euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Точно седмица преди поредния ключов Европейски съвет на 13 и 14 декември окончателният доклад [на английски език] на четиримата президенти вече е готов и предвижда еврозоната да се превърне в "истински" икономически и валутен съюз (ИВС) на три етапа, с общ бюджет, фонд за спасяване на проблемни банки, схема за гарантиране на депозитите, общ банков надзор и засилена отчетност пред обществото. Шефовете на ЕЦБ, на Комисията, на Европейския съвет и на Еврогрупата бяха натоварени от лидерите на ЕС на 29 юни да изготвят подробна пътна карта за създаването на истински ИВС до края на годината. Някои от елементите на пътната карта бяха обсъдени от лидерите на есенния им Европейски съвет през октомври, като междувременно със собствени идеи излезе единият от "президентите" - Жозе Мануел Барозу - които са взети предвид в окончателния документ.

Трите фази

За разлика от трите етапа на Барозу, трите фази в доклада на Четиримата са доста по-краткотрайни. Първата фаза е от 1 година и трябва да започне в края на тази и да продължи през цялата 2013 г., по време на която трябва да завърши процеса на подсилване на икономическото управление - добре познатите пакет от шест, Договорът за стабилност, координация и управление (фискалният пакт), пакетът от две, който все още е в законодателен процес. Отделно от това трябва да се създаде рамка за системна предварителна координация на големи икономически реформи, както е заложено във фискалния пакт; създаване на единен надзорен механизъм (ЕНМ) за банковия сектор; постигане на споразумение за хармонизация на рамките за национално спасяване на закъсали банки и схеми за защита на депозитите; създаване на операционна рамка за директна банкова рекапитализация през постоянния спасителен фонд на еврозоната.

Втората фаза също е от една година (2013-2014) и предвижда завършване на интегрираната финансова рамка и механизъм за по-тясна координация. В момента осигуряването на финансова стабилност е базирано на национални отговорности, което е в противовес на изключително високата степен на интеграция в еврозоната и, според доклада на Четиримата, е изострило сериозно взаимодействието между проблемите на суверена и уязвимостта на банковия сектор. Затова, се посочва в доклада, създаването на единния банков надзор ще бъде гарант за строг и безпристрастен надзор. Надзорът трябва да започне да работи от 1 януари 2014, а подготвителната работа по него е "наложително" да започне от началото на 2013, е записано в документа. Нещо, което на този етап изглежда трудно.

Докладът на Ван Ромпой посочва, че след като ЕНМ започне работа за банките в еврозоната, тогава постоянният спасителен фонд (ЕМС) може да поеме отговорност за директна рекапитализация на банки. Това, според Ромпой, може да стане на базата на обикновено решение. Предвижданите срокове обаче са притеснителни - краят на март 2013 г. За да е пълноценна интегрираната финансова рамка обаче, е нужно още да се създаде общ орган за закъсали банки и да се предприемат подходящи мерки, които да гарантират, че взимането на решения за спасяване на банки ще става бързо, безпристрастно и в интерес на всички. Този орган трябва задължително да работи на европейски ниво, там където банковият надзор вече е в ход. Комисията е поела ангажимент да разработи основата на органа, но условие за това е да бъдат приети директивите за спасяване на банки и за гарантиране на депозитите.

Формулировката на органа не е особено ясна в предложението на Ван Ромпой, особено в контекста на ролята на ЕЦБ. В текста е записано буквално следното: "Този единен механизъм за спасяване, изграден около единен орган за спасяване, трябва да бъде създаден, когато ЕЦБ приеме своята надзорна отговорност изцяло". Посочва се само, че спасителният механизъм трябва да бъде базиран на строги критерии за управление, включително гаранции за независимост и отчетност. Спасителният механизъм е допълнение към надзорния механизъм, за да се гарантира, че проблемните банки ще бъдат преструктурирани и закрити бързо, без да създават проблеми за банковата система. Надзорният механизъм се очаква да предоставя "навременна и безпристрастна" оценка за нуждата от спасяване, а спасителният орган ще гарантира навременното и ефективно спасение, е виждането на четиримата президенти.

Големият въпрос е как ще се финансира спасителният механизъм. В документа е записано кратко, вероятно защото е оставено за срещата на върха следващата седмица да реши как точно да стане това, че една възможност е финансирането да се организира през кредитна линия на постоянния спасителен фонд за спасителния орган. Прави се намек и за финансиране на органа с публични средства като формулировката за това е следната: "Финансовата част трябва да бъде фискално неутрална в средносрочен план като гарантира, че публичната помощ ще бъде компенсирана с последващи такси върху финансовата индустрия".

Паралелно с тази рамка се предвижда създаването на механизъм за координация, сближаване и прилагане на структурни политики, базирани на договори между страните-членки и европейските институции. Става дума за заместник на коригиращите програми, които в момента изпълняват страните със спасителни заеми, договорени от ЕС и МВФ. Уроците от спасяването на Гърция, Португалия, Ирландия, а също и от проблемите на Испания, изглежда са научени, защото се предлага договорите да се изготвят за всеки конкретен случай поотделно. Важно е да се отбележи, че финансовата помощ, придружаваща договорите за спасяване, ще бъде отделно от многогодишната финансова рамка (бюджетът на ЕС).

