euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

"Несигурност" е акцентът в пролетната икономическа прогноза [на английски език] на Европейската комисия, представена миналата седмица. Темата е представена изцяло в научен аспект, очевидно с цел да се даде смислено обяснение защо икономическите прогнози все по-често се разминават с реалността. Това обяснение е особено важно в контекста на все още сериозните различия между ЕК и Международния валутен фонд по отношение на потенциала на Гърция да изпълни зададените й цели в третата спасителна програма (за това по-подробно в отделен текст), за следпрограмния период и най-вече по отношение на устойчивостта на дълга й. Важно е и защото стратезите се опитват да отгатнат колко точно ще "струва" на еврозоната или на членките поединично ефектът от резки политически движения в някоя страна-членка. Прогнозата беше обявена четири дена, след като финалът на президентските избори във Франция донесе огромно облекчение, тъй като беше избегнат сценарий за много рязък политически и икономически завой в системно важна за оцеляването на еврозоната членка. 

Победата на Еманюел Макрон над евроскептичната крайно дясна Марин льо Пен провокира френския еврокомисар, отговарящ за икономическите и финансовите въпроси Пиер Московиси (Социалисти и демократи) да заяви при представянето на прогнозата: "Растежът се спъва от високата политическа несигурност, въпреки че тази несигурност постепенно започва да спада в Европа". Прогнозата обаче е несигурна по отношение на несигурността. В документа се казва, че политическата несигурност "би могла" да продължи да спада през следващите месеци, след като завършат изборите (в Германия те ще са през септември, а в Италия ще са вероятно догодина). Това ще доведе до по-силно вътрешно търсене. Инвестициите биха могли да се окажат по-ниски от очакваното, ако продължат проблемите в банковия сектор или ако се задържи несигурността около преговорите по напускането на Великобритания, гласят предвижданията на Комисията. 

Условен оптимизъм

ЕК е малко по-оптимистична за икономиката, отколкото беше през февруари, затова коригира очакването си за растежа през тази година в еврозоната от 1.6% на 1.7%. Прогнозата за догодина си остава 1.8%, както и в зимните предвиждания. По-високи очаквания ЕК има и за икономиката на ЕС като цяло - 1.9% (1.8% през зимата) за тази и за следващата година. Инфлацията също дава повод за оптимизъм, въпреки че се дължи основно на увеличението на цените на петрола. В еврозоната инфлацията се очаква да се увеличи от 0.2% през 2016-та година на 1.6% тази година. За 2018-та очакването е за 1.3% инфлация, тъй като тогава се очаква да намалее ефектът от по-високите цени на петрола.

Страните с най-висок растеж в ЕС за тази година са Малта (4.6%), Люксембург (4.3%), Румъния (4.3%), Ирландия (4.0%), следвани от Унгария (3.6%), Полша (3.5%), Словения (3.3%), Латвия (3.2%), Словакия (3.0%). Страните с растеж под 3% са: България, Хърватия и Литва с по 2.9%, Испания (2.8%), Чехия (2.6%), Швеция (2.6%), Кипър (2.5%), Естония (2.3%), Гърция (2.1%), Холандия (2.1%). Под 2% са: Обединеното кралство (1.8%), Португалия (1.8%), Дания (1.7%), Австрия (1.7%), Германия (1.6%), Белгия (1.5%), Франция (1.4%), Финландия (1.3%). С най-нисък растеж тази година ще бъде Италия (0.9%). 

Безработицата също произвежда добри новини. В еврозоната тя се очаква да падне до 9.4% тази година и до 8.9% догодина. Това ще е най-ниското й ниво от началото на кризата през 2009-та година. С най-висока безработица са Гърция (22.8%), Испания (17.6%), Кипър (11.7%), Хърватия (11.6%), Италия (11.5%). С най-ниска безработица се очаква да бъде Чехия (3.5%), следвана от Германия (4.0%) и Унгария (4.1%). Според ЕК, спадът е резултат от нарастването на вътрешното търсене, структурните реформи и други правителствени решения в някои страни. В ЕС28 като цяло тенденцията е същата - безработицата ще падне до 8.0% през тази година и до 7.7% през 2018-та. Това е най-ниското ниво от края на 2008-ма година.

