euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Директивата за банково оздравяване и преобразуване (BRRD) все още не е транспонирана напълно, а различните закони в страните-членки представляват риск за работата на втория стълб на банковия съюз, който започна да функционира изцяло от 1 януари. Това са част от проблемите, които изложи шефката на Единния борд за банково преструктуриране Елке Кьоних по време на първото й за тази година изслушване в икономическата комисия на Европейския парламент. Най-важната задача пред борда тази година ще бъде финансовите пазари да разберат какви точно са правилата за банково преструктуриране и оздравяване и че те ще се прилагат, каза тя на 28 януари. Механизмът за банково преструктуриране е вторият стълб на банковия съюз, замислен през 2012-а година с цел да се сложи край практиката данъкоплатците да спасяват закъсали банки.

Първият стълб е единният надзорен механизъм (ЕНМ), който се осъществява от Европейската централна банка, а вторият е сложна конструкция от европейско законодателство и междуправителствено споразумение, чиято роля е да разработва планове за преструктуриране на закъсали банки и да осигурява финансирането за това. За целта се създаде и специален фонд с общ капацитет от 55 милиарда евро, който се очаква да бъде запълнен постепенно до 2023-а година чрез вноски от банковия сектор. Дотогава обаче националните фондове за оздравяване ще предоставят мостово финансиране на общия фонд. Тази година се очаква банките за първи път да платят вноски във фонда на стойност 11.8 млрд. евро. Проблемът е, че конструкцията на втория стълб на банковия съюз е твърде сложна, както призна и г-жа Елке Кьоних по време на изслушването си. 

Банковият съюз засега работи само в страните от еврозоната. Паралелно с него обаче беше приета и директивата за банково оздравяване и преобразуване, която се отнася до целия ЕС. По нея страните-членки са задължени да събират пари в собствени фондове, които след това прехвърлят в общия фонд в допълнение към вноските на банките (само участващите в банковия съюз). Има обаче разлики в начина, по който се изчисляват вноските на финансовите институции по директивата и по общия механизъм. Затова от 2016-а до 2023-а година ще е в сила преходен режим, при който тежестта на вноските по директивата ще намалява от 60% през тази година до 7% през 2022-а година, а по механизма ще се увеличава от 40% през 2016-а година до 93% през 2022-а година, за да достигне 100% през 2023-а година. Вноските ще се определят въз основа нивото на риска и размера на банките. 

По думите на Елке Кьоних Единният борд за банково преструктуриране все още е стартъп. В него към момента работят 130 души, които, казва тя, са достатъчни в случай на нужда, но е по-добре все още да не се налага. До края на годината трябва да бъдат разработени наръчници за подготовка на планове за преструктуриране. Предстои и да се види как точно ще сработят отношенията между надзора и борда, които, пак по думите на г-жа Кьоних, са много добре разяснени в законодателството, но реалностите често са различни. 

До края на годината предстои да се изготвят и минималните изисквания за собствени средства и приемливи пасиви (MREL). Това е много важен елемент от механизма, тъй като засяга правилото за вътрешнобанково спасяване (bail-in) от акционерите. Формулата на MREL е сумата за абсорбиране на загуби плюс сумата за рекапитализация минус корекцията за застрахованите депозити. Според Елке Кьоних, засега минималният праг на MREL ще бъде 8% от всички пасиви, но все още е рано да се каже колко процента ще достигне за най-големите банки. Това ще се определя за всяка банка поотделно. Много важно за определянето на MREL ще бъде кредитната йерархия и субординацията. MREL се въвежда с директивата за банково оздравяване и преструктуриране и точно затова е изключително важно да се транспонира. По думите на Елке Кьоних четири страни-членки все още не са завършили процеса, но тя отказа да ги назове. "Не съм подготвена за стена на срама". Само призова това да бъде направено максимално бързо. 

