази седмица дългоочакваната си визия за бъдещето на Икономическия и паричен съюз (ИПС) под формата на популярния за тази Комисия формат "документ за размисъл". Нека ви предупредя обаче да не храните големи очаквания. Документът по същество не е нов, въпреки че съдържа някои нови елементи. В този смисъл той не е наследник на доклада на петимата председатели, който пък наследи доклада на четиримата. 

Каква е тогава целта му? Генериране на нов импулс за довършване на еврозоната и то без натиска на някаква криза. В този смисъл анализът в документа е по-ценната част в него. В момента вълната се обръща, след като в ключови държави евроскептиците изгубиха изборите (Австрия, Холандия, Франция) или пък се провалят (Великобритания). Еманюел Макрон даде ясна заявка, че ще бъде лидер не само на Франция, но и в ЕС и първите му стъпки на европейска и международна сцена са ясен сигнал за това. Той успя да убеди иначе скептичната германска канцлерка Ангела Меркел, че намеренията му са истински и вече е в ход работата на съвместната френско-германска работна група по бъдещето на еврозоната. Друг фактор са добрите икономически показатели в еврозоната - общата безработица намаля значително, икономиките растат, инфлацията тръгна полека нагоре. 

Тези фактори обаче сами по себе си и дори заедно не са достатъчни да генерират мотивация за работа по доизграждане на валутния клуб. Това, което може да послужи за стимул е, че с напускането на Великобритания икономиките на евространите ще представляват 85% от общия брутен вътрешен продукт на ЕС. "Това подчертава ценралната роля на еврозоната в бъдещето на ЕС27", се казва в документа. С него Комисията любезно подканва неевространите, които нямат специално записано изключение (Дания) да се присъединят. Не е написано изрично, но е намекнато на няколко места, а също и по време на изказванията на отговорните за еврото и икономиката като цяло чиновници като заместник-председателят Валдис Домбровскис (Латвия, ЕНП) и Пиер Московиси (Франция, Социалисти и демократи). 

"ИПС и неговото довършване трябва да останат отворени за всички страни-членки на ЕС. Целостта на единния пазар трябва да бъде запазена. Това е ключово и за доброто функциониране на единната валута. Според Договора, с изключение на Дания и Обединеното кралство, всички страни-членки на ЕС се очаква някога да се присъединят към еврото", пише в документа. Това означава, че целостта на единния пазар е застрашена, ако той остане фрагментиран между еврозоната и останалите. 

"Комисията е на мнение, че всички страни-членки имат интерес в проектирането на бъдещето на ИПС. Това провокира дебат за процеса на взимане на решения. Някои казват, че трябва да се изградят механизми, които да позволят на евространите да взимат решения помежду си чрез подсилване на Еврогрупата и в Европейския парламент. Този политически въпрос ще бъде по-малко проблематичен, ако повече страни-членки се присъединят към еврото с времето", е друг цитат от документа, който за първи път представя разширяването на еврозоната като решение на архитектурните проблеми, които в момента спъват задълбочаването на интеграцията в зоната на общата валута. 

Един от тези проблеми е управлението на еврозоната. Сред досега излаганите идеи е създаването на министерство на финансите, което да се отчита не само пред националните парламенти, но и пред европейския. В документа от 31 май ЕК предлага да се създаде нов баланс между ЕК и Еврогрупата. Предлага се създаването на министерство на финансите на еврозоната, което да се занимава с икономическата и фискална координация, с издаването на евентуални еврооблигации и с управлението на функцията за макроинокомическо стабилизиране. Малко отклонение, за да изясним последните две неща. Идеята за еврооблигации се върти от години в ЕС, но за нея все още няма подходящи условия. Затова ЕК в документа си за размисъл предлага нещо подобно на еврооблигации, но не точно. 

Това е нов финансов инструмент за общо издаване на дълг. Поради високата чувствителност по темата и вероятността това да доведе до обединяване на дълга в еврозоната ЕК само подхвърля идеята, като обещава, че по-късно ще разгледа различните възможности, но не се ангажира с конкретен срок. Намерението е този инструмент - Европейски безопасен актив - да бъде равностоен на американските ценни книжа. Нуждата от такъв инструмент ЕК обяснява с това, че сегашната система, при която отделните членки на еврозоната издават облигации с различни рискови характеристики, генерира асиметрично предлагане на безопасни активи.