Във фискален план също се очакват спадове. В еврозоната съотношението бюджетен дефицит-БВП се очаква да падне от 1.5% през 2016-та година на 1.4% през 2017-та и 1.3% през 2018-та година. Съотношението публичен дълг към БВП в еврозоната също се очаква да спадне на 90.3% през тази година (от 91.3% през 2016-та година) и на 89.0% догодина. Страните с бюджетен излишък тази година се очаква да бъдат: Германия (0.5%), Малта (0.5%), Холандия (0.5%), Швеция (0.4%), Чехия (0.3%), Люксембург (0.2%) и Кипър (0.2%). С най-висок бюджетен дефицит тази година ще бъде Румъния (-3.5%), следвана от Испания (-3.2%), Франция (-3.0%), Великобритания (-3.0%). Инфлацията ще е най-висока в Естония (3.3%), а най-ниска в Ирландия (0.6%). Как стоят нещата по страни отново се вижда най-добре по заглавията на прогнозата за държавите-членки: 

Белгия: Вътрешното търсене движи постоянен растеж
България: Балансиран бюджет на фона на силен растеж
Чешката република: Силен пазар на труда и стабилен ръст на БВП
Дания: Вътрешното търсене вече движи икономическия растеж
Германия: Затвърждаване на растежа с подкрепата на потребление
Естония: Силен растеж подкрепя настигането
Ирландия: Силен растеж срещу външния насрещен вятър
Гърция: Предстои възстановяване и по-добро от очакваното фискално представяне
Испания: Силен, балансиран икономически растеж
Франция: Постепенното възстановяване на износа повишава перспективите за растежа
Хърватия: Растежът се очаква да остане висок, но рисковете са разрастват
Италия: Външното търсене и инвестициите подкрепят умерено възстановяване
Кипър: Солиден растеж, придружен от очаквано фискално отпускане
Латвия: Възраждане на растежа, водено от вътрешно търсене
Литва: Подобряване на перспективите на растежа, заради вътрешно и външно търсене
Люксембург: Силен растеж на широка база
Унгария: Високо частно потребление и възраждане на инвестициите
Малта: Солидният растеж продължава
Холандия: Положителните икономически условия се очаква да продължат
Австрия: Благоприятна динамика на растежа
Полша: Възстановяването на инвестициите и частното потребление ще подхранят растежа
Португалия: Импулсът на растежа набира скорост
Румъния: Импулсът на растежа се съвзема на фона на фискално влошаване
Словения: Инвестициите и потреблението движат растежа
Словакия: Икономически растеж, движен от силно потребление на домакинствата
Финландия: Умереният растеж продължава
Швеция: Силният растеж и стабилните публични финанси продължават
Обединеното кралство: Растежът става умерен, а инфлацията продължава да расте

Все още няма условия за ускоряване на икономическата активност, тъй като инвестициите и заплатите продължават да са заложник на наследени проблеми от кризата. Инвестициите си остават слаби в ЕС и еврозоната, а прогнозирането на динамиката им е трудна. Когато изчезне политическата несигурност, както и когато инвестиционният план на Юнкер започне да дава резултат, тогава може да се очаква по-голям ефект на инвестициите. Възможен е обаче и друг сценарий - инвестициите да се окажат по-ниски от очакваното, заради постоянната несигурност, произтичаща от трудни преговори с Великобритания или заради продължаващи банкови проблеми. Крехкостта на банките продължава да е сериозно притеснение. Ниската им доходност е сериозен структурен проблем, основно предизвикван от натрупаните необслужвани кредити. В други случаи проблем са неадекватни бизнес-модели, високи оперативни разходи и наличието на прекалено много банки. Банковият сектор продължава да е спирачка за икономическото възстановяване и ще продължи да бъде дори и инвестициите да се увеличат, се казва в прогнозата. 

 Ръстът на заплатите продължава да се задържа от застоя на пазара на труда. Това означава, че създаването на работни места едва ли ще компенсира отрицателните последици върху покупателната способност на домакинствата от временно нарасналата инфлация. Председателят на Европейската централна банка Марио Драги обясни проблема след априлското заседание на Управителния съвет на банката с нуждата от структурни реформи, "тъй като няма съмнение, че част от тази безработица е структурна, а не циклична". 

Рисковете са по-балансирани, но все още са сочат надолу

Прогнозата е направена на базата на сегашната политика (тоест с презумпцията, че няма да има промени) на страните-членки и общностните институции. Предвижданията на ЕК потвърждават оценката на ЕЦБ от края на април, че рисковете вече са доста по-балансирани в сравнение със зимата, но все още остават отрицателни. По време на априлската среща на УС на ЕЦБ е имало сериозни разговори около формулировката на рисковете. Някои членове са имали по-оптимистичен поглед върху икономическата ситуация, докато други признават, че има подобрение, но като цяло не са прекалени оптимисти. В крайна сметка е постигнато споразумение за посланието, че "рисковете за икономическите перспективи на еврозоната, макар и да се движат към по-балансирана конфигурация, все още са наклонени надолу и са основно свързани с глобални фактори". 

