euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Добрата новина, с която пролетта в Европейския съюз пукна, е, че най-сетне беше постигнато споразумение по втория стълб на банковия съюз - единния механизъм за преобразуване на закъсали банки, което предстои да бъде гласувано окончателно от Европарламента по време на последната пленарна сесия преди евроизборите - през април. Лошата новина обаче е, че това споразумение показа лимита на устройствените договори на ЕС. Точно в деня на астрономическата пролет (20 март), рано сутринта приключиха преговорите между Съвета и Европейския парламент съвсем навреме за пролетната среща на върха на ЕС на 20 и 21 март, когато споразумението получи официално одобрение. Всяка от страните направи отстъпки, но най-големият компромис беше направен с договорите на ЕС.

Споразумение за 55 милиарда евро

Сега вече освен единен надзорен орган, чието договаряне също беше доста трудно, банковият съюз ще има и орган, който да взима решения за спасяване, преструктуриране или фалиране на проблемна банка, а в следващите години ще има и фонд, с който тези операции да се финансират. За разлика от надзорния механизъм обаче, вторият стълб създаваше сериозни проблеми и то от чисто правна гледна точка. Полученият резултат е сложен хибрид от общностно законодателство и междуправителствени договорки. В случай на бъдещи кризи Европейската централна банка, в качеството си на надзорник, ще изпраща уведомление дали някоя банка фалира или е на път да фалира. На базата на това уведомление единният борд за преобразуване, който предстои да бъде създаден, ще приеме схема за преструктуриране и ще подбере инструментите, които да се използват за тази цел, както и ще вземе решението за употребата на общия фонд за преобразуване.

В сключената сделка [на английски език] се предвижда бордът да може и сам да преценява дали някоя банка има нужда да бъде оздравявана или преобразувана. Ключово за ефективната работа на втория стълб е скоростта, с която ще бъде взето решението след оповестяване на новината, че дадена банка има проблеми. Схемата за преобразуване е планирано да влезе в сила до 24 часа от одобрението й от борда, освен ако обаче, Съветът на ЕС (министрите на финансите) не отхвърли това чрез просто мнозинство по предложение на Европейската комисия. До 12 часа от одобрението на схемата от борда, Комисията може да предложи на Съвета да отхвърли схемата за преобразуване на основание, че не е в обществен интерес или за да промени някои елементи от решението. 

Бордът ще отговаря за планирането и спасяването на презгранични банки и на всички онези, които ЕЦБ директно надзирава. За останалите ще се грижат националните органи за преобразуване. Бордът обаче е отговорен във всички случаи за взимането на решение за ползване на пари от общия фонд. Националните органи за преобразуване се задължават да изпълняват планираните схеми за преобразуване или оздравяване като спазват инструкциите на борда. Ако някой национален орган не се съобрази с решението на борда, тогава органът ще бъде заобиколен и решението ще бъде директно възложено на проблемната банка за изпълнение. 

Бордът ще се състои от председател, четирима назначени на пълен работен ден членове и представителите на националните органи за преобразуване на страните-участнички (всички, които участват в надзорния механизъм - еврозоната+). ЕЦБ и ЕК ще имат по един представител в борда, които ще изпълняват ролята на постоянни наблюдатели. Бордът ще върши работата си в пленарен (председателят, четиримата постоянни членове и представителите на националните органи) или изпълнителен формат (само председателят и четиримата постоянни членове). Кой формат да има по-голям превес над другия беше една от най-спорните точки по време на тристранните преговори (триалога). Според сключената сделка, повечето проекторешения за преобразуване ще бъдат подготвяни от изпълнителния съвет, а представителите на засегнатите страни-членки ще участват само при определени решения. 

Пленарната сесия ще отговаря за отделни решения, които изискват използването на сума, по-голяма от 5 милиарда евро под формата на капитал или 10 милиарда под формата на кеш от общия фонд. Пленарната сесия ще следи и за прилагането на схемата за преобразуване и най-вече за това как се изразходват парите от общия фонд. Когато се налага да се използват по-големи суми от фонда, решенията ще се взимат с просто мнозинство от членовете на борда в пленарната сесия, ако представляват най-малко 30% от вноските във фонда. Пленарната сесия (с участието на страните-членки) ще дава съгласие фондът да взима заеми и да набира допълнителни средства на финансовите пазари. Прехвърлянето на ключовите решения на пленарната сесия буди най-сериозна загриженост за това доколко ефективна ще бъде работата на борда. 

Другият изключително спорен елемент беше общия фонд. Той ще се пълни в продължение на осем години, а не на десет, както беше първоначално планирано, докато достигне 1% от застрахованите депозити на всички кредитни институции във всички страни-участнички в банковия съюз. Смята се, че става дума за 55 милиарда евро. Парите ще се събират чрез банкови такси, чийто размер ще се изчислява на базата на пасивите на банката и нивото й на риск. Големият проблем обаче е как ще се финансират операции по оздравяване или преобразуване, докато се съберат необходимите средства във фонда. Решението, постигнато изключително трудно, е в първите години всяка страна да събира банковите такси във свой собствен фонд, наречен национално отделение (някои страни вече имат такива). Постепенно националните отделения ще обединяват парите си, докато настъпи пълно сливане в общия фонд (мутуализация). 

