euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

На 14 март еврокомисарят на разширяването Щефан Фюле заяви, че 2012 ще е съдбовна за Босна и Херцеговина за напредъка на федерацията по пътя към европейска интеграция. Това се случи малко след дългоочакваните новини за сформирането на правителство след 18 месеца безвластие след изборите през 2010 г. На 9 октомври обаче Щефан Фюле вече е скептичен. В послание [на английски език] специално към Босна и Херцеговина преди публикуването на докладите за напредъка на страните от пакета за разширяване еврокомисарят пише: "Въпросът, който според мен се нуждае от отговор, е дали Босна и Херцеговина ще последва стъпките на съседите си, като трансформира своята географска близост с ЕС в материална близост, която да донесе осезаеми и увеличаващи се ползи за нейните граждани. Алтернативата е тревожна - страната да бъде все по-откъсната от важни събития в Европа, като допуска отрицателни последици върху ежедневния живот на гражданите си и бизнеса".

Оценката в доклада за Босна напълно съответства на тревогите, изразени в статията на комисар Фюле. През пролетта съществуваха надежди, че сформирането на правителство най-сетне ще позволи на страната, която през 1990-е години беше епицентъра на най-кървавите войни на европейския континент след Втората световна война, да се заеме с бъдещето си. При представянето на доклада [на английски език] обаче чешкият еврокомисар Фюле заяви: "За съжаление Босна и Херцеговина постигна ограничен напредък към изпълнението на политическите критерии и постигането на по-функционални, координирани и устойчиви институционални структури. Разочароващо е, че ангажиментите поети в рамките на Диалога на високо равнище за присъединяване не бяха изпълнени, нито сроковете спазени. Ние ще продължим да работим с властите в страната. Силната обществена подкрепа в Босна и Херцеговина за членство в ЕС трябва да бъде пропорционална на политическата воля за постигане на тази цел".

Балканска черна дупка

"Босна и Херцеговина си остава основен източник на оръжия и муниции за престъпни групировки в ЕС. Организираната престъпност се свързва с транзита на наркотици по маршрутите на международния трафик", е една от най-тежките констатации в доклада, която трябва да бъде посрещната с особена тревога не само от ЕК, но и от съседните на Босна и Херцеговина страни, страдащи от сходни, макар и в различна степен, проблеми. Според документа страната е постигнала "ограничен" напредък в борбата с корупцията, която си остава сериозен проблем и нещо повече - преобладава в много райони из публичния и частния сектор. Това няма как да бъде и иначе при дългото отсъствие на държавност. През май тази година правителството в Сараево одобри план [на босански] за борба с корупцията за периода 2012-2014 г. от пет основни компонента, сред които е създаването на качествена нормативна база, ефикасно управление и подсилване на гражданския сектор.

Всички мерки в плана са с конкретни срокове, но именно това е и една от основните забележки в доклада на ЕК - неспазване на сроковете и ограничен напредък. Това впрочем са най-често срещаните словосъчетания в документа. Комисията подсеща, че е нужно изпълнението на плана за действие да се ускори. Според проучването на Transparency International за възприятията за корупция за 2011 г. Босна се нарежда не много по-назад след България между другото - 91 място. България е на 86 място, което дели със Сърбия. Докладът посочва това, което казва и на България, че правната рамка е налице, но липсва "политическа воля" за справяне с проблема и за подобряване на институционалния капацитет.

По другия голям проблем за региона, заради който Комисията смени подхода като започва преговорите от ресорните глави 23 "Съдебна система и основни права" и 24 "Правосъдие, свобода и сигурност", Босна също изостава - липсва напредък в реформата на съдебната система. Според Комисията се е появила конструктивна нагласа за нуждата от цялостна реформа, която да идва отвътре. Тази нагласа се е появила в рамките на специалния диалог в сферата на правосъдието, който Комисията води със страната. Нагласа и политическа воля обаче са термини, които Комисията използва и спрямо България, но често те остават неразбрани и тълкувани според вътрешнополитическите нужди.

ЕС не е в дневния ред на Босна

Друга тежка констатация в доклада на ЕК е, че първоначалното политическо съгласие вече го няма и напредъкът по програмата, свързана с ЕС е блокиран. Отсъства споделено виждане сред политическите представители за посоката и бъдещето на страната, както и институционалното й изграждне, така че да се осигури пътя на страната към ЕС. За това, че ЕС не е приоритет номер едно за много от страните от Западните Балкани говори и словашкият външен министър Мирослав Лайчак в интервю за euinside наскоро. Той е бивш специален представител на ЕС именно за Босна и Херцеговина. Според него политиците в региона често твърдят, че ЕС е приоритет номер едно, но това трудно може да се види в действията им. Той нареди Босна и Херцеговина сред страните, които имат различни приоритети от европейската им интеграция - Албания, Сърбия и Македония.

Босна имаше намерение да подаде молба за членство в ЕС тази година, но това изглежда вече невъзможно заради едно неизпълнено условие. Още през март на страната беше показано недвусмислено, че пътят към европейска интеграция ще бъде разчистен, когато тя съобрази законодателството си с Европейската конвенция за правата на човека във връзка с така наречения казус "Сейдич-Финци". Става дума за две дела, впоследствие обединени от Европейския съд за правата на човека в Страсбург в едно общо. Ищците по делото са евреинът Якоб Финци и ромът Дерво Сейдич. Основният закон на Босна не позволява на нехървати, несърби и небошняци да бъдат избирани за членове на председателството на БиХ и на парламента. За да може да приложи решението на съда в Страсбург, Босна трябва да ремонтира конституцията си. Предложението за поправки в основния закон обаче все още не е внесено в парламента на страната, се посочва в доклада.

Еврокомисар Фюле заяви, че Босна трябва да направи ЕС свой национален приоритет и да демонстрира това чрез дела. ЕС продължава да е ангажиран с бъдещето на страната като този ангажимент, по думите на Фюле, се изразява в безвизово пътуване, засилена търговия, над 2.8 милиарда евро финансова помощ от ЕС от 1995 г. досега, както и двустранна подкрепа от страните-членки. Сега е ред на Босна да изпълни своята част от сделката, е посланието в доклада на ЕК.