Опитът показва, че във времена на криза сегашната структура на пазара на ДЦК и голямата изложеност на банките към тях допринасят за нестабилността на пазарите, което пък се отразява на стабилността на финансовия сектор и има осезаеми, но и различни ефекти върху реалните икономики на страните от еврозоната. Кризата в еврозоната предлага вече достатъчно нагледен материал в подкрепа на това твърдение. 

Функцията за макроикономическо стабилизиране е инструмент, който беше предложен в доклада на петимата председатели с идеята да подкрепя националните бюджетни стабилизатори в случай на тежки асиметрични шокове. Целта й е да осигури гладкото функциониране на фискалната политика в еврозоната при необичайни обстоятелства, когато паричната политика достигне своя таван. Достъпът до тази функция ще бъде осигурен при изпълнение на конкретни критерии, сред които провеждане на стабилна фискална политика и работа за икономическо сближаване. 

Евентуално министерство на финансите на еврозоната ще се занимава с тези два инструмента в допълнение към общ бюджет, схема за застраховка при безработица, европейска схема за защита на инвестициите, фонд за черни дни. ЕК предлага това министерство да обедини вече съществуващите компетенции и услуги, които в момента са разпръснати в различни институции, включително и постоянния спасителен фонд на еврозоната (Европейски механизъм за стабилност), след като бъде интегриран в правната рамка на ЕС (той е междуправителствено споразумение). Министерството да бъде оглавявано от министър, който може да бъде председателят на Еврогрупата или на Съвета на финансовите министри. 

За целта ЕК отново припомня идеята за създаване на постоянен пост председател на Еврогрупата, който обаче да бъде и член на Комисията. Нещо подобно на двойната функция на върховния представител на ЕС за външната политика и сигурността, който е едновременно шеф на Европейската служба за външна дейност и член на ЕК (заместник-председател). В момента председателите на Еврогрупата се избират от финансовите министри на еврозоната с мандат за 2 години. Самият формат на Еврогрупата е неформален. В документа на Комисията се заявява ясно, че е нужно този формат да се формализира и неговата работа да бъде по-прозрачна. Настоява се да се установи постоянен контрол от страна на Европейския парламент. 

Еврогрупата заседава веднъж месечно (освен ако няма кризисна ситуация), но заседанията й не завършват със заключения. Понякога министрите излизат с обща декларация. Освен това не се публикуват минути от заседанията им. Прозрачността на работата й се изчерпва с пресконференции след заседанията, национални брифинги и редовен диалог в икономическата комисия на Европейския парламент, а в някои случаи председателят на Еврогрупата се явява и на дебати в пленарната зала. Това, което ЕК иска е този редовен диалог да бъде официализиран и с нейно участие. Тя смята, че това е възможно да стане още за следващите избори за ЕП през юни 2019-та година.

Това, че се предлага министърът на финансите да бъде шефа на Еврогрупата и/или на Съвета по икономически и финансови въпроси (ЕКОФИН) е още един намек за разширяване на еврозоната, тъй като в момента ЕКОФИН се председателства на ротационен принцип като смяната е на всеки шест месеца. По време на представянето на документа за размисъл и Валдис Домбровскис, и Пиер Московиси заявиха, че не упражняват натиск за разширяване на еврозоната, а се опитват да направят присъединяването към общата валута по-привлекателно. 

Има обаче един проблем

Той е различното икономическо развитие на страните-членки не само извън еврозоната, но и в самата нея, както и липсата на доверие. Различията в рамките на еврозоната създават предпоставки за двускоростна еврозона. Според анализа на ЕК паричната част на ИПС е най-добре развита, но останалите два елемента - икономически и съюз - изостават. Липсата на достатъчно икономическа интеграция пречи на паричната политика и на националните икономически политики. "Нужно е повече доверие между страните-членки, между тях и институциите на ЕС, а също и от страна на гражданите", се казва в документа. 

Комисията признава, че тенденциите за икономическо изравняване от първите години след въвеждането на еврото са се оказали частично илюзия. Преди кризата еврозоната беше символ на непрекъснато нарастващ просперитет. Реалният доход на глава от населението бележеше постоянен ръст между 1999-та и 2007-ма година, но този ръст беше частично подхранван от благоприятни кредитни условия и големи капиталови потоци, които обаче често служеха да помпат балони. Кризата от 2007-2008-ма година отбеляза края на изравняването и постави началото на тенденция на разклонение. В момента отново тече процес на корекция, но той е все още бавен. 

