И нека надграждането на еврозоната започне сега!

Аделина Марини, October 19, 2012

До последната за годината среща на върха на лидерите на ЕС през декември трябва да са готови техническите подробности около изграждането на Единния надзорен механизъм за банките (ЕНМ), смятан за основата на бъдещ банков съюз, а Еврогрупата (министрите на финансите от еврозоната) трябва да определи критериите, на базата на които ще се осъществява директната рекапитализация на банки през спасителния фонд на еврозоната. Това се договориха лидерите на страните-членки по време на есенната им среща в Брюксел, продължила по традиция до ранните часове на деня. Колкото това е добра новина, тъй като създава усещането (а това се заявява и като основна цел), че ЕС изпълнява поетите ангажименти, толкова остават и много въпроси, отговорите на които не е много сигурно дали ще бъдат готови до края на годината, за да бъде изпълнена основната задача - механизмът да започне работа от 1 януари 2013 г.

Една дата, много цели

Датата 1 януари 2013 г. е посочена за начало на работата на банковия надзор в предложението на Европейската комисия. Тъй като лидерите на ЕС решиха през юни, че ще обвържат създаването на този механизъм с допускането постоянният спасителен фонд на еврозоната да започне да отпуска пари за рекапитализация директно на банките, затова и тази дата се смята за ключова, тъй като един от най-спешните получатели на помощ е Испания, но на опашката стоят подредени още Ирландия, която разчита, че този механизъм ще й позволи да облекчи публичния си дълг и така ще намали лихвите по обслужването му, а също и Кипър. Опашката обаче постоянно се увеличава, тъй като и Словения изпитва сериозни проблеми в банковия сектор.

В междинния доклад [на английски език] на Херман Ван Ромпой, по-известен като докладът на четиримата президенти, тъй като в него с принос участват още лидерите на Комисията, на централната банка и Еврогрупата, е записано, че създаването на надзорния механизъм е въпрос на приоритет - формулировка, с която Европейският съвет се съгласява, като в заключенията [на английски език] от срещата им се посочва, че "целта е да се постигне споразумение по законодателната рамка до 1 януари 2013 г." Основният въпрос обаче, който задаваха журналистите рано сутринта в пресцентъра на Съвета, беше дали това означава твърд ангажимент механизмът да е готов дотогава или е просто пожелателен - въпрос, на който Херман Ван Ромпой и Жозе Мануел Барозу отговаряха с изчитане на текста от заключенията. Това даде основания да се предположи, че има известна, макар и тънка, разлика между целта и ангажимента.

Според г-н Ван Ромпой през юни лидерите не са се ангажирали с конкретен срок, докато сега вече се ангажират. Не може всичко да стане за една нощ, обясни той. Г-н Барозу от своя страна натърти, че първи януари е целта. Но дали ще бъде изпълнена е въпрос, който продължава да стои.

Какво представлява механизмът?

Европейската комисия предлага Европейската централна банка (ЕЦБ) да получи право да упражнява надзор върху всички банки от еврозоната от 1 януари 2013 г. като най-напред започне от онези, които са получили финансова помощ с публични средства, а след това да покрие и всички банки от системно значение, а от 1 януари 2014 г. да обхване и всички банки в еврозоната, за които се смята, че са около 6,000. Това предложение предизвика остри спорове обаче и твърдото настояване на група страни, водени основно от Германия, Финландия и Холандия, да има ясно разграничение между надзорните функции на банката и монетарната й политика. В този смисъл лидерите са записали в заключенията си именно това, че приемането на ЕНМ ще зависи от три важни елемента: ясно разграничение между надзорните и паричните функции на банката; баланс между правата и задълженията на страните-членки, които участват в него и подходяща отчетност на новия надзорник пред Европейския парламент.

В доклада на четиримата президенти е записано, че за да се запази единния пазар и да се избегне разцепление между еврозоната и всички останали в ЕС, съществуващият Европейски банков орган, който беше създаден преди две години, но основно с наблюдателни функции, ще запази своята роля и ще се концентрира върху създаването и прилагането на единни правила, така че да се гарантира равнопоставеност из целия ЕС. Освен това ЕБО ще изпълнява ролята на посредник между националните надзорници и ЕЦБ. Точно това е взето предвид в заключенията от срещата тази нощ, като се допълва обаче, че е необходимо "приемливо и балансирано решение относно промените в условията за гласуване и решенията в ЕБО".