Друга пречка пред работата на механизма за банково преструктуриране, която беше посочена по време на изслушването, са различните закони за фалит. Според Елке Кьоних е малко вероятно тези закони скоро да бъдат хармонизирани. Различните правни рамки са се показали като проблем по време на няколкото случая на банково преобразуване миналата година, каза Елке Кьоних, след като се съгласи, че различните правила в страните-членки и все още прекомерната власт на националните органи представлява проблем. Най-сериозно е положението с различните закони по отношение на йерархията на исковете, което ще се отрази сериозно при прилагането на първата крачка при банково спасяване - парите на акционерите. Това е особено трудно при големи, трансгранични банки. 

В документ [на английски език], изготвен специално за изслушването на Елке Кьоних на 28 януари, се цитира агенцията за кредитен рейтинг Moody's, че "липсата на еднаква йерархия на исковете в целия район допълнително усложнява спасяването на банки през границите". Има оплаквания и от различното третиране на първостепенните държатели на дълг, защото това изкривява банковия сектор и прави набирането на средства по-сложно. Rabobank обаче е на мнение, че няма едно решение за всички проблеми. 

Португалската евродепутатка Елиса Ферейра (Социалисти и демократи), която участва в преговорите по създаването на втория стълб на банковия съюз, предупреди, че съществува риск от системна криза заради липсата на кохерентни инструменти. "Можете да предизвикате наистина сериозна системна криза, само защото няма пълна съвместимост на времето и цялостния подход за взаимодействие на нещата".

"Права сте", отговори й шефката на борда. "Мисля, че това е нещо, с което сме наясно", добави тя. Отговорът според нея е да се правят внимателни крачки. Възможностите са две - или се събират средства, или се намалява размерът на банковия баланс. "Няма обаче сребърен куршум за решаване на проблема", призна Елке Кьоних и избра да цитира Михаил Горбачов, че колкото по-късно се започне, толкова по-трудно ще бъде. Холандската евродепутатка Естер Де Лагне (ЕНП) я поправи като извади точния цитат от Горбачов: "Този, който идва твърде късно, животът го наказва". Елке Кьоних смята, че създаването на финансов буфер е от първостепенно значение, защото единният фонд за банково преструктуриране ще се използва само в краен случай. "Надявам се, че никога няма да се налага да го пипаме, но той трябва да ни служи като нещо, което ни помага да спим добре", допълни Елке Кьоних. За това обаче все още няма съгласие сред страните-членки.

Според нея, третият стълб на банковия съюз - обща схема за гарантиране на депозитите - също е много важен, но и по него няма съгласие между страните-членки. Предложението на Комисията в тази посока беше прието хладно от Съвета. Основният спор е между страните, начело с Германия, които смятат, че най-напред трябва да се работи за намаляване на риска, а чак след това за споделянето му. Други пък са на мнение, че двете могат да вървят паралелно. 

В документа, изготвен за изслушването, се посочва, че има подобрение от 2009-а година насам, когато избухна световната финансова криза, по отношение на най-слабите капиталови позиции на банки, които попадат под директния надзор на Единния механизъм за банков надзор. Ако през 2009-а година десетте най-слаби банки са имали капиталови наличности от по-малко от 8%, в края на юни 7 от 10-те са с повече от 9%. По останалите индикатори обаче ситуацията всъщност се влошава. Качеството на активите на най-зле представящите се банки се е влошило от 2009-а година досега. Влошаването е резултат от значителния скок на необслужваните кредити в държавите, които бяха най-силно засегнати от кризата. За този проблем все по-често говори и шефът на ЕЦБ Марио Драги. 

Положението с ликвидността на най-зле представящите се банки също значително се е влошило в сравнение с 2009-а година, се казва още в документа, изготвен по публично достъпни данни. Това показва, че предизвикателствата пред втория стълб на банковия съюз ще бъдат сериозни. Въпросът е дали този механизъм със сложна конструкция ще успее да се справи в случай на нужда. Уви, изслушването на Елке Кьоних миналата седмица не даде достатъчно ясен отговор на този въпрос. Нещо повече, съмненията остават, след като тя заяви, че механизмът е готов за работа, но е по-добре да не се налага твърде скоро да се прибягва до него.