euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Ако трябва да отговоря на въпроса от заглавието на статията на euinside, представяща доклада на четиримата президенти, трябва да кажа, че Европейският икономически и паричен съюз няма да е от най-истинските. Документът, известен още като докладът на Херман Ван Ромпой, носи заглавието "Към истински Икономически и валутен съюз" и предвиждаше три фази за надграждане на еврозоната, които този сайт описа подробно. Третата беше тази обаче, която очертаваше какво точно означава истински - да съдържа собствен бюджет и система за абсорбиране на шокове и стимулиране на конкурентоспособността. Е, тези неща ги няма в заключенията [на английски език] на лидерите на 27-е след последната им за годината среща на върха в Брюксел, приключила при това сравнително рано - около 2 часа през нощта централноевропейско време.

Всъщност, ако вземем предвид очакванията за твърде разочароваща среща преди да стане ясно, че е постигнато споразумение от министрите на финансите за създаването на единен надзорен механизъм за банките (ЕНМ), приключилата среща може да се определи като умерено успешна. А в зависимост от това от коя страна на бариерата се намирате, може да кажете и че срещата е съвсем успешна. За федерално настроените срещата може би е разочароваща, но за онези, които се бориха против разделянето на Европа на две скорости, договореното определено е успех.

Страните-членки срещу Комисията и Парламента

От заключенията на лидерите става ясно, че те много си държат на договорения точно преди година фискален пакт и предпочитат да градят бъдещето си на базата на него и собствените си договорености, вместо на базата на идеите на Комисията, подкрепяни в по-голямата си част от Европарламента. В заключенията си от снощи те са записали, че незабавен приоритет е завършването и прилагането на рамката на икономическото управление, която включва пакетът от шест законодателни предложения, фискалния пакт и пакетът от два законодателни акта. Те призовават спешно да се премине към по-интегрирана финансова рамка, което се съотнася с фаза две в доклада на четиримата президенти.

Съществена част от нея е надзорният механизъм, единният механизъм за преструктуриране на закъсали банки и механизмът за по-тясна икономическа координация. Като част от тази рамка е и приемането на директивите за банково преструктуриране и схемата за гарантиране на влоговете. Точно както предвижда и докладът на Ван Ромпой, лидерите препоръчват до март 2013 да е готово законодателството, позволяващо на Европейския механизъм за стабилност (постоянният фонд на еврозоната) да рекапитализира директно банки. Условие за това беше приемането на банковия надзор.

До юни 2013 г. президентът на Европейския съвет Ван Ромпой, заедно с Жозе Мануел Барозу и след консултации със страните-членки, трябва да представи обвързана със срокове пътна карта за координация на националните реформи така, както това е записано във фискалния пакт. В чл. 11 на пакта е записано, че всички икономически реформи, които страните-членки планират, ще бъдат обсъждани предварително и където е подходящо, ще бъдат координирани. Тази координация, са записали лидерите в заключенията си, ще става с участието на институциите на ЕС. Предстои Комисията да разработи подходящо предложение за това в контекста на Европейския семестър.

Явно с оглед Европарламента да не бъде изолиран напълно, лидерите са записали, че пътната карта трябва да включва и социалното измерение на ИВС, включително и социален диалог. Така например вчера преди началото на срещата, шефът на Парламента Мартин Шулц написа в Twitter, че е смаян, че в документа на Ван Ромпой не се споменава социалният пакт, за който призоваваше Парламентът. Интересната част от тази пътна карта ще бъдат индивидуалните договорни отношения между страните-членки и европейските институции, целта на които е да гарантират конкурентоспособност и растеж, според лидерите.

Тези договорни отношения бяха предвидени и в проекта на Ромпой, и в плана на Барозу, като различията между двамата са в начина на финансиране. Договорите ще бъдат задължителни за страните от еврозоната, а останалите могат да сключват такива по желание. Четвъртата точка в пътната карта трябва да бъде създаването на "механизми за солидарност", които да "подсилват" усилията на страните-членки в договорни отношения за конкурентоспособност и растеж. Това е всъщност остатакът от фискалния капацитет, предвиден в проектите на Барозу и четиримата президенти.

