euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

2012 ще остане в историята като годината, в която ЕС направи първата сериозна крачка по време на кризата към задълбочаване на интеграцията с решението да тръгне към единен надзор на банките. Решението беше постигнато буквално в 12 без 5 и беше приветствано от лидерите на ЕС на заключителната им среща на върха в Брюксел на 13 и 14 декември, както този сайт писа. Как обаче се приема то и какво стои зад него? Изданието за преглед на европейския печат Presseurop цитира [на английски език] няколко големи европейски вестника, които оценяват по различен начин договореното.

Според холандския всекидневник NRC Handelsblad споразумението изглежда голямо по мащаб, но всъщност не е достататъчно. "Четири години след началото на ипотечната криза, това е разочароващо", смята вестникът. Особено съжаление се изразява за това, че голяма част от 6-те хиляди европейски банки ще останат отговорност на националните регулатори и следователно ще зависят от взаимното доверие между банките, които в миналото са се доказали доста по-непостоянни, отколкото сме си мислели. Вестникът дава за пример Исландия, която реши да остави да фалират няколко банки, с което много вложители (основно от Холандия и Великобритания) трябваше да бъдат компенсирани за загубите си от своите правителства, а също и аферата "Фортис", при които, според изданието, националните интереси са надделели над общия интерес. "Само централизиран надзорен орган за всички банки може да се справи с това", смята NRC Handelsblad.

В Германия обаче, заради която споразумението имаше голяма опасност и да не бъде постигнато, резервите остават. Влиятелният финансов ежедневник Frankfurter Allgemeine Zeitung (FAZ) прилага множество аргументи в подкрепа на твърдението си, че новият надзор е лоша новина. Решението за надзора идва в момент, когато банките в еврозоната притежават три пъти повече дълг от страните-членки. Според FAZ основният проблем е всемогъществото, което се дава на Европейската централна банка - една неизбрана институция. "Докато общият надзор на европейските банки има смисъл, поставянето на надзорния орган под покрива на ЕЦБ е много далече от добра идея. До момента единственото задължение на ЕЦБ беше да гарантира ценовата стабилност. Оттук следва, че надзорната й роля ще я принуди да живее в конфликт на целите. Как ще решава дали инфлацията изисква увеличение на лихвените нива, когато точно това може да срине банките?", пита вестникът.

Испания от своя страна е възмутена от диктата на Германия. Според един от най-тиражните испански вестници El Pais решението, наложено от Германия, ще раздели европейския финансов пазар на два основни блока: големите институции под надзора на ЕЦБ и онези, с активи по-малки от 30 млрд. евро, ще бъдат оставени на надзора на националните правителства. "Целта на триумфалното предложение на [финансовия министър Волфганг] Шойбле е да скрие неприятното положение на германските спестовни и регионални банки (Länder). Претекстът, използван за постигане на това, беше да се поставят под надзора на ЕЦБ онези банки, които представляват системен риск за Европа. Действителността обаче, както показва случаят на Испания, е, че по-малките институции също са способни да инжектират отрова в националната банкова система".

Испанският министър Луис Де Гуиндос защитаваше позицията на страната основно с този аргумент като настояваше общият надзор да обхваща всички банки, не само определени.

Проевропейският аналитичен център Open Europe смята [на английски език], че решението представлява голяма стъпка към по-дълбока интеграция и че политически сделката има значение в два смисъла: първо, то дава на Германия политическо прикритие да дава повече пари, с което придвижва еврозоната към рекапитализация на банки от типа на испанските през Европейския механизъм за стабилност (ЕМС); второ, създава много важен прецедент за това как Великобритания да преглътне по-дълбока интеграция в зоната на еврото, докато същевременно тя и останалите неевро страни, които няма да участват в надзора, запазват равноправност на единния пазар. Това, според мозъчния тръст, се гарантира най-вече от силно оспорвания механизъм за гласуване на решенията в надзорния орган.

