euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Очакваната новина от Сърбия през тази седмица трябваше да бъде първото официално посещение на новия премиер Ивица Дачич в Брюксел и реакциите на тази визита. Всъщност очаквания за нещо по-различно от протоколните изявления нямаше - по-интересен, както винаги, е общият тон, атмосферата и подробностите (при посещението на новия президент на страната се оказа, че домакините му в Брюксел имаха нужда, за да го разпознаят, например). Отново нищо неочаквано. В обичайната сводка на сайта на сръбското правителството има цели 4 съобщения от първия ден на визитата в Белгия: „Без нови условия за европейския път на Сърбия“, „Сърбия е за политическо решаване на косовския въпрос мирно и чрез диалог“, „Сърбия - ясно решена да продължи европейския си път“, „Сърбия – фактор на стабилност в региона“. И между тях още едно: „300 млн. долара кредит от Русия за подкрепа на бюджета на Сърбия“.

Още ли смятате, че резултатът е 4 на 1 за Брюксел?

И не - това не е поредното дежа вю. За справка - още преди две години стана ясно, че „Сърбия ще пълни дупката в бюджета с пари от Русия“. Tози път, според официалното съобщение, кредитът е договорен по време на срещата на министъра на природните богатства, минното дело и планирането Милан Бачевич с руския министър на енергетиката Александър Новак. Всъщност според официалната информация руската Сбербанк ще отпусне на Сърбия заем от почти милиард долара, с който догодина да бъде покрит бюджетния дефицит в страната. Двете страни се са договорили и за стратегическо партньорство между сръбската Нова Агробанка (с едноличен собственик сръбската държава) и Сбербанк, както и за това руската страна да купи за един долар сръбското предприятие Железара Смедерево.

Причините: „Руската страна е показала разбиране за икономическата ситуация в Сърбия, както и за ситуацията в банковия сектор“. В определени ситуации това се нарича помощ от приятел и в нея няма нищо лошо, ако другият „приятел“ на Сърбия в лицето на президента на Европейския съвет Херман ван Ромпой не декларира след срещата си с Дачич, че „бъдещето на Сърбия е в Европа“. Самият Дачич също заяви след края на срещата, че е „важно да навлезем в процес, който да приключи с началото на преговорите за членство в ЕС.“

Има два варианта за тълкуването на тези новини – или Дачич не знае къде и с каква мисия е изпратил министър Бачевич, или повредата не е в неговия телевизор и за пореден път не е бил разбран. Вторият вариант съвсем не е за изключване, тъй като преди няколко дни Дачич първо обясни как има алергия към всички, които му четат лекции, пък били те и представители на Европейския съюз, а по време на посещението си в Брюксел пък заяви пред държавната сръбска телевизия, че сред обществеността в Сърбия битува грешна представа за неговото посещение в Брюксел, където е имал общо шест срещи с представителите на ЕС. „Нищо не се е променило. Нито в позицията на Сърбия, нито в тази на Европейския съюз.Няма никакви нови условия за влизането на Сърбия в ЕС. […] Това, за което молим нашите партньори е да не местим табелата, на която пише 'цел', т.е. да няма допълнително условия и добавяне на нови изисквания към тези, поставени през декември миналата година,“ разясни за неразбралите Дачич.

По думите му част от задълженията на страната, поети тогава, не са били изпълнени заради парализирания политически живот преди и по време на изборите през май и това вероятно ще бъде записано в следващия доклад на Европейската комисия за хода на реформите в Сърбия. Ван Ромпой от своя страна е използвал срещата, за да му припомни тези реформи: съдебната система, борбата с корупцията и организираната престъпност, свободата на медиите и защитата на малцинствата от познатите ни и досега, а от по-новите: структурните реформи, подобряване на бизнес средата, увеличаване на износа и овладяване на безработицата.

Явно сръбското правителство е приело предизвикателството да подобри тежкото икономическо състояние в страната още преди да получи подобна препоръка от Брюксел – това също би могло да бъде едно от обясненията за търсената от Русия финансова инжекция. И в това няма нищо лошо, стига на всеки да не беше ясно, че подобна молба за помощ винаги е обвързана с искане за нещо насреща. Колко повече може да иска Русия, която на практика контролира голяма част от такъв важен отрасъл като енергетиката в Сърбия, предстои да видим. Как ще успее да балансира отношенията си между Москва и Брюксел - също. Още повече, че първа точка от дневния ред между Сърбия и ЕС остава Косово и това беше подчертано и от еврокомисаря по разширяването Щефан Фюле след срещата му с Дачич:

„Нормализирането на отношенията с Косово в ключово за старта на преговорите за членство със Сърбия. Достатъчното ниво на нормализирането им ще помогне и на двете страни по пътя им към ЕС и ще им попречи да спират развитието си в тази посока.“