Какви промени внася Лисабонският договор?
Аделина Марини, December 1, 2009
От днес, след дългогодишно междуинституционално лутане и спорове, влиза в сила Лисабонският договор, подписан през 2007 г. и ратифициран от всички страни-членки на ЕС. Веднага с влизането в сила на Договора, започва работа и новият президент на Съюза, съгласно решението на Европейския съвет от 19 ноември. Това е белгиецът Ерман ван Ромпой. Неговият пост замества досегашното ротационно председателство на страните-членки, които се въртяха на поста "президент" на всеки 6 месеца. С Лисабонския договор надеждите са, че ще се избегне поставянето на приоритети пред ЕС на базата на националните интереси на отделните страни-членки.
Вторият много важен пост, създаден от Договора, е този на върховния представител за 
външната политика и сигурността, за който беше избрана британката баронеса Катрин Аштън. Тя обаче, за да встъпи в длъжност, ще трябва да изчака одобрението на Европейския парламент, което се очаква да стане утре. Поста на баронеса Аштън обединява в 1 досегашния върховен представител Хавиер Солана и еврокомисаря по външните отношения и политиката на добросъседство, заеман от австрийката Бенита Фереро-Валднер. Баронеса Аштън ще бъде и заместник на председателя на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу и ще бъде с мандат от 5 години, колкото е целият мандат на ЕК, за разлика от президента Ван Ромпой, който е избран за две години и половина.
С Лисабонския договор се въвежда и промяна в начина на гласуване в Европейския съвет. Въвежда се принципа наквалифицирано мнозинство, който представлява 2/3 от страните-членки + 2/3 от населението на ЕС. Не по всички въпроси обаче ще се прилага този принцип.
Осезаеми промени се въвеждат в областта правосъдие и вътрешни работи. Много сфери в тази област преминават от процедура по консултации с единодушие в Съвета и само консултации с Европейския парламент към обикновена законодателна процедура с гласуване с квалифицирано мнозинство в Съвета и равностойни законодателни правомощия на ЕП.
Основните сфери, в които се преминава от единодушие към квалифицирано мнозинство са: част от решенията по издаване на визи за краткосрочен престой на територията на ЕС и разрешения за пребиваване (става дума за визи за граждани на страни извън Съюза); законна имиграция; сътрудничество в сферата на престъпността, полицейско сътрудничество, Европол. С квалифицирано мнозинство ще се взимат и решения по политиката за бежанците, незаконната имиграция.
С единодушие ще се решават въпроси, свързани с издаването на паспорти и документи за самоличност, семейното законодателство, както и въпросите свързани с новата служба на Европейския публичен прокурор. Създаването на тази служба не е задължителна, според Договора, а е записана като възможност с основната цел да се бори с престъпления, засягащи финансовите интереси на ЕС. Предвижда се и възможност службата да разследва престъпления от компетенциите на Европол. Дава се възможност Европейският съвет да разшири правомощията на службата, ако тя изобщо бъде създадена, за да покрива още сериозна престъпност с трансгранично измерение.
Договорът предвижда още и създаването на нова постоянна комисия към Съвета по правосъдие и вътрешни работи, която да се занимава с вътрешната сигурност. Целта на тази комисия ще бъде да улесни и засили сътрудничеството между страните-членки в областта на вътрешната сигурност. Това включва полицейско и митническо сътрудничество, охрана на външните граници и престъпления, свързани с вътрешната сигурност. Когато бъде създадена, комисията ще прави редовни отчети за дейността си пред Съвета, който, от своя страна, ще информира Европейския и националните парламенти.
В Комисията ще членуват представители на националните министерства на правосъдието и вътрешните работи, но броят им ще бъде ограничен, за да се гарантира ефективността на работата на органа.
За да отбележи влизането в сила на Лисабонския договор, Съветът по правосъдие и вътрешни работи реши да направи днешното си заседание публично. То ще може да се наблюдава директно на този адрес.
Освен Съвета по правосъдие, онлайн ще можем да проследим и Съвета по заетост, социална политика, здравеопазване и потребителите.
Председателстването на ресорните съвети, например срещите на министрите на земеделието, правосъдието, заетостта, образованието и т.н. ще се запази, както досега - от страните-членки. Изключение прави само Съветът по общи въпроси и външни отношения, който ще се председателства вече от баронеса Аштън. Така, председател на днешния Съвет по правосъдие и вътрешен ред, например, ще бъде шведският министър на правосъдието, чиято страна председателства съюза в момента. От 1 януари Испания поема ротационното председателство, а редът на България е през втората половина на 2018 г. Този ред ще се запази до 2020 г., като през 2017 т. Европейският съвет ще трябва да реши как да трансформира председателството на ресорните съвети в постоянно, а не на ротационен принцип.