Западните Балкани и ЕС - в очакване на 2013

Десислава Димитрова, December 17, 2012

Една лястовица пролет на прави. Единични стъпки в исканата посока - също. Това стана ясно след последната за тази година среща на външните министри на 27-те страни-членки на Европейския съюз и решенията им по отношение на Западните Балкани. Именно през пролетта на следващата година, по време на ирландското председателство на Съюза, въз основата на докладите, изготвени от Европейската комисия, Съветът по общи въпроси ще реши дали да вземе решение за даване на дата за старт на преговорите за членство със Сърбия и Македония и начало на преговорите за Споразумение за асоцииране и стабилизиране с Косово. 2013 ще е ключова и за Албания, защото от резултата от изборите, които ще се проведат тогава, ще зависи и бъдещето на страната по пътя към членството.

За Хърватия пък това ще е годината, в която страната официално ще стане 28-та страна-членка на общността. За Черна гора и Босна също ще е година на предизвикателствата - в най-малката държава от Западните Балкани пред тест ще бъде изправено новото-старо правителство на Мило Джуканович, а съседна Босна ще трябва да извърви няколко големи крачки наведнъж, ако иска да настигне останалите страни от региона. Както обобщава след края на срещата еврокомисарят по разширяването Щефан Фюле:

"Това беше динамична година за процеса на разширяване. Хърватия е на път да се присъедини към ЕС, Черна гора започна преговори, Сърбия официално е страна-кандидат за членство. При тези условия това е добра перспектива за следващата година да продължим в това темпо: от една страна като дефинираме основните предизвикателства и реформи пред страните в процес на присъединяване, които те трябва да преодолеят, а от друга да покажем, че ЕС е готов да им помогне да се придвижат по пътя към еврочленството, след като са изпълнили необходимите критерии. Това показава също колко е важно доверието в процеса на разширяване".

Въпреки че не очакваше да получи дата по време на този съвет, за Сърбия все пак остана надеждата, че до юни следващата година това ще се случи. Министрите приветстваха усилията на Белград по отношение на диалога с Прищина и по думите на Фюле "този път нямаше разминаване между думи и дела". И наистина в началото на тази седмица бяха отворени първите два контролно-пропускателни пункта на границата между Сърбия и Косово в рамките на споразумението за общото им управление, сключено между Белград и Прищина в Брюксел, а до края на годината предстои отварянето на още два пункта. Отделно от това се чуха и коментари, че двете страни вече са готови да продължат диалога помежду си без посредничеството на Европейския съюз.

Очакванията на министрите са именно усилията в тази посока да продължат. Въпреки че в заключенията [на английски език] никъде не се посочва изрично и продължаване на борбата с корупцията и организираната престъпност, сръбското правителство изглежда решено да покаже, че върви напред и в това отношение. Доказва го арестът на смятания за един от най-богатите хора в страната - бизнесмена Мирослав Мишкович, който заедно с деветима други е заподозрян в участие в приватизационни сделки на пътностроителни фирми, ощетили държавата с над 30 млн. евро. С подобен ход - арест на бившия премиер Иво Санадер по обвинения във вземането на подкуп - Хърватия също печелеше точки пред Брюксел и резултатът вече е налице.

Като пробив в отношенията и край на "статичния диалог" между Брюксел и Скопие бяха определени от Фюле заключенията на министрите по отношение на Македония. "Надявам се този нов и амбициозен диалог да бъде приет и разбран като възможност за постигането на взаимно приемливо решение по отношение на спора за името на страната, така че тази глава, останала отворена твърде дълго време, да бъде затворена и да не ощетява повече хората от държавите в региона". А докато очаква Лято 2013, Македония ще трябва дa продължи с реформите, включително с посоченето като изключително важно в заключенията от съвета "поддържане на добросъседски отношения".

Отношенията със съседите и по-конкретно поддържането на диалога със Сърбия, е ключово и за бъдещите отношения на Съюза с Косово, тъй като от напредъка в тази посока ще зависи и дали по време на следващото председателство на ЕС ще могат да започнат преговорите за подписването на Споразумение за стабилизиране и асоцииране. За засилване на диалога, но този път политическия, призовават външните министри на ЕС също и Албания, тъй като именно политическата криза в страната е тази, която вече няколко години пречи да бъде взето решението да получи официален статут на страна-кандидат за членство.

"Вратите към ЕС остават отворени и заключенията показват пътя, по който се очаква Албания да постигне напредък към целта си за европейска интеграция. Албания трябва да продължи с реформите, които ще доведат до изпълнението на мерките, изисквани от Съвета, за да получи статут на страна-кандидат", посочи Фюле и допълни, че министрите ще излязат с препоръка пред Европейския съвет тогава, когато "албанските политици направят това възможно за всички нас". "Призовавам албанските политици да засилят диалога и да не позволят дневният ред на ЕС да се превърне в жертва на техните лични политически интереси".

Общата европейска цел над личните интереси е силно послание, но трудно изпълнима задача на Балканите. Примерът: отличникът по пътя към еврочленството Черна гора, която миналата година успя да изпревари всички от региона и да започне преговори за присъединяване, отново е изправена пред предизвикателството "ново правителство – нов курс на управление". Всъщност начело на новото правителство е добре познатият и най-дълго управлявал страната в най-новата й история – Мило Джуканович. Всички обаче добре си спомнят неговото управление и образът, който страната имаше по онова време. Затова и призивът на министрите е страната да продължи да надгражда над напредъка, постигнат както в борбата с организираната престъпност, така и в областта на върховенството на закона, където са необходими още реформи.

Още реформи, включително и формирането на стабилно правителство, са условията, които и Босна трябва да изпълни, за да не продължава да бъде последна в региона по отношение на напредъка към евроинтеграция. Какво ще донесе 2013 за страните от Западните Балкани ще видим, но е ясно, че дори ако станем свидетели на начало на преговори с някои от държавите на региона, те ще са много по-различни от модела, който беше следван досега. Защото, по думите на германския канцлер Ангела Меркел отпреди няколко дни, само чрез внимателна проверка дали всеки кандидат е способен да изпълни зададените критерии за членство, може да се види дали в Европа наистина съществуват европейски стандарти и ценности.

Декемврийски Европейски съвет 2012: време за решения