"За първи път ЕС призна нуждата от гласуване на две нива, по мярка, в зависимост от статута на отделните страни дали са извън или в еврозоната. Това илюстрира, че Великобритания и останалите извън еврозоната не са изправени пред избора 'всичко или нищо', а им се гарантира път между присъединяването към еврозоната и изолацията". Open Europe обяснява много хубаво системата за гласуване като посочва, че споразумението изисква мнозинство между евро- и неевространите, така нареченото двойно мнозинство. Когато Европейският банков орган вземе решение с квалифицирано мнозинство (например по отношение на техническите стандарти), ще е нужно да се осигури и просто мнозинство от страни, участващи в банковия съюз и мнозинство от страни, които не участват, за да може решението да бъде прието.

Освен това, Open Europe отбелязва, че са приети и гаранции срещу дискриминация, тъй като общият надзор изрично забранява на ЕЦБ да дискриминира евространите спрямо неевространите, което анализаторите от тръста смятат, че ще запази единния пазар цял.

Единният надзор на банките беше тема и на изслушването на шефа на ЕЦБ Марио Драги в икономическата комисия на Европарламента. Банката в крайна сметка ще получи водещата роля, съгласно споразумението, да надзирава банките от системно значение по критерии, определящи нейното въздействие върху икономиката (дял от БВП, минимален праг на активите). Според г-н Драги общият надзор ще възстанови междубанковото кредитиране и презграничните кредитни потоци, което ще има чувствителен ефект върху реалната икономика. А в комбинация с очакваната директна рекапитализация на банки през постоянния спасителен фонд на еврозоната, както и плановете за единен механизъм за преструктуриране на закъсали банки, общият надзор ше успее да прекъсне омагьосания кръг между суверена и банките.

По повод притесненията на Германия, която настояваше (заедно с Финландия и Холандия) за гаранции, че ЕЦБ ще изгради "китайска стена" (по думите на Волфганг Шойбле) между паричната и надзорната си политика, Марио Драги заяви, че разделението между двете ще бъде под формата на независим анализ и препоръки за използването на подходящи инструменти за всяка от двете функции. Той посочи обаче, че колкото и да е важно отделянето на паричната политика от надзора, всеизвестен факт е, че по-силният надзор улеснява провеждането на парична политика. Той даде и примери.

На първо място, когато няма финансова стабилност, обичайните инструменти за парична политика като промени в краткосрочните лихвени равнища губят своята сила. Ефективният надзор обаче допринася за стабилна финансова система, която може само да спечели от гладкото провеждане на паричната политика. Второ, ефективният финансов надзор може да противостои на прекомерно големия ливъридж и кредитно разрастване, което генерира инфлационен натиск в дългосрочен план. С други думи, чрез облекчаването на натрупването на макроикономически дисбаланси надзорът може да въздейства за стабилна макроикономическа среда със стабилни цени (което е основният мандат на ЕЦБ).

През октомври излезе публикация [на английски език] с мнения на експерти за плюсовете и минусите на надзорния механизъм и банковия съюз като цяло, направена по поръчка на икономическата комисия на Европейския парламент. Според Ан Сайбърт от Лондонския университет и Центъра за икономически изследвания, общият надзор ще сложи край на изключително порочни практики. Така например с аргумента за благоразумно регулиране, националните надзорници в страни от ядрото на еврозоната наложиха фактически контрол над междубанковите капиталови потоци от ядрото към периферията. Според Ан Сайбърт, банковият съюз с ЕЦБ в центъра ще сложи край на подобни практики.

Много интересен анализ предоставя за ЕП шефът на Центъра за икономически изследвания (CEPR), Гилермо Де Ла Дехеса, който се концентрира основно върху аргумента за повече общоевропейски надзор и по-малко национален - спор, който заемаше съществена роля по време на преговорите в ЕС. Първо и много важно е, че при предишната банкова криза повечето банки, които фалираха, не бяха "твърде големи, за да фалират". Ставаше дума за IKB, Hypo Real Estate, West LB в Германия, Fortis и Dexia в Белгия, Northern Rock във Великобритания. Испанската Bankia също попада в същата категория на "не твърде голяма, за да фалира".

