Европейският парламент одобри реформата на икономическото управление ЕС

Ралица Ковачева, Десислава Димитрова, September 28, 2011

Представете си едно училище, в което има един клас от 27 ученици, класен ръководител, директор и училищно настоятелство. Това е Европейският съюз, с неговите 27 страни-членки, Европейската комисия (класната), Съветът на министрите (директора) и Европейският парламент (настоятелството). Без аналогията да е буквална по отношение на субординацията, тя има за цел по-скоро да покаже необходимостта от координация на процесите и механизма на вземане на решения. Защото целта е висок среден успех на целия клас и намаляване на разликите между „отличниците” и „изоставащите”. А за да се постигне това, трябва да има еднакви правила за всички, еднакъв контрол, еднакви критерии за оценка – при това, съобразени с възможностите на всички и същевременно с крайната цел - високия среден успех.

Именно това цели реформата на икономическото управление на ЕС. Вероятно без финансовата криза, продължена в дълговата криза в еврозоната, тази реформа щеше да се случи някога в бъдещето. Събитията в последната година обаче принудиха ЕС да приеме спешни мерки за по-добра координация на икономическите и финансовите политики на страните-членки. И макар често да упрекваме Европа в мудност и закъснели решения, трябва да си дадем сметка, че реформата на икономическото управление беше предложена от Комисията и одобрена от Парламента и Съвета само за една година.

А става въпрос за наистина фундаментални промени, свързани с преотстъпването на повече права на европейските институции в надзора на националните политики, с делегирането на повече власт на Брюксел да следи, да препоръчва и да санкционира, когато се нарушават правилата. Защото, пак по аналогия с училището, дисциплината е неразделна част от учебния процес. Не може да спиш в час или да отсъстваш и да очакваш високи оценки - нещо, което доскоро беше възможно в ЕС.

Всичко това беше материализирано миналата пролет в конкретни идеи от Европейската комисия, а през септември - в законодателния пакет за засилване на икономическото управление. Той стана популярен като Six-pack, защото съдържа 6 части - четири от предложенията целят засилване на Пакта за стабилност и растеж и на бюджетния надзор, а две са насочени към наблюдение и контрол на макроикономическите дисбаланси. Днес Европейският парламент одобри окончателно новото законодателство след продължителни преговори със Съвета, приключили със споразумение преди две седмици. През последната година и половина euinside писа по темата многократно и обясни в детайли новите правила. Проведохме и дискусии в София и Брюксел, за да могат гражданите на ЕС да разберат навреме какво ги очаква, когато законодателството влезе в сила.

Всъщност, с предложените нови инструменти и подобрените стари ЕС се опита да стигне до корените на сегашната криза, като атакува две от основните причини - безотговорното харчене от страна на държавите и икономическите дисбаланси. Най-яркият пример за първото е Гърция, която е заплашена да фалира, защото години наред държавата е харчила много повече от това, което е произвеждала, финансирайки дефицита с дълг. А този дълг сега е толкова голям и скъп, че е непосилен за изплащане и затова се наложи страната да бъде спасена от европейските си партньори (подобно на Ирландия и Португалия).

За да не се повтори случаят "Гърция", новото законодателство засилва Пакта за стабилност и растеж с фокусиране върху задлъжнялостта, по-ранно прилагане на санкциите и повече права за Европейската комисия (решенията й за санкции да се смятат за приети, освен ако не бъдат отхвърлени от Съвета с квалифицирано мнозинство). При това, правилото за т.нар. обърнато мнозинство ще се прилага още на етап предупреждение от страна на ЕК към страните-членки. Това беше и един от най-спорните моменти в преговорите между ЕП и Съвета, защото означаваше страните-членки да загубят част от възможността си да влияят политически на решенията.

Европейският семестър, който вече функционира, също беше вкаран в правната рамка на икономическото управление. Семестърът представлява ранен преглед на бюджетите и програмните документи на страните-членки от ЕК и партньорите в Съвета, преди да бъдат гласувани от националните парламенти. Други нововъведения в пакета за икономическото управление са общите изисквания за бюджетните рамки на страните, гарантиране на по-голяма независимост на статистическите органи и налагането на глоба за фалшифицирани данни.

Макроикономическите дисбаланси са изцяло нова област на действие на европейските институции. Както стана ясно, общата валута не може функционира в условията на съществени различия в икономическото положение и политики на страните, затова се наложи да се въведе наблюдение на различни показатели за макроикономическо развитие като цените на жилищата, тенденциите в износа, развитието на публичния и частния дълг. В някои страни като Ирландия и Испания например, проблемите дойдоха след спукването на имотни балони, което ясно показа нуждата да се следи дали някъде не се образуват потенциални балони и да се реагира своевременно.