Мутуализацията започва още от първата година, когато във фонда ще бъдат прехвърлени 40% от средствата в националните отделения. През втората година ще бъдат прехвърлени още 20%. След това ще се премине към трансфери на равни вноски до пълната мутуализация на фонда. Това е една от големите победи на Европейския парламент, който много настояваше сливането на националните отделения да започне доста по-рано от предвижданото. Тази победа обаче е донякъде пирова, тъй като точно този въпрос е изнесен в междуправителствено споразумение, което все още не е напълно готово. То ще работи паралелно с регламента за единния механизъм за преобразуване.

В междуправителственото споразумение е предвидено също така по време на първоначалната фаза на запълване на фонда да се осигури мостово финансиране, което ще бъде комбинация от национални ресурси (бюджетни средства), банкови такси или пари от постоянния спасителен фонд на еврозоната. Възможни са също и временни трансфери от националните отделения. Министрите на финансите ще подпишат и декларация, с която ще се ангажират да се съобразяват с правилата за вътрешна рекапитализация, която се въвежда с договорената през декември директива за оздравяване и преобразуване на банките. Ако някоя страна не подпише декларацията, тя няма да има достъп до фонда. 

Цялата организационна част на споразумението - борда, сътрудничеството с националните власти и т.н - ще влезе в сила от 1 януари 2015 г. Частта, която засяга ранната намеса, действията по преобразуване и оздравяване, както и вътрешната рекапитализация ще започнат да се прилагат от 1 януари 2016 година, ако, разбира се, всички условия за трансфера на вноските към фонда са изпълнени. Междуправителствената част на сделката е предвидено да влезе в сила, когато се ратифицира от страните-участнички в банковия съюз, представляващи 90% от претеглените гласове на всички страни-членки. 

Щастлив край за Европейския парламент

Евродепутатите имат основания да празнуват и да отворят шампанското, въпреки че не успяха да постигнат отстъпки по всичките си искания. Според основния докладчик по втория стълб на банковия съюз, португалката Elisa Ferreira (Социалисти и демократи), парламентът е спечелил доста. Най-голямата загуба обаче си остава междуправителственото споразумение. "Искахме специално да се обърне политическо внимание на междуправителственото споразумение, защото междуправителствения подход в конкуренция с общностния е нещо, което не можем да толерираме", каза тя на съвместната пресконференция с останалите участници в преговорния екип - германецът Sven Giegold (група на Зелените и Европейския свободен алианс), Sylvie Goulard (Франция, АЛДЕ), Corien Wortmann-Kool (Холандия, ЕНП). Този екип, впрочем, е гръбнакът на икономическата комисия в Европарламента, която изигра ключова роля през целия мандат, белязан от кризата в еврозоната. 

Elisa Ferreira нарече сделката "интересна" и добави, че тя гарантира, че ще има единен механизъм, в чиято работа няма да има политическа намеса. Колегата й от АЛДЕ Sylvie Goulard заяви, че постигнатата сделка е разкрила "ново измерение на демокрацията". В началото, каза тя, много журналисти писаха, че сключеното споразумение в Съвета през декември е сделката, но това не беше краят на процедурата. И тъй като банковият съюз се възприема в Страсбург за еманацията на увеличените с Лисабонския договор правомощия на Европарламента, евродепутатите не пестяха радостта си, че това ще влезе в актива им за евроизборите през май. "Ние свършихме работата, за която избирателите ни изпратиха тук", допълни френската евродепутатка. Тя призова да не се търсят негативните страни на сключената сделка, защото в началото на парламентарния мандат никой не е бил в състояние дори да повярва, че днес ЕС ще има единен надзорен механизъм и единен механизъм за оздравяване и преобразуване. 

Проблемът обаче е, добави тя, че "Ние, малко или много, достигнахме границите на това, което може да се постигне с тези договори и тази конструкция. Фактът, че ни е необходимо междуправителствено споразумение в сферата на съвместното взимане на решения е нещо, което не е било предвидено в договорите, както и това как да комбинираме нуждите от ново законодателство за еврозоната и законодателните правомощия на този парламент", обясни Sylvie Goulard, с което подкрепи каузата на германския министър на финансите за промени в договорите, които да помогнат за задълбочаването на интеграцията в зоната на общата валута. 

За Sven Giegold сделката беше триумф на парламента над Волфганг Шойбле (германският финансов министър). "Този парламент не е безсилен. Ние можем да събудим г-н Шойбле в пет часа сутринта и той да отстъпи", каза той със задоволство. Тази забележка може да изглежда като дребно заяждане, но всъщност е доста ключова, тъй като германският финансов министър демонстрираше по време на триалога пълно незачитане на Европарламента и неговата най-важна функция да направи процеса на законотворчество по-прозрачен. 

Победа или загуба?

Все още е рано да се каже доколко трудно постигнатият компромис и сложната структура ще бъдат ефективни, когато се наложи, но сделката поставя на дневен ред въпрос, чието решение беше избягвано през последните години - необходимостта от промени в договорите. В този смисъл сключената сделка може да се възприеме и като победа, но и като загуба. Хубавото е, че постигането на компромис стана точно в момент, когато се обсъжда реформа на договорите. Германският министър на финансите дори заяви, че дебатите ще започнат веднага след изборите за Европарламента. Така че, това не е краят, а едва началото на изграждането на истински европейски съюз.