Управлението на еврозоната, се казва още в документа, трябва да се подобрява чрез надграждане на фискалния пакт и на базата на договореното по време на срещата на върха на еврозоната от 29 юни, което на практика означава, че всички останали идеи се изхвърлят в кофата. В изявлението [на английски език] от 29 юни се казва, че лидерите се ангажират да гарантират финансовата стабилност на еврозоната чрез съществуващите инструменти (постоянния и временния спасителен фонд на еврозоната) по начин, който стабилизира пазарите за страни, които спазват националните препоръки и ангажиментите си, включително и сроковете, зададени в Европейския семестър. С други думи -страните, които спазват меморандумите за разбирателство, ще получават спасителни заеми през постоянния фонд на еврозоната.

В 2 часа през нощта Херман Ван Ромпой изглеждаше доволен. "Това беше добра седмица за ЕС", каза той като припомни Нобеловата награда за мир и споразумението за банковия надзор. На фона на приетите заключения той има всички основания да се чувства доволен за това, че са базирани до голяма степен на доклада му от 5 декември. Барозу обаче не изглеждаше толкова доволен и това пролича особено ясно при въпроса за отпадането на фискалния капацитет от бъдещите планове на лидерите. Според Херман Ван Ромпой има два вида фискален капацитет. Първият е свързан с финансирането на договорните отношения и със стимулите за онези страни, които се обвързват със структурни реформи. Това е така нареченият механизъм за солидарност, който трябва да добие по-ясни форми до юни. Вторият е свързан с абсорбирането на асиметричните икономически шокове.

"Ние не получихме задача да работим по него", отговори Херман Ван Ромпой като добави: "Разбира се, Комисията е винаги свободна да представя всякакви предложения в този смисъл, но без да имаме официално задача, не можем да продължим да разучаваме тези предложения". Изглежда това засегна председателя Барозу, който започна политическия сезон тази есен изключително амбициозно с годишното си обръщение за състоянието на съюза, когато наруши табуто и за първи път спомена думата "федерация". А в края на ноември, той конкретизира визията си с проекта за бъдещето на еврозоната. По думите на бившия португалски премиер всъщност не са били затворени вратите пред фискалния капацитет. "Просто страните-членки се концентрираха върху това, което може да бъде направено сега, а именно надзорния механизъм". Според него никой не е затварял вратите пред други идеи - дали в доклада на четиримата президенти или в проекта на Комисията "и аз мисля, че това е точната оценка".

Не особено въодушевен изглеждаше и председателят на парламента Мартин Шулц, който приключи участието си в Съвета изключително рано. Пресконференцията му беше още в 6 часа вечерта централноевропейско време. Той заяви, че "шестото му чувство" подсказва, че лидерите няма да бъдат достатъчно амбициозни. Той косвено подкрепи плана на Барозу като каза, че съдържа идеи, които предвиждат много промени в рамките на съществуващите договори. "Планът на Херман Ван Ромпой не отива толкова далече", каза още г-н Шулц. Той обаче изрази надежда, че предстоящите европейски избори през 2014 предоставят чудесна възможност за обсъждане на различни идеи за бъдещата структура на ЕС. Лисабонският договор, обясни той, предвижда следващият председател на Комисията да бъде номиниран на базата на резултатите от европейските избори.

Това означава, че партиите ще предлагат кандидати, които ще предлагат концепции за бъдещето. Всеки, който е на висок пост в Европа или иска да бъде на такъв пост, трябва да представи предложения как вижда бъдещето. Това ще доведе до друг тип кампания, каквато досега не сме имали, добави Мартин Шулц.

"Това, което изцяло изчезна от Европейския съвет, е усещането за размисъл върху федерално икономическо управление, което да управлява нещата, след като бъде задълбочена фискалната интеграция. Това е огромна грешка за премиерите, тъй като ще ги остави, заедно с националните им парламенти, напълно неподготвени да разработят конституцията на ЕС по демократичен и ефективен начин", заяви либералният евродепутат и еврофедералист Андрю Дъф (Великобритания).

Според лидера на либералите в Европейския парламент Ги Верхофстад това, че лидерите са одобрили официално надзорния механизъм, съвсем не означава, че е прекъснат омагьосания кръг между суверена и банките, както е записана целта. Това няма да стане, докато не бъде създаден пълноценен банков съюз, смята г-н Верхофстад. Разочарован е и Свен Гиголд от групата на Зелените и Европейския свободен алианс (Германия), според когото лидерите са отложили нужните реформи. "Вместо да използват паузата, която им дават финансовите пазари, те отлагат решението на кризата", написа той в Twitter.