Тази сутрин на влизане за втория ден на срещата финландският премиер Юрки Катайнен заяви, че е много доволен. "Вече имаме ясно намерение да се опитаме да решим всички подробности за банковия съюз". Той съобщи, че някои технически въпроси са останали отворени. Г-н Катайнен не пожела да уточни кои са тези технически въпроси. Каза само, че най-големият въпрос е "да се опитаме да отделим банковата криза от отговорностите на суверена, тъй като това е най-големият проблем за обикновените граждани и данъкоплатци". Той намекна обаче, че все още не е намерено решение на въпроса как да се осигури членството на страните извън еврозоната в банковия съюз. Френският президент Франсоа Оланд също изглеждаше доволен, като се задоволи да каже пред журналистите само, че "имаме добро споразумение".

Проблемът с участието на неевро страните се повдигна много сериозно и от председателя на Европарламента Мартин Шулц. В началото на срещата вчера вечерта той е казал [на английски език] пред лидерите, че най-важното в момента е да се избегне създаването на паралелни съюзи с нови паралелни институции. Той изрази съжаление, че Европарламентът е бил пренебрегнат в планирането на банковия съюз и предупреди, че Парламентът не смята, че разделението на евро- и неевространи е работещо решение. "Предвид твърде близката природа на икономическите връзки между всички страни-членки, ние разглеждаме ЕНМ като съществена. Затова ЕП настоява за участието на всички страни-членки, които все още не са се присъединили към еврозоната, но които са задължени от договорите да въведат единната валута".

Промени в договорите?

Създаването на банковия съюз е сериозна главоблъсканица за правните експерти на Европейския съюз. Както писа вестник The Financial Times, правната служба на Съвета е излязла със становище (тайно), според което създаването на ЕНМ е незаконно предвид настоящото законодателство на съюза. В заключенията си лидерите са записали, че процесът към задълбочен икономически и валутен съюз трябва да се изграждат на базата на институционалната и правна рамка на ЕС. Тъй като целта е 1 януари 2013 г., докогато остават по-малко от 3 месеца, промени в договорите са изключени, защото одобрението им ще отнеме прекалено много време.

Нововъведенията обаче вече придизвикаха притеснения сред страните-членки. Преди началото на срещата хърватският премиер Зоран Миланович, чиято страна е планирано да се присъедини към ЕС на 1 юли 2013 г. заяви, че подготвяните идеи представляват промяна на това, което Хърватия подписа на 9 декември миналата година и по което хърватските граждани одобриха на референдум в началото на годината. Той заяви, че задължително новите идеи, когато влязат в сила, ще бъдат подложени отново на референдум, ако е възможно дори още преди присъединяването, добави г-н Миланович.

Ще има ли еврозоната свой бюджет?

Това е още един от елементите на предложението на Херман Ван Ромпой до лидерите за надграждане на икономическия и валутен съюз (ИВС). Бюджетът фигурира в европейските проектни документи с изключително сложно и загадъчно име "фискален капацитет", което издава несигурността какво точно трябва да представлява. Фискалният капацитет е разработен във втора глава от предложението на четиримата президенти - "Интегрирана бюджетна рамка". Бюджетът е допълнение към подсилването на бюджетната дисциплина на страните-членки, като за целта те трябва да приложат всичко договорено до момента за подсилване на икономическото управление - пакетът от 6, Договорът за стабилност, координация и управление (по-известен като фискалния пакт) и втория пакет, който все още обаче е в законодателен процес и не е приет, но той се отнася основно до еврозоната.

