euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Сърбия ще получи 200 млн. долара заем от Москва, за да запълни част от дупката в държавния бюджет, съобщи пресслужбата на сръбското правителство. Според договора, подписан в сряда в Москва между сръбския финансов министър Диана Драгутинович и руския заместник-министър на финансите Димитрий Панкин, Сърбия ще изплаща заема до 2021 година, като до март 2012 тече гратисен период.

Следващия месец се очаква двете страни да подпишат договор за още един заем, с който да бъдат финансирани големи инфраструктурни проекти в Сърбия. Подписването и на двата заема става възможно с благословията на президентите на двете страни - Борис Тадич и Дмитрий Медведев, които се договориха за това още през март миналата година.

Логичният въпрос е колко е голяма дупката в сръбския бюджет, за да се налага Русия да налива средства за запълването й. А отговорът съвсем не е еднозначен и зависи кой пресмята какво се случва в сръбската държавна хазна. Според консолидараните данни, бюджетният дефицит на Сърбия за миналата година се е увеличил до 121 млрд. динара (около 1.2 млрд. евро) в сравненение с 2008, когато е бил 70.4 млрд. динара. А дупката в бюджета съществува от 2006 насам и продължава да расте, като очакванията са тенденцията да се запази и от 4% от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната, да се увеличи на 4.5% от БВП.

Естествено, държавата се опитва да компенсира липсата на средства в хазната както може. Заемът от Русия е само част от тези усилия, но на това защо е толкова интересна тази мярка ще се спрем малко по-късно. Преди това трябва да припомним намерението на държавата да вземе заеми в размер на 160 млн. евро от три търговски банки, както и даването на гаранция от 170 млн. евро на заем на държавния газов мониполист "Сърбиягаз". Това обяви в парламента миналия месец финансовия министър Дияна Драгутинович, с което си навлече гнева на Либерално-демократичната партия.

Според нейните представители това представлява конфликт на интереси, тъй като депутатът от партията на социалистите Душан Баятович е директор на "Сърбиягаз", а колегата му Александър Влахович - член на изпълнителния борд на една от тези банки. Само преди няколко дни пък МВФ събщи, че Сърбия отговаря на необходимите условия, за да получи третия транш от 360 млн. евро от стенд-бай споразумението с фонда, което е на стойност 3 млрд. евро, а властите в Белград засега са готови да поискат само половината от тези средства.

Двегодишното споразумение с фонда беше подписано през март миналата година и предвижда Сърбия да намали публичните си разходи, така че да намали и бюджетния си дефицит. Цифрите говорят сами за себе си дали правителството и финансовото министерство са справили със задачата, въпреки усвоените досега над 1 млрд. евро.

И така стигаме до заема от Русия, който, случайно или не, идва в момент, когато в Сърбия се очаква да пристигнат първите доставки на руски газ, които ще се съхраняват в газохранилището "Банатски двор". В момента се довършва техническата процедура за основаването на смесено дружество между "Газпром" и "Сърбиягаз", а на 12 май към Сърбия се очаква да потекат и първите количества руски газ.

Както euinside вече писа именно от това хранилище се очаква да тече и газ към България, когато двете страни свържат газопреносните си системи. Намеренията за строежа на този газопровод бяха скрепени в официален документ миналия месец, но миналата седмица директорът на "Сърбиягаз" Душан Баятович каза в интервю за вестник "Vecernje Novosti", че "този проект не приоритетен, а е важен от гледна точка на енергийната сигурност" и че въпросът е не дали Сърбия иска да го изгражда, а дали Европейската комисия проявява към нея същото отношение като към България, която вече е получила пари за своя дял, а финансирането на сръбската част още не е договорено.

Същият вестник, между другото, твърди, че мерките на българското правителство срещу кризата са изключително неочаквани като се има предвид колко стабилна е българската икономика, която само е била "одраскана" от кризата.