euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Европейската комисия, чрез солова акция, предлага Европа на две скорости, състояща се от еврозоната и останалите. На 28 ноември председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу представи своето виждане [на английски език] за бъдещето на еврозоната, което е отделно от плановете на четиримата президенти, един от които е той самият, и на практика представлява надграждане на смелите му идеи, изложени в тазгодишното му обръщение за състоянието на съюза в Европарламента на 12 септември. Плановете на Барозу се състоят от три етапа, в два от които се предвиждат промени в договорите. Схемата на Барозу е нещо близо до позицията на Германия, нещо сходно с позицията на Европарламента, но най-вече е виждането на бившия португалски премиер за бъдещето, което освен това се представя малко повече от две седмици преди последната за годината среща на върха на ЕС в средата на декември.

Като цяло предложението на шефа на Еврокомисията представлява сборник от много идеи, изказвани досега на различни нива в ЕС, от отделни политици или държави. В него е включена идеята за създаването на общ фонд за изкупуване на дълг, на който много държи шефът на либералите в Европарламента Ги Верхофстад, бюджет на еврозоната, министерство на финансите на еврозоната, банков съюз, политически съюз. Макар че идеите на Барозу той сам определя като солови, всъщност му бяха възложени на есенната среща на върха на ЕС през октомври. Оттогава досега обаче някои негови виждания са еволюирали значително.

Какво предлага Барозу?

Той разделя плана си на три етапа: краткосрочен (в следващите 6 до 18 месеца); средносрочен (18 месеца - 5 години); дългосрочен (след пет години). Според него еврозоната трябва да се движи с по-висока скорост в сравнение с ЕС като цяло, което е въпрос, който вероятно ще предизвика сериозни възражения най-вече от страна на Полша, която със зъби и нокти се бори да предотврати именно това. В следващата една година португалецът предлага реформа на рамката за икономическото управление, така наречения "пакет от шест", за да може в него да бъде включен механизъм с доста неясна формулировка. В проекта на Барозу е записано, че този инструмент ще бъде освен в рамката на икономическото управление, и в бюджета на ЕС, но отделно от Многогодишната финансова рамка (официалното име на бюджета на ЕС), чиято цел ще бъде да подкрепя (финансира) ребалансирането, напасването и растежа на икономиките в еврозоната.

Той ще се нарича "Инструмент за сближаване и конкурентоспособност" (ИИК) и името му загатва за целенасочени инвестиции в икономическо изравняване. Според формулировката инструментът ще служи като първа фаза за създаването на по-силен "фискален капацитет", паралелно с механизми за по-задълбочена координация на политиките. Фискалният капацитет е онази сложна фраза, която е използвана в доклада на четиримата президенти и се възприема за евфемизъм на бюджет на еврозоната, но това изглежда малко прибързано и съвсем не толкова ясно в предложението на Барозу, който говори директно за бюджет на еврозоната като нещо различно от фискалния капацитет, но за това по-нататък.

ИИК ще представлява рамка от ангажименти към и в подкрепа на обвързано с време изпълнение на структурни реформи. С други думи това ще е заместител на коригиращите програми, които в момента се разработват ad hoc за закъсали страни от еврозоната с помощта на Международния валутен фонд (МВФ). Финансовата помощ към пакетите за реформи ще бъде договаряна на базата на договори между съответната страна-членка и Комисията, което означава, че от уравнението отпада МВФ. Любопитното обаче е, че Барозу смята, че финансовият механизъм трябва да бъде част от бюджета на ЕС, но извън "таваните, определени в регламента за Многогодишната финансова рамка". В този смисъл, тъй като МФР е 7-годишна, ключово условие в проекта на Барозу е, че този "инструмент" ще бъде създаден "след като бъде взето решение за следващата Многогодишна финансова рамка за ЕС".