Третата фаза е с отворен край и начало 2014 г. В доклада е записано, че този етап ще отбележи кулминацията на процеса на реформа "към истински икономически и валутен съюз", каквото е официалното име на документа. Основната цел на тази фаза е да се подобри устойчивостта на ИВС чрез създаването на функция за абсорбиране на шокове на централно ниво. Съществен елемент от тази функция е така нареченият фискален капацитет, който може да се интерпретира като бюджет или като фонд, чиято цел ще бъде да подобри абсорбирането на специфични национални икономически шокове чрез система от застраховки, създадена на централно ниво. Фискалният капацитет ще е допълнение към договорите за реформи от фаза 2. Според читиримата президенти, ако се вгради система, базирана на поощрения, това ще амбицира страните-членки на еврозоната, които са одобрени за участие в системата за абсорбиране на шокове, да продължат да преследват стабилна фискална и структурна политика, съобразно с поетите в договорите ангажименти.

Планът на Ромпой предвижда дизайнът на функцията за абсорбиране на шокове да следва два подхода - макроикономически и микроикономически. При първия вариант вноските и плащанията ще зависят от флуктуациите на цикличните приходи и разходи или от икономическата активност. Вторият вариант ще бъде по-директно обвързан с конкретни публични функции, чувствителни към икономическия цикъл като например застраховки за безработица. В този случай нивото на вноските във фискалния капацитет или плащанията ще зависят изцяло от развитието на пазара на труда. Тогава фискалният капацитет може да работи дори като допълнение или частичен заместител на националните системи за защита от безработица. Трансферите обаче се препоръчва да бъдат ограничени до цикличната безработица като се покрива само краткосрочната безработица. С времето всяка страна-членка на еврозоната по време на икономическия й цикъл ще бъде нетен получател и нетен платец в схемата.

Водещите принципи на функцията за абсорбиране на шокове са елементите за подялба на риска да не водят до еднопосочни и постоянни трансфери между страните или пък да се възприемат като допълнение към приходите. Функцията не трябва също така да пречи на финансовите стимули в подкрепа на стабилната фискална политика на национално ниво или пък на стимулите, насочени към справяне със структурните слабости. Фискалният капацитет трябва да бъде част от рамката на ЕС и неговите институции. Той не трябва да бъде разглеждан като инструмент за справяне с кризи, защото за тази цел беше създаден постоянният спасителен фонд на еврозоната.

Докладът предлага финансирането на фискалния капацитет да става чрез национални вноски, собствени ресурси или комбинация от двете. В по-далечна перспектива се препоръчва да се обсъди и възможността на капацитета да бъде дадена възможност да взима заеми на базата на общо издаване на дълг. Интегрираната бюджетна рамка ще изисква създаването на министерство на финансите с ясно определени отговорности, което е заложено и в идеята на Барозу. Посочва се изрично обаче, че той трябва да бъде част от ЕС и неговите институции, защото така ще се гарантира целостта на съществуващата фискална рамка на ЕС и процедурите за координация на икономическите политики. Повече подробности от това обаче не се посочват. В плана на Барозу се предвижда това "министерство" да бъде част от ЕК и дори за целта шефът на Еврокомисията вмени още една отговорност към поста на Оли Рен като сега вече той ще отговаря изрично и за еврозоната.

За фаза 3 е предвидено още да се пристъпи към общо взимане на решения за националните бюджети и за засилване на икономическата координация, особено в сферата на данъчното облагане и заетостта. В този смисъл, пише в доклада, визията на ЕК представлява основа за дискусии. В проекта на Барозу се говори съвсем конкретно за бюджет на еврозоната, но не по смисъла на финансовата рамка, с която ЕС работи вече десетилетия, а нещо по-близо до националните бюджети. Темата в доклада на Ромпой е оставена отворена, което означава, че се оставя на страните-членки да се договорят по подробностите, ако изобщо приемат тезата.

По отношение на демократичната легитимност и отчетността докладът на четиримата президенти заема позицията на Германия това да става там, където се взимат решенията. Това означава, пише в документа, че участието на Европарламента ще бъде по отношение на отчетността на решенията, взети на европейско ниво, докато националните парламенти запазят основната си роля. По отношение на интегрираната финансова рамка отчетността се очаква от ЕЦБ като единен надзорник на европейско ниво, но с помощта на силни механизми за предоставяне на информация, отчетност и прозрачност пред националните парламенти на страните-участнички.

Реалистичен ли е планът на Ромпой/Четиримата?

Трудно е да се каже на този етап, защото той оставя най-спорните точки на лидерите. Сроковете обаче са напълно реалистични, ако има политическа воля. Фаза 1 е напълно реализуема, тъй като голяма част от нея вече е факт и работи. Проблемните области в нея са надзорният механизъм за банките, директната рекапитализация на банки през спасителния фонд, схемата за гарантиране на депозитите и механизмът за спасяване на закъсали банки. Но, ако лидерите се договорят, законодателната дейност ще приключи в рамките на 2013 г. А дали ще се договорят, ще видим на 13 и 14 декември. Наблюденията на Барозу и не само показват, че лидерите са започнали сериозно да отстъпват от амбицията, която заявиха през юни, а от тази амбиция зависи доколко "истински" ще бъде икономическият и валутен съюз, който предлага Ван Ромпой.