Тупак

Всъщност противопоставянето между по-федералистки настроената Комисия и Парламент и Съвета си пролича особено силно в преговорите по пакета от два законодателни акта, известен още като пакет от две (two-pack). Пакетът е точно това, което Европейският съвет поиска от Херман Ван Ромпой да разработи до срещата на върха през юни - пътна карта за координация на икономическите политики и специалните програми между проблемни страни и европейските институции. Той беше представен от Комисията в края на миналата година в допълнение към пакета от шест, но с обхват само страните от еврозоната.

Задълбочената интеграция се крие именно там. Както euinside писа, двете предложения се отнасят до наблюдение на икономическата и бюджетната политика на страните от еврозоната със сериозни трудности да спазват бюджетната дисциплина (с докладчик в ЕП френския евродепутат от ЕНП Jean-Paul Gauzès) и за наблюдение и оценка на бюджетните планове и корекция на прекомерния дефицит (по което докладчик е португалската депутатка от групата на социалистите Elisa Ferreira). Парламентът прие докладите на двамата през юни, като основен елемент от доклада на Ferreira и Парламентът много настоява за това, е създаване на фонд за обратно изкупуване на дълг.

Докладът на португалката отива доста далече като също предлага пътна карта за засилена координация на икономическите политики, включваща създаване на общ фонд за устойчив растеж, в който да се мобилизират по около 1% от БВП годишно за период от 10 години, което е нещо подобно на фонда за абсорбиране на шокове, заложен в доклада на четиримата президенти. Целта на инструмента е да се създадат нужните условия за устойчив растеж. Предложението съдържа също така механизъм за координация на издаването на дълг от страните-членки на еврозоната с участието на ЕК и на Съвета. В Тупак се съдържа и предшественика на "договорните отношения", формулирани от лидерите в заключенията им. Само че в документа на португалския евродепутат са формулирани другояче - програми за икономическо партньорство.

В процеса на триалог - между Комисията, Парламента и Съвета - тези идеи са заменени с предложенията, съдържащи се в проекта на Барозу за бъдещето на еврозоната, стана ясно от обсъждането на Тупак в Съвета на министрите на финансите на 4 декември. Там, точно както първоначално се получи с надзорния механизъм, имаше големи очаквания за сключването на споразумение, за да "не караме отново лидерите да ни призовават за постигане на споразумение до края на годината", както заяви еврокомисарят по паричните въпроси Оли Рен.

В началото на обсъждането кипърският министър на финансите Васос Шиърли обяви, че е постигнат компромисен текст, от който са заличени няколко елемента от предложението на г-жа Ferreira - цялата глава 3а, която съдържа пътната карта за икономическа координация и за емитиране на дългове. И въпреки че и Оли Рен, и Васос Шиърли смятаха, че окончателният резултат е близо, германският министър на финансите Волфганг Шойбле обяви, че за Германия предложените промени в регламентите не са приемливи. Проблемът, оказа се, е, че към компромисните предложения е бил вмъкнат и планът на Барозу за реформите в еврозоната.

Австрийският министър на финансите Мария Фектер също реагира остро като заяви, че едва същата сутрин (4 декември) е бил раздаден плана на Барозу, от който става ясно, че много неща са съгласувани с Тупак, но не са били обсъдени. Според нея излиза, че от министрите се очаква да одобрят фискален капацитет, докато се обсъжда бюджета на ЕС. Тя поиска този текст да се заличи, защото Австрия няма да приеме нищо извън бюджета. С почти същите аргументи реагираха още Холандия, Франция, Малта, Ирландия и Белгия. Според Холандия предложенията са преждевременни, тъй като говорят за евентуални резултати от дискусиите в Европейския съвет, които още не са се провели. На фона на този резултат в заключенията на лидерите от 14 декември е записано: "След решителния напредък по ключови елементи от Тупак, Европейският съвет призовава за бързото приемане от съзаконодателите".

Следващият краен срок е юни 2013. Тогава ще стане окончателно ясно колко далече искат лидерите да стигнат и колко истинска еврозона ще създадат.