Връзката на фискалния капацитет с бюджета на ЕС е голямата разлика между предложението на Барозу и това на четиримата президенти. В документа, представен на есенния Европейски съвет е записано, че фискалният капацитет не бива да има нищо общо с бюджета на ЕС. Тази връзка представлява и сериозна еволюция в позицията на самия Барозу, който през октомври заяви, че бюджетът на еврозоната не може по никакъв начин да бъде свързван с бюджета на ЕС. Може би затова той иска първо да бъде одобрена рамката, което се провали на специалната среща на върха миналата седмица и ще се направи втори опит за постигане на споразумение през януари, и чак тогава да се премине към създаването на фискалния капацитет за еврозоната.

Важно е да се отбележи, че краткосрочният етап в проекта приключва точно, когато приключват мандатите на ЕК и на Европарламента, тоест съвсем навреме за Европейските избори през 2014 г., които Барозу очерта като хоризонт в обръщението си от 12 септември в Страсбург. По този повод първата реакция на документа към момента дойде от шефа на Европейските федералисти и евродепутат от групата на АЛДЕ Andrew Duff (Великобритания), според когото след 18 месеца Парламентът и Комисията ще затворят за изборите. "А ако ние не сме създали федерално икономическо правителство за фискалния съюз до пет години, то тогава еврото ще умре". Той поиска от председателя Барозу да направи допълнителни разяснения по въпроса.

Вторият етап от визията на Барозу обхваща период от 18 месеца до 5 години и предвижда по-дълбока координация в сферата на данъчната политика и трудовия пазар. Тук той отново споменава фискалния капацитет, за който смята, че трябва да надгради ИИК, за да бъде автономен и да разчита изцяло на собствени ресурси, достатъчни, за да подкрепят важни структурни реформи в "голяма икономика в беда". Такава икономика би могла да бъде Испания, например. В предложението не се посочва от какъв характер да бъдат собствените ресурси, но не е трудно да се предположи, че ЕК няма да се откаже от данъка върху финансовите сделки, още повече че няколко страни ще го въведат по процедурата за засилено сътрудничество (Германия, Франция, Австрия, Белгия, Португалия, Словения, Гърция, Италия, Испания, Словакия).

В тази втора фаза се предвижда началото на общото издаване на краткосрочни дългови облигации на страните от еврозоната, наречени eurobills, които са с падеж от 1 до 2 години. За да стане това обаче, е необходимо по-тясно сътрудничество и надзор върху управлението на дълга на страните-членки, за да се гарантират устойчиви и ефективни национални бюджетни политики. Тази роля ще бъде възложена на специално финансово министерство на еврозоната, което ще функционира в рамките на Комисията. Точно както и миналата година, за да не изпусне ситуацията от контрол, Жозе Мануел Барозу още веднъж промени позицията на еврокомисаря Оли Рен, който миналата година беше издигнат до ранг заместник-председател на Комисията, а тази година функциите му се разширяват, така че да покриват и еврозоната. Така пълното име на поста му става вицепрезидент на ЕК, който отговаря за икономическите и парични въпроси, и за еврото.

Въпреки че голяма част от предложенията във втората фаза може да станат с вторично законодателство, Барозу смята, че все пак промени в договорите ще се наложат. Това се отнася за създаването на фонд за изкупуване на дълг и за общото издаване на краткосрочни дългови облигации. Фондът за изкупуване на дълг е условие, което Европейският парламент постави на съвета, за да приеме "пакета от две", който е насочен към по-голяма координация на бюджетните политики и контрол на страните в еврозоната и който също е отбелязан като един от елементите в ремонта на еврозоната в предложението както на Барозу, така и на четиримата президенти.

