euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Само преди седмица Сърбия отбеляза 12-ата годишна от падането на режима на Милошевич. Поглеждайки назад към събитията от 5 октомври 2000 година, едни казват, че връщането на тогавашния говорител на Милошевич (Ивица Дачич) в челните позиции на властта всъщност връща Сърбия обратно към мрачното десетилетие на 90-е години от миналия век, а други са на мнение, че повратната дата в най-новата история на страната всъщност настъпва с убийството на демократа Зоран Джиндич през 2003. Според втората група, ако устремът на Джинджич към реформиране на обществото не е бил прекършен от неговите убийци, Сърбия е щяла да стане страна-членка на Европейския съюз дори още преди Румъния и България. Дали това е могло наистина да се случи, можем само да гадаем.

Днес фактите са такива, че властта в Сърбия е поделена между бившите последователи на Милошевич и между тези на неговия тогавашен съюзник – радикалният лидер Воислав Шешел - а по пътя си към Европейския съюз Сърбия успя само да си извоюва статут на страна-кандидат за членство, но все още не е започнала преговори и няма индикации това да стане до края на тази година. Доказва го и последният доклад на Европейската комисия за напредъка на страната в процеса на присъединяване към съюза. Ден след обявяването му в Брюксел еврокомисарят по разширяването Щефан Фюле посети в четвъртък (11 октомври) сръбската столица, за да връчи оценката на Комисията лично на премиера Ивица Дачич. Още преди посещението на Фюле Дачич коментира, че "условията, които ЕС поставя, са неприемливи за Сърбия". Причината: Сърбия не е съгласна с факта, че в документите на ЕК се споменава термина "териториална цялост на Косово".

След разговори с ръководителя на Делегацията на ЕК в Белград Венсан Дажар, който в сряда връчи доклада на Комисията на сръбското правителство, Дачич заяви, че тази формулировка пречи на диалога между Белград и Прищина и че тя ще стане обект на сериозни политически дебати в Сърбия. "Сърбия беше готова за политически диалог още през октомври, но сега пред нас стои въпросът дали това е само по-мек начин да бъдем накарани да признаем Косово,“ каза Дачич и допълни, че тази формулировка не фигурира в официалния доклад на Комисията, но се среща в други документи на ЕС. Още в сряда сръбският премиер обяви, че ще поиска от комисаря Фюле обяснение за това дали тази формулировка е ново условие за Сърбия, защото ако това е така, Белград няма да се съгласи с него. Той обаче изрази готовност диалогът между Прищина и Белград да продължи в случай, че сръбската страна неправилно е разтълкувала написаното в документите.

Ден по-късно еврокомисар Фюле увери, че Брюксел не иска да пречи, а да помага на Белград по пътя към членството на страната в ЕС. На заседание на парламентарната комисия за европейска интеграция той заяви, че има шанс следващата година Сърбия да получи дата за старт на превогорите за членство, но преди това тя трябва да изпълни списък от условия. Той подчерта още веднъж, че Сърбия е важен фактор в региона, което вероятно е и причината той лично да посети страната, за да припомни какво още трябва да се случи, за да бъде даден ход на преговорите.

А условията всъщност не са нови: преди всичко подобряване на отношенията с Косово и продължаване на реформите в самата страна. Във връзка с коментара на Дачич за употребата на термина "териториална цялост на Косово",Фюле обясни, че това не е опит за поставяне на ново условие за членство, защото не засяга статута на Косово, а въпроса за евентуалната му подялба. Другата важна задача пред Сърбия по думите на еврокомисаря остава борбата против корупцията. Той отчете направеното през последните месеци и седмици в тази област и изрази надежда, че реформите в тази сфера ще продължат със сътрудничеството на полицията, съдебната система и министерството на правосъдието. Освен тези реформи, Сърбия трябва да се фокусира още върху независимостта на централната банка, както и върху конструктивния диалог с останалите страни в региона.

Основният извод в доклада според Фюле в крайна сметка е, че в момента, в който Комисията оцени, че Сърбия е постигнала необходимата степен на покриване на критериите за членство, особено в приоритетните области, и е предприела стъпки за нормализиране на отношенията с Косово, тя ще излезе с доклад, в който да препоръча започването на преговори. В същото време така, както препоръчва на Сърбия да нормализира отношенията си с Косово, Комисията препоръчва и на бившата сръбска автономна област да работи за постигането на такива отношения, като двете страни правят всичко възможно да не си създават пречки една на друга по пътя към членството в Европейския съюз. Като основен елемент от този процес е посочено решаването на проблемите в северната част на Косово, като същевременно се съблюдават и нуждите на местното население.

В доклада си ЕК припомня, че вече е излязла със заключението, че скоро между Косово и ЕС може да бъде сключено споразумение за стабилизиране и сътрудничество като първа крачка в процеса на присъединяване. Преди това обаче властите в Прищина са призовани да приведат в ред институционалната и законовата рамка, на които да стъпи бъдещето споразумение. ЕК посочва също, че е готова да излезе с предложение за преговори, едва след като Косово постигне бърз напредък в няколко основни области, а именно: върховенството на закона, публичната администрация, защита на малцинствата и търговията.
Колкото до желанието на Сърбия страната наистина да се присъедини към Европейския съюз, което беше посочено и като основен приоритет на новото правителство, Белград като че ли все още продължава да протяга едната си ръка към Брюксел, а другата към Русия, поне ако се съди по думите на първите и мъже.

След като наскоро стана ясно, че Русия може да осигури заем за покриването на част от бюджетния дефицит на Сърбия, по-рано тази седмица по време на посещението си в Рим сръбският президент Томислав Николич недвусмислено заяви, че Сърбия иска да влезе в ЕС, но и да продължи да си сътрудничи с Русия. "Моята идея винаги е била Сърбия да притежава всичко необходимо, за да бъде мост между Изтока и Запада. Би било грешка да не използваме стратегическата си позиция. Искаме нашата страна да продължи пътя си към Европа, но не виждам нищо лошо в същото време да развиваме икономически отношения със страни, които не са в ЕС", казва Николич пред италианско издание, цитаран от белградския вестник „Политика“.