euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

От 1 януари 2015-а година започва да функционира, макар все още не с пълна пара, вторият стълб от банковия съюз - механизмът за преструктуриране на закъсали банки. През ноември 2014-а Европейската централна баннка (ЕЦБ) пое новите си надзорни функции, а от началото на тази вече работи и единният борд за преструктуриране на банки, след като през декември Съветът и Европейският парламент одобриха назначенията на шефа на борда и останалите петима постоянни членове. За председател на борда беше назначена Елке Кьоних, която преди това заемаше поста шеф на германския федерален финансов надзорен орган. Г-жа Кьоних беше избрана след конкурс и изслушана от икономическата комисия на Европарламента. Същото се случи и с останалите постоянни членове на борда - заместник-председателят Тимо Льотиньеми, директорът за стратегии и координация Мауро Гранде и директорите за планиране на преобразувания Антонио Караскоса, Джоан Келерман и Доминик Лабориу. 

Мандатът на председателя е три години, а на останалите е петгодишен. Това е институцията, която ще се занимава изключително с преструктурирането на проблемни банки. Ролята на борда е да подготвя планове за преструктуриране, което е доста сложно и обемно занимание. Обикновено подобни планове са в обем от над 1000 страници. Възможно е бордът само да подпомага вече готов документ за преструктуриране, изготвен например от националните власти. Бордът е напълно автономна институция, която работи със собствен бюджет, формиращ се от вноски от банките. За 2015-а година бюджетът й е определен на 22 милиона евро. Предвидено е в борда да работят около 250 души, като в правните документи е заложен таван от 309 души, повечето от които ще работят по планове за преструктуриране, по решения на националните власти и с ЕЦБ. 

Както euinside подробно писа миналата година, в качеството си на надзорник ЕЦБ ще изпраща уведомление до борда, че дадена банка е пред фалит. Бордът от своя страна трябва да приеме схемата за преобразуване, оздравяване или фалит. Предложената от борда схема ще влезе в сила до 24 часа от одобрението й, освен ако Съветът на министрите на финансите на ЕС не отхвърли решението чрез просто мнозинство по предложение на ЕК. Доста сложна система, която предстои да бъде подложена на първото си изпитание през тази година. В момента бордът не се занимава с дела по преобразуване, но не е изключено да се включи към вече започнати случаи. Все още текат конкурси по назначаване на служителите. Бордът ще работи в следващите няколко месеца заедно със специална работна група, докато поеме изцяло функциите си. Седалището му е в Брюксел. 

Съществен елемент от втория стълб на банковия съюз е единният фонд за банково преструктуриране (SRF). На 19 декември миналата година Съветът одобри и регламента за определяне на вноските на страните-членки във фонда, които ще са изцяло принос на частния сектор, тоест на финансовите институции. Наскоро приетата директива за възстановяване и преструктуриране на банки (BRRD) предвижда страните-участнички в банковия съюз да започнат създаването на свои собствени фондове от 1 януари 2015-а година, като в рамките на 8 години фондовете на страните-участнички в банковия съюз ще се слеят в общия фонд. Докато това стане, вноските ще се определят на национално ниво на базата на защитените влогове. В SRF обаче вноските ще се определят въз основа на сумата на покритите депозити на всички институции в страните-членки, които участват в банковия съюз. Банките ще правят годишни вноски във фонда, изчислени на базата на пасивите им без да се взимат предвид собствените им средства и покритите депозити. Ще се взима предвид също така и риска, който за всяка банка е различен, но ще се прилага плоска ставка, която ще варира от 0.8 до 1.5.

Общата цел е през 2023 година единният фонд за преструктуриране да притежава средства в размер на най-малко 1% от покритите депозити. По данни на ЕК става дума за около 55 млрд. евро. Страните-участнички ще започнат да събират пари в националните си фондове още тази година, защото целта е фондът да започне да функционира от януари 2016-та година. Дотогава ще продължат да важат правилата за държавна помощ.

България и банковия съюз

Покрай кризата с КТБ България си постави за приоритет присъединяване само към първия стълб на банковия съюз - единния надзорен механизъм. Банковият съюз се състои на практика от два стълба - надзорният механизъм и единният механизъм за банково преобразуване. Има и още един елемент, но той не е толкова фундаментален, колкото първите два - схемата за гарантиране на влоговете. Приоритетът за присъединяване към надзорния механизъм беше заявен от президента Росен Плевнелиев през лятото миналата година и беше заложен и в управленската програма на коалиционното правителство на премиера Бойко Борисов. Под приоритет номер 13 е записано: "Политическо решение за включване на България в Европейския банков надзор". 

Според източници от банковия съюз, с които euinside разговаря обаче, не е възможно една страна да участва само в надзорния механизъм. Ако дадена държава реши да се присъедини към надзорния механизъм, тя автоматично активира и механизма за преобразуване. Това означава, че ако българското правителство наистина планира да подаде заявление за участие в банковия съюз, то трябва да е наясно, че ще трябва да се подготви и за създаването на национален фонд за преструктуриране, чиито вноски ще започнат постепенно да се прехвърлят към общия фонд. Към момента в България действа закон за несъстоятелността на банките, в който ключова роля има фондът за гарантиране на влоговете. Това обаче не отговаря на договореното в банковия съюз национално отделение за преструктуриране. Очевидно е, че управляващите в България се опитват да прехвърлят проблема с КТБ от болната глава на здравата, но както euinside вече писа, проблемът не е банков, а може да бъде решен чрез въвеждане на върховенство на закона.