euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Мисията на Европейската комисия, Европейската централна банка и Международния валутен фонд (т.нар. Тройка), която провеждаше поредния преглед на изпълнението на гръцката икономическа програма, е прекратила работата си и е напуснала Атина. Според лаконичното официално съобщение, причината е да се даде възможност на гръцките власти да довършат „техническа работа”, „наред с други неща, свързани с бюджет 2012 и структурните реформи за насърчаване на растежа”. Гръцките власти имат срок да си напишат домашното до средата на септември, за да може мисията да се върне и да продължи работата си.

Зад тези привидно спокойни думи буквално ври и кипи. Защото те означават, че Гърция отново не изпълнява ангажиментите, поети срещу заема от ЕС и МВФ, а това заплашва получаването на поредния транш. А ако това се случи, фалитът е неизбежен. Подобен сценарий би обезсмислил напълно титаничните усилия да бъде договорена втората спасителна програма за Гърция, наред с преструктурирането на част от дълга й.

Според The Financial Times, причината за разрива в преговорите е несъгласие между Атина и кредиторите й как да бъде запълнена очакваната бюджетна дупка от 1,2 милиарда евро, както и съмненията, че Гърция протака провеждането на структурните реформи, приватизацията и подобряването в събираемостта на данъците. Без допълнителни мерки гръцкият дефицит ще достигне почти 9% от БВП, което е над поставената цел от 7,6%, пише изданието и цитира икономист, запознат с преговорите: „Рецесията е причина само за част от недостига ... Необходимо е голямо орязване на разходите наведнъж”.

Според ЕС и МВФ гръцката икономика ще се свие с 3,8% тази година, докато гръцките власти прогнозират по-скоро 5%. Междувременно в медиите изтече доклад на новосформираната държавна служба за наблюдение на изпълнението на бюджета, според който нивата на гръцкия дълг са „извън контрол” и това няма да се промени, дори и всички договорени мерки да бъдат изпълнени.

Според The Financial Times, коментарът на гръцкия финансов министър Евангелос Венизелос е бил само, че правителството не планира да приема допълнителни ограничителни мерки, а единствената причина за неизпълнението на бюджетните цели е рецесията. Подобно отношение едва ли ще вдъхнови националните парламенти в еврозоната, които трябва да подкрепят решението на лидерите за втора гръцка спасителна програма, взето на 21 юли. А доходността по гръцките облигации достигна нови рекордни висини, което категорично показва отношението на пазарите към ситуацията.

Италия - крачка назад

Сякаш за да не остане по-назад от Гърция, Италия започна да отстъпва от обявените планове за бюджетни ограничения на стойност 45,5 милиарда евро. Седмица преди да бъдат гласувани в парламента, първоначално амбициозните мерки на кабинета Берлускони вече са значително променени, в резултат на натиска от политическите сили, синдикатите и бизнеса. Самата десноцентристка коалиция се противопостави на т.нар. солидарен данък, предложен от правителството. Под натиска на местните власти пък, орязването на разходите им ще бъде по-малко от първоначално обявеното. Някои от промените в пенсионната система също отпаднаха или значително се видоизмениха.

Европейската комисия се въздържа от коментар преди да види окончателния вариант на мерките, който ще бъде гласуван в парламента. Но Брюксел се опасява, че заместването на солидарния данък с мерки срещу избягването на данъци е рисковано, защото няма как да се прогнозира точно ефектът им върху бюджета. Пресен и показателен пример за това отново е Гърция, особено предвид факта, че и в двете страни проблемът с избягването на данъци не е от вчера.

И докато Гърция и Италия предизвикват европейските тревоги, мисиите на Тройката в Ирландия и Португалия приключиха с позитивна оценка и решение за отпускането на поредните траншове по заемите на двете страни. Според съобщението на Съвета на ЕС, „ирландската и португалската програма са в ход, компетентните власти спазват основните моменти в тях и демонстрират ангажимента си да се справят с подчертаните слабости в публичните финанси и финансовия сектор, както и по отношение на конкурентоспособността”.

Отново промени в договора за ЕС?

На този фон германският финансов министър Волфганг Шойбле отново повдигна въпроса за промени в Договора за ЕС, за да се прехвърли повече власт на Брюксел по отношение на финансовата и икономическата политика. Базираното в Брюксел издание EurActiv цитира изказване на г-н Шойбле пред негови съпартийци, за което съобщава ежедневникът Bild Zeitung. Нужни са дълбоки реформи на финансовото управление, за които ще са необходими договорни промени, смята германският финансов министър. Те трябва да се направят, твърди той, независимо колко трудна може да бъде една промяна в договора и независимо, че резултатът може да бъде пълно отделяне на страните от еврозоната от останалите 10

Макар че тази теза среща съпротива най-вече в Германия, г-н Шойбле не за първи път твърди, че е необходимо Брюксел да получи повече власт върху финансовите и икономически политики в еврозоната, за да може да има ефективен контрол и санкции. Канцлерът Ангела Меркел също е привърженик на идеята, макар да е скептична по отношение на промените в договора. Затова и при създаването на постоянния спасителен фонд за еврозоната (Европейският механизъм за стабилност, ЕМС) европейските лидери направиха всичко възможно, за да може промените в договора да станат по облекчената процедура и да се избегнат референдумите. Това обаче няма как да стане в случая на прехвърляне на още суверенитет от страните-членки към Брюксел, за което говори Волфганг Шойбле, защото именно въпросът със суверенитета задължава някои страни-членки да провеждат референдум.

Предвид ситуацията в Гърция и италианските тревоги, нуждата от силно централно управление на еврозоната изглежда все по-належаща. Както знаете, наскоро Франция и Германия предложиха създаването на правителство на еврозоната начело с президента на Европейския съвет Херман Ван Ромпой. Това обаче няма да е достатъчно, за да осигури нужната дисциплина чрез строг надзор и санкции. И макар договорните промени да са болезнени, може би е все по-близо моментът, когато ще са неизбежни.