Според Драги, в последните месеци се наблюдава промяна по отношение на рисковете - вътрешноевропейските намаляха, а глобалните и геополитическите се увеличиха. В пролетната прогноза ЕК също смята, че рисковете са по-балансирани (между вътрешни и външни), като посочва, че външните продължават да са свързани с бъдещите намерения на САЩ по отношение на икономическата и търговската политика, корекциите на китайската икономика, а вътрешните са свързани основно със здравето на банковия сектор в Европа и преговорите по напускането на Великобритания. Политическата несигурност във вътрешен план си остава висока, но се наблюдава тенденция към намаляване в резултат на успеха на традиционни политически партии. Несигурността, произтичаща от Бризхода продължава да е налице и представлява по-голям отрицателен риск за Великобритания и в по-малка степен за икономиките на еврозоната. 

Как обаче да бъде изчислена тази несигурност, за да може прогнозата да е по-точна? На този етап най-широко използваните индикатори за несигурност демонстрират противоречиви сигнали, се казва в прогнозата, и се дава любопитен пример: "индикаторът 'несигурност на курса', произтичащ от статии в пресата наскоро удари нов рекорд, докато нестабилността на финансовите пазари остана ниска". Друг проблем с измерването на сигурността е, че икономическата теория по въпроса се базира основно на опит от САЩ, а тъй като еврозоната е твърде млада, наличните данни са малко, за да може да се направи подобаващ анализ. За измерване на несигурността в еврозоната през последните две десетилетия се използват няколко индикатора - несигурност на пазара на акции и на държавни ценни книжа, както и нестабилност на валутните курсове; несигурност на икономическата политика; несигурност, произтичаща от проучванията на бизнеса и потребителите; макроикономическа несигурност. По време на кризата в еврозоната от 2009-та година, която беше обявена като дългова криза, беше провокирана от нервността на пазарите, които диктуваха докъде ще се разрасне кризата. Днес пазарите са спокойни и не реагират, както преди. 

Общоприето е, че несигурността има отрицателен ефект върху икономическия растеж, но все още не е напълно изяснена причинно-следствената връзка, тоест все още не е напълно изяснено дали несигурността вреди на икономическото развитие или обратното. Несигурността засяга инвестициите много повече от потреблението и това ясно се вижда в последните няколко прогнози на Комисията, а също и в оценките на ЕЦБ - всичко изглежда наред, но инвестициите са значително под очакваното. ЕК предупреждава, че дори и да намалее политическата несигурност с резултатите от изборите в ЕС, ефектът й ще изчезне по-бавно, тъй като според различни оценки последиците от несигурността се нуждаят от три до седем тримесечия, за да достигнат своя пик. 

Марио Драги беше предпазлив по отношение на политическите рискове, което е типично за шеф на ЕЦБ и е особено наложително преди финала на ключови избори. Той на няколко пъти подчерта в края на април, че ЕЦБ не определя паричната си политика на базата на вероятни изборни резултати, но посочи, че в банката си задават въпроса по какъв начин политическата несигурност може да се отрази на паричната политика. "Отговорът е, че до степен и само до степен, че не реагираме на политическата несигурност като такава, със сигурност приемаме информацията, която произтича от факта, че политическата несигурност може да се отрази на средносрочната перспектива на ценовата стабилност. Така че, при положение че политическата несигурност има този ефект, ние приемаме тази информация - заедно с още много друга информация - за да вземем нашите решения за паричната политика". 

Това означава признание, че все пак ЕЦБ взима предвид и политическите рискове при определянето на паричната си политика, ако те са толкова сериозни, че могат да доведат до ценова нестабилност, тъй като стабилността на цените е основен приоритет на централната банка. Марио Драги вярва обаче, че отрицателните рискове пред икономическите перспективи на еврозоната са основно свързани с глобални фактори. Пиер Московиси посочи, че икономическите прогнози все още са несигурни в много отношения и това може да окаже ефект върху растежа и особено върху решенията за инвестиции. Във вътрешен план политическата несигурност намаля след изборите в Холандия и Франция, смята той.

Наличието на проевропейски правителства е голям фактор на доверие, а точно това понякога липсва на еврозоната, обобщи г-н Московиси. Той припомни и необходимостта да се задълбочи и реформира еврозоната, за да стане тя по-силна и да може да генерира по-силен растеж и инвестиции. В момента обаче липсва съгласие по основните насоки на тази реформа.