А страни като Германия, например имат големи търговски излишъци, докато други като Гърция или Португалия имат големи дефицити. Това, успоредно с разликите в производителността води до сериозни разлики в конкурентоспособността на страните. Затова ЕП настояваше да бъдат наблюдавани както страните с дефицити, така и тези с излишъци - т.нар. симетричност. Новите страни-членки, от своя страна държаха да се отчита ефекта на догонването, като се приложат не средни европейски показатели, а долни и горни граници на показателите. "От ключово значение за правилното интерпретиране на индикаторите е критичните им нива да бъдат различни за държавите от еврозоната и за тези извън нея", коментира българският евродепутат от Групата на ЕНП/ГЕРБ Илиана Иванова.

Въпреки че като цяло подкрепи новото законодателство, Европейският парламент не е единен в оценката си за него. Депутатите от ляво смятат, че твърде силният акцент върху бюджетната дисциплина и санкциите ще попречи на страните-членки да инвестират в икономически растеж и заетост. Десницата пък е убедена, че бюджетната консолидация е неизбежна първа стъпка, важна част от връщането на доверието, особено в еврозоната. Тези различия станаха видими и на пресконференцията на шестимата парламентарни докладчици по пакета.

Carl Haglund (АЛДЕ, Финландия), който е докладчик по темата за предотвратяването и коригирането на макроикономическите дисбаланси в еврозоната, коментира: „Здравите публични финанси спечелиха гласуването в пленарната зала”. Колегата му от групата на социалистите и демократите Elisa Ferreira (Португалия), докладчик за макроикономическите дисбаланси в ЕС, не беше възторжена. Тя обясни, че социалистите не споделят ентусиазма на много от колегите си, защото пакетът е небалансиран „като разклатена маса, на която й липсва един крак”. Това, което липсва, са стимулите за растеж и заетост, обясни г-жа Ferreira.

Очаквано доволни бяха представителите на ЕНП Corien Wortmann-Kool (Холандия), докладчик за засилването на координацията при икономическите и фискалните политики и Diogo Feio (ЕНП, Португалия), докладчик за прилагането на процедурата за прекомерен дефицит. Въпреки че техните доклади бяха приети с най-крехко мнозинство, заради съпротивата на левите партии, двамата подчертаха, че реформата поставя здрава основа на икономическото управление и е силен сигнал за доверие към пазарите.

Докладчикът относно изискванията за бюджетните рамки на държавите членки Vicky Ford (ЕКР, Великобритания) припомни, че освен еврозоната в ЕС има още 10 страни-членки, където също е важно да има по-силен бюджетен процес и повече прозрачност как се харчат публичните средства.

Sylvie Goulard (АЛДЕ, Франция), докладчик за бюджетното наблюдение в еврозоната коментира, че голяма заслуга на новото законодателство е постигането на по-прозрачен и демократичен процес на взимане на решения: „Построихме мостовете между институциите, които не си говореха”. Тя не пропусна да спомене и еврооблигациите, които предлага в доклада си. В рамките на преговорите по пакета, под натиска на ЕП Комисията пое ангажимент да представи варианти за въвеждането на еврооблигации, което се очаква да стане в близките седмици.

Провокирани от журналистически въпрос евродепутатите коментираха, че с новото законодателство не се отнема правото на националните парламенти в еврозоната да бъдат последна бюджетна инстанция. Напротив, Европейският парламент направи много, за да засили националното участие, коментира Corien Wortmann-Kool, но подчерта, че не може да се допусне да се нарушават европейските договори, които същите тези парламенти са одобрили. Всички депутати бяха на мнение, че не може суверенитетът по отношение на икономическите и фискални политики да се поставя на първо място от страните-членки, защото „пазарите не уважават суверенитета”, коментира председателят на икономическата комисия в ЕП Sharon Bowlеs (АЛДЕ, Великобритания). По думите на Elisa Ferreira, „европейският процес включва отказване от много суверенитет в замяна на много солидарност”.

Подобна дискусия проведоха ден по-рано евродепутатите и президентът на еврозоната и премиер на Люксембург Жан-Клод Юнкер. Депутатите бяха особено критични към предложението на Франция и Германия за създаване на правителство на еврозоната начело с президента на Европейския съвет Херман Ван Ромпой. Либералите и Зелените отново настояха управлението на еврозоната да се повери на Европейската комисия. В отговор г-н Юнкер обясни, че Комисията няма правомощия да управлява, а само да предлага и не може да стане орган на икономическото управление при действащото законодателство. "Аз съм ‘за’ да укрепваме ролята на Комисията [...], голям фен съм на Комисията, но не си представяйте дори за миг, че правителствата ще поискат да се откажат от каквато и да е власт в управлението на еврозоната”, разпалено заяви Жан-Клод Юнкер.

Всъщност именно борбата за надмощие в процеса на взимането на решения забави с три месеца преговорите по пакета за икономическото управление, докато в крайна сметка Парламентът получи ролята, за която настояваше. Но противоречията "национално-европейско" в търсене на баланса между националните и общностите интереси едва ли ще приключат с приемането на новото законодателство. По-скоро, ще се разгорят още по-силно, когато започне прилагането му. А как ще се случи то, най-красноречиво обясни Sylvie Goulard: "Дори Господ, давайки заповедите на Мойсей на планината Синай, не е могъл да бъде сигурен, че те ще бъдат изпълнени".

Дълговата криза в еврозоната