На второ място идва фискалният капацитет. Все още не е ясно как ще изглежда той, но е ясно какво не трябва да бъде. В предложението на президентите е записано, че както и да изглежда, той не трябва да има нищо общо с общия бюджет на ЕС. Нещо, което беше повторено многократно и тази сутрин. Една от възможните функции, които се обсъждат е този "капацитет" да подпомага усилията на страна-членка, която страда от специфични шокове. Целта обаче е всякакви национално специфични проблеми да бъдат посрещани от националните бюджети, а фискалният капацитет да бъде допълнителен инструмент.

Тук съществува риск от припокриване с дейностите на постоянния спасителен механизъм на еврозоната, но заради това се посочва в доклада, че Европейският стабилизационен механизъм е създаден като инструмент за управление при кризи и не може да поема шокове. Това означава, че бъдещият фискален капацитет ще има по-дългосрочни функции, свързани пряко с подпомагането на структурните реформи, насочени към подобряване на конкурентоспособността и потенциалния растеж. Както е отбелязано в доклада, важен аспект на новия инструмент ще бъде дали да му се даде възможност да взима заеми.

Изглежда въпросът с бюджета на еврозоната е оставен за по-нататък, ако съдим по заключенията на лидерите, където е записано, че фискалният капацитет "ще бъде изследван за еврозоната". Подчертава се изрично, че този процес на "изследване" няма да е свързан с подготовката на следващия многогодишен бюджет на съюза за периода 2014-2020. Според Жозе Мануел Барозу обаче вече са ясни позициите на страните-членки. Той заяви, че е необходима по-силна и по-обвързваща рамка за прилагането на основните икономически политики, най-вече в еврозоната, за да се предотвратяват дисбаланси. Освен това, добави той, е необходимо да се реши проблемът с условията, при които фискалния капацитет ще оказва помощ.

Обсъжданията на бюджета на еврозоната вървят в контекста с един "интересен" елемент, както го нарече шефът на Еврокомисията. Става дума за договорите, които ще се сключват между страните-членки и ЕС. Тази тема наистина е интересна, защото зад тези термини се крият опитите да се създаде гъвкав механизъм за отпускането на помощ под условие. В момента страните, които получават помощ от ЕС (спасителните фондове на еврозоната или облекчения при усвояването на еврофондовете, а също и помощ от МВФ) се съгласяват да изпълняват коригиращи програми с мерки, които да приложат на национално ниво. Сега се предлага тези програми да бъдат променени и да се определят в зависимост от националните специфични нужди, които обаче имат пряко въздействие върху еврозоната. На тези условия на този етап отговарят препоръките по страни, които бяха въведени като част от пакета от шест (наблюдение на макроикономическите дисбаланси).

Г-н Барозу отново подчерта, че предвид всичко гореописано, бюджетът на еврозоната не може по никакъв начин да бъде свързван с бюджета на ЕС, по който в момента текат ожесточени спорове. От своя страна шефът на Европарламента заяви, че ако наистина идеята на фискалния капацитет е да бъде инструмент за стабилизиране на еврозоната като същевременно изпълнява и функциите на фонд за изкупуване на дълг, еврооблигации или банков лиценз за постоянния фонд на еврозоната (все неща, за които ЕП настоява отдавна), то тогава "тази крачка наистина е добре дошла". В духа на опасенията му, че промените, обсъждани в момента, може да доведат до паралелни светове, Мартин Шулц предупреди, че и идеята за фискалния капацитет не бива да води до създаването на паралелен на общоевропейския бюджет.

Какво предстои?

До няколко седмици Европейската комисия ще представи план за икономическия и валутен съюз. На базата на изказаните мнения тази нощ шефът на Европейския съвет Херман Ван Ромпой ще изготви окончателен доклад, който ще представи на лидерите на срещата им през декември. Еврогрупата трябва да изготви техническите критерии за директна банкова рекапитализация на постоянния спасителен фонд пак до срещата през декември. Ако се съди по малкото, но от важни страни реакции до момента, има шансове всичко това да бъде осъществено навреме. Все пак не бива да забравяме и урока от юнската среща на върха, когато всичко беше договорено, а буквално ден по-късно премиерите на няколко страни заявиха пред родна публика, че не са съгласни с част от договореното. Сред тях, между другото, беше Юрки Катайнен.

Дълговата криза в еврозоната