В документа за размисъл Комисията откроява три вида конвергенция: реална (изравняване на стандарта на живот), номинална (текущите Маастрихтски критерии) и циклична (изравняване на бизнес-циклите на страните-членки). ЕК не посочва кой е най-приемливият вариант за нея, но до момента вторият вариант се е доказал като недостатъчен. В доклада на петимата председатели изравняването е топ-приоритет и в него се предлага този процес да бъде по-строг и правнообвързан на базата на изпълнението на конкретни стандарти, сред които е подобряването на публичните разходи, инвестиции в образование и квалификация, по-отворена политика към пазарите, създаване на справедлива и ефективна данъчна система и обществено осигуряване. 

Предвижда се да се направи връзка между изпълнението на тези стандарти и достъпа до еврофондовете и до бъдещата функция за макроикономическо стабилизиране. Като водещ инструмент за икономическа координация и изравняване се предвижда да бъде Европейският семестър, но по този въпрос ЕК няма много конкретни идеи. 

Ако страните-членки се заемат сериозно да обсъждат нахвърляните от Комисията идеи, за което в момента има интерес, те трябва да отговорят на един много важен въпрос - дали да тръгнат към задълбочаване на интеграцията в еврозоната без да чакат неевространите или да ги изчакат и всички да тръгнат нататък заедно. Преди две години шефът на ЕЦБ Марио Драги избра първото. Проблемът е обаче, че това ще е бавен процес, който рано или късно ще опре до промени в устройствените договори, а това ще изисква участието и на неевространите. При днешната нестабилна политическа обстановка е трудно да се предвиди какъв изход би могло да има това, още повече че в някои държави това ще наложи организирането на референдуми. Вторият вариант също е бавен, но изисква от неевространите ясен ангажимент кога точно ще се присъединят към валутния клуб и с какви темпове ще работят за икономическо настигане. 

"Време е да поставим прагматизма преди догмата, да поставим изграждането на мостове пред индивидуалното недоверие", призовава Комисията в документа, но още нерешения проблем с Гърция, появата на нелиберални течения в новите членки и несигурността, произтичаща от преговорите по напускането на Великобритания са голямо препятствие пред изграждането на доверие. 

Прилики и разлики във визиите за бъдещето на еврозоната

След представянето на документа за размисъл на ЕК в сряда мнозина реагираха с досада, че това е поредният документ, който Барлемон произвежда и който няма да види реализация. Това обаче не е точно така. След пика на кризата в еврозоната, през юни 2012-та година лидерите на ЕС възложиха на четиримата председатели - на ЕК, Европейския съвет, Еврогрупата и ЕЦБ - да предложат варианти за задълбочаване на интеграцията в еврозоната. През декември същата година тогавашният шеф на Европейския съвет Херман Ван Ромпой представи документа, който предвиждаше три фази. В първата фаза бяха довършването на надграждането на икономическото управление, създаването на банков съюз. Втората фаза предвиждаше задълбочване на икономическата интеграция, а във фаза три вече се говореше за нещо подобно на общ бюджет на еврозоната. 

Първите две фази на практика са почти изцяло изпълнени. Остават още няколко детайла за довършване в банковия съюз, като общата схема за гарантиране на влоговете и има още работа по засилване на икономическата координация, която досега беше чисто козметична. Вторият доклад, съставен от четиримата председатели плюс шефа на Европейския парламент, беше представен през 2015-та година. Акцент в него беше именно работата по икономическото изравняване. Той поставя за задача довършване на неизпълнените в предишния доклад цели като създаването на финансова опора в банковия съюз в допълнение към фонда за преобразуване на закъсали банки. Докладът на петимата като цяло предлагаше доста козметични промени, които вече малко или много са факт. 

Най-новият пейпър на Комисията е просто напомняне какво е свършено до момента и какво предстои да се направи, както и защо е важно това да стане сега, а не да се чака нова криза. "Нашият ИПС все още не се справя добре на три фронта. Първо, все още не е способен да преодолее достатъчно социалните и икономически различия между страните-членки на еврозоната, които се появиха след кризата. Второ, тези центробежни сили идват на висока политическа цена. Ако останат без решение, вероятно ще отслабят подкрепата на хората за еврото и ще създадат различно възприятие на предизвикателствата, вместо консенсус по визията за бъдещето. И накрая, ИПС е по-силен, но все още не е застрахован от шокове", е обяснението на ЕК. Хоризонтът на изпълнение продължава да е 2025-та година за по-сложните задачи и 2019-та за по-леките.