Третата фаза е с хоризонт по-голям от 5 години и включва още по-голямо обединение на суверенитет и отговорност чрез създаването на бюджет за еврозоната. Така, както е записано може да се предположи, че разликата между фискалния капацитет и бюджета на еврозоната е сериозна. Ако досега под европейски бюджет се имаше предвид Многогодишната финансова рамка, то в предложението на Барозу под бюджет следва да се разбира нещо много по-сходно с годишен национален бюджет. Според документа централният бюджет ще представлява инструмент за стабилизация на еврозоната в подкрепа на адаптацията към асиметрични шокове, улесняване на по-силна икономическа интеграция и изравняване, както и избягване на дългосрочни трансферни потоци. "Като цяло", пише в документа, "един споделен инструмент, който може да осигурява нетни придобивки за стабилизиране в сравнение с настоящите правила".

Тук вече се предвижда и съвсем чисто общо издаване на публичен дълг, което според Барозу е окончателната фаза в ремонта на еврозоната. В обобщение се посочва, че ремонтът ще се базира на четири основни темела: банков съюз, фискален съюз, икономически съюз и политически съюз. В последната фаза ще са нужни и фундаментални промени на договорите, се казва още в документа на Барозу.

Кой каква роля ще играе?

Идеите за задълбочаване на еврозоната, които вървят неразделно със страховете за "Европа на две скорости", повдигат и някои институционални въпроси като например дали няма еврозоната да се отдели до такава степен, че да си изгради собствени паралелни на ЕС институции. По повод споменатото по-горе създаване на финансово министерство на еврозоната, което да бъде част от ЕК, Жозе Мануел Барозу отговори на журналистически въпрос вчера, че това се избягва с назначаването (също вчера) на Оли Рен за de facto министър на финансите на еврозоната. Според документа, тъй като става дума за управление на много нива, отчетността и демократичната легитимност ще бъдат упражнявани на нивото, на което се взима съответното решение, което е mot-a-mot позицията на Германия, изразена изключително ясно по време на явяването на германския канцлер Ангела Меркел пред Европарламента по-рано този месец.

Що се отнася до Европейския парламент, който най-много се страхува, че може да бъде изолиран от управлението на еврозоната, точно в момент когато набира все повече власт, в документа на Барозу е записано, че той трябва да гарантира "демократична отчетност за всякакви решения, взети на ниво ЕС, особено за Комисията". Посочва се още, че Европейският парламент е парламент за ЕС, следователно за еврото, за да гарантира демократична легитимност за решенията на институциите на ЕС. С тази формулировка Барозу се опитва да задържи Европарламента на своя страна, но с буквално следващото изречение отново прави реверанс към г-жа Меркел като посочва: "Същевременно ролята на националните парламенти винаги ще си остане ключова за гарантирането на легитимността на действията на страните-членки в Европейския съвет и Съвета".

Реалистична ли е идеята на Барозу?

Това е въпрос, който самият шеф на Еврокомисията си задава, а също и всички ние. При представянето на предложението си в сряда Жозе Мануел Барозу заяви, че наистина то е доста амбициозно, но добави, че "комбинира високо ниво на амбиция с подходяща реалистична последователност". А в отговор на въпрос дали не се притеснява, че предложението му може да се изгуби сред останалите грижи пред страните-членки, Барозу призна, че това е напълно възможно, защото вече не се усеща онова чувство на спешност в столиците на ЕС, както преди няколко месеца (юни). Според него влизането в сила на Европейския стабилизационен механизъм, решението за поредната финансова операция в подкрепа на еврозоната от страна на ЕЦБ, както и други решения, сред които и най-новата сделка за Гърция, създават усещане у страните-членки за спокойствие. Ще бъде грешка обаче, предупреди Барозу, да не се работи по договореното до момента.

Опитът досега показва, че опасенията на Барозу са напълно основателни. Той все пак призова, както и през септември, неговата идея да бъде включена в дебатите. През декември за срещата на върха на ЕС се очаква Херман Ван Ромпой да представи окончателен доклад, който вероятно ще включва и идеите на Барозу. Каква част от тях ще бъде включена не е ясно, но е ясно, че Барозу се готви за изборите през 2014 г., когато се очаква европейските политически партии да издигнат свой кандидат.