Втори не по-малко важен аргумент е, че правилата за капиталова адекватност Базел ІІ (а след това и Базел ІІІ) се прилагат с различни усилия от отделните надзорници в еврозоната като по този начин някои национални банки стават по-конкурентни за сметка на други. Единен надзорник би попречил на това. Третата причина е, че 75% от паричната политика на ЕЦБ преминава през банки, а останалите 25% през финансовите пазари. За сравнение при Федералния резерв е точно обратното. Така че, надзорът на банките се превръща в ключов фактор и за паричната политика, което също е отговор на притесненията на Германия за ясното разграничение между паричната политика и надзора.

И още една тема, която доминираше преговорите - може ли ЕЦБ да надзирава всичките над 6,000 банки в еврозоната? ЕЦБ още в самото начало обяви, че това не е по силите й, защото не притежава "армия от надзорници", както заяви на решаващото заседание на Екофин вицепрезидентът на банката Витор Констансио. Гилермо Де Ла Дехеса обаче смята, че не е невъзможен единния надзор над общо 6,119 банки, разпределени така (по БВП на еврозоната):
- 1885 от тях са базирани в Германия, което прави 30.8% от всички банки, а делът им от БВП е 27.06%);
- 759 са в Австрия с дял от БВП 2.77%;
- 732 в Италия (17.85% от БВП);
- 652 във Франция (20.32% от БВП);
- 478 в Ирландия (1.58% от БВП);
- 326 в Испания (11.87% от БВП);
- 315 във Финландия (1.79% от БВП);
- 281 в Холандия (5.69% от БВП);
- 154 в Португалия (2.5% от БВП);
- 140 в Люксембург (0.25% от БВП);
- 139 в Кипър (0.19% от БВП);
- 107 в Белгия (3.46% от БВП);
- 53 в Гърция (2.80% от БВП);
- 30 в Словакия (0.99% от БВП);
- 26 в Малта (0.09% от БВП);
- 25 в Словения (0.47% от БВП);
- 16 в Естония (0.25% от БВП);

Тежестта на банките обаче по отношение на активи и като дял от общия БВП е много голяма. Така например в Кипър общите активи на двете най-големи банки възлизат на 488% от кипърския БВП; ING, Rabobank и ABN Amro в Холандия заемат 327% от БВП; Dexia и KBC в Белгия - 233% от БВП; Santander, BVA и Bankia са с размер 198% от БВП на Испания; във Франция BNP, Credit Agricole и Societé Generale възлизат на 235% от БВП; Bank of Ireland и Allied Irish Banks, които предизвикаха кризата в страната и заради които тя се наложи да поиска спасителен заем, заемат 184% от ирландския брутен вътрешен продукт; Caixa Geral, BCP и Espírito Santo в Португалия - 177% от БВП на страната; Erste и Raiffeisen в Австрия - 118%; в Германия Deutsche и Commerzbank - 108% от БВП; Valetta в Малта - 104%; Unicredit и Intesa Sanpaolo в Италия - 97%; люксембургската BCEE - 94% от БВП; в Гърция NBG и EFG Eurobank - 90%.

Анализаторът посочва, че по-голямата част от всичките 6,119 кредитни институции в еврозоната не са "твърде големи", за да попадат под директния надзор и централните банки на страните-членки, някои от които се занимават с тази дейност на национално ниво от десетилетия. ЕЦБ трябва да разчита на 17-е национални банки за ежедневните си надзорни функции на базата на подходящи правила и насоки. В случай, че в някоя страна-членка на еврозоната надзорникът не е централната банка, тогава ще е нужно повече време, за да може банката да усвои надзора ефективно. Така че, заключава Гилермо Де Ла Дехеса, онези страни, които имат най-големи кредитни институции и онези, в които надзорът не се осъществява от централната банка, са тези, които нямат желание да прехвърлят надзорната роля на ЕЦБ и на националната банка.

Според споразумението, единният надзорен механизъм трябва да заработи от 1 март 2014 г., а през 2013 г. ще бъдат разработвани конкретните правила, по които ще се осъществява той. Засега е ясно, че само три страни от всички 27 членки на ЕС няма да участват в него - Великобритания, Швеция и Чехия.