euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Въпреки призивите на европейските лидери, на институциите и големите политически семейства в ЕС Гърция да демонстрира национално единство в този решаващ за страната момент, това не се случи. Да, със 155 срещу 138 гласа парламентът одобри пакета от реформи на стойност 28 милиарда евро и приватизационна стратегия на стойност 50 милиарда евро. Така условието, поставено от международните кредитори на Гърция за отпускането на петия транш от заема на стойност 110 милиарда евро, е изпълнено. Гласуването, обаче, беше строго партийно, само двама депутати са гласували в разрез с партийната линия - един социалист против програмата и един представител на опозицията - в подкрепа. Според EUobserver и двамата са били изключени от партиите си.

Докато депутатите гласуваха, протестиращите на площад "Синтагма" влязоха в сблъсъци с полицията и подпалиха сградата на финансовото министерство. Полицията отговори с безпрецедентно от началото на протестите насилие. Като буквализираха метафората за пожара в гръцките публични финанси, протестиращите ясно показаха, че крехката политическа победа на управляващите не изразява народната воля и в този смисъл - национално единство няма.

Безредиците на площад „Синтагма” сякаш онагледиха думите на вицепремиера Теодорос Пангалос преди гласуването: „Завръщане към драхмата ще означава, че на следващия ден банките ще бъдат обградени от ужасени хора, опитващи се да изтеглат парите си, армията ще трябва да ги защитава с танкове, защото няма да има достатъчно полиция ... Ще има бунтове навсякъде, магазините ще бъдат празни, някои хора ще се хвърлят през прозореца”. (по EUobserver)

Какво гласуваха депутатите и защо гърците са толкова гневни?

В средносрочната фискална стратегия за периода 2011-2015 година гръцкото правителство е записало мерки за съкращаване на разходите и увеличаване на приходите на обща стойност 28.3 милиарда евро. Целта е дефицитът да падне от 7.5% от БВП през тази година до 2.6% през 2014-а. „В светлината на високите и нарастващи плащания по лихвите, усилието за намаляване на дефицита ще изисква значително и продължително подобрение на първичния правителствен баланс от -1% от БВП през 2011-а до + 6.7% през 2011.” Нееднократно икономисти и политици подчертаха, че единственият начин Гърция да намали дълга си е да постигне бюджетен излишък за дълъг период от време.

Според стратегията, публичните разходи трябва да се свият от 51.4% от БВП в момента до 44.4% през 2015-а. Ключовите мерки в стратегията са насочени към намаляване на заетите в публичния сектор със 150 хиляди души (над 20%) до 2015-а година; удължаване на работното време; затваряне или сливане на публични предприятия; реорганизация на държавните компании; намаляване на разходите за отбрана, здравеопазване и социални помощи; засилване на фискалната дисциплина на местно ниво.

Преди защитниците на социалната правда да са скочили, в стратегията ясно е обяснено, че не става дума за поголовно премахване на социалните придобивки, а намаляването на разходите ще се постигне чрез контрол върху ефективността и по-рационално разпределение на средствата.

Увеличаване на приходите се очаква да дойде основно от мерките срещу избягването на плащане на данъци и осигуровки. Ще се въведе солидарна осигурителна вноска за безработните, която ще се плаща както от работещите в публичния и частния сектор, така и от самонаетите. По аналогия, всички ще плащат солидарен данък върху декларирания доход, като предполагаемият доход за самонаетите ще се увеличи. Очакват се и по-високи приходи от ДДС и акцизи, на по-широка база и по-добра събираемост.

Успоредно с това правителството се ангажира до 2015-а година да проведе приватизация на стойност 50 милиарда евро. Само през 2011-а се предвижда да бъдат продадени държавният дял от 10 процента в телекомуникационата компания ОТЕ, дяловете в Hellenic Postbank, обществената газова компания, пристанищата Пиреус и Солун, железопътният оператор TRAINOSE, казино Mont Parnes, държавната лотария.

Тези мерки далеч не са първия опит на гръцкото правителство да спаси страната от фалит. Те са продължение на програмата, която вече една година Гърция изпълнява по силата на споразумението с ЕС и МВФ срещу заема от 110 милиарда евро. Но, оказва се, не я изпълнява както трябва.

Въпреки че през миналата година страната намали дефицита с 5 процентни пункта (най-голямата фискална консолидация в еврозоната, както е отбелязано в стратегията) до 10.5%, не успя да постигне поставената цел от 8%. Заплатите в публичния сектор бяха намалени с 15% в номинално изражение, а броят на заетите в него - с 84 хиляди дущи или 10%. Пенсиите бяха намалени с 10 процента, както и социалните разходи за пенсии, заболяване и лекарства.

Отбелязан е и ръст в приходите от 37.3% през 2009 на 39.1% през 2010-а (вторият най-голям в ЕС), заради увеличението на акцизите (с 33%), ДДС (до 23%), въвеждането на специални такси върху печелившите фирми, хората с високи доходи и луксозните имоти, разширяването на данъчната база и мерките срещу избягването на данъци. Успоредно с това се провеждат реформи в пенсионната система, на пазара на труда, в местната администрация и бизнес сектора (в момента за започване на бизнес е необходим само 1 ден, при 19 преди това).

И всичко това се оказа недостатъчно да компенсира дупката в бюджета от неплащането на данъци и огромният, неефективен публичен сектор.

Проблемът с избягването на данъци в Гърция не е от вчера

Както Групата на европейските икономически съветници отбеляза в доклада си от февруари, причината е в големия процент самонаети, което е много характерно за Гърция – самонаетите формират 30% от заетостта. Масова практика е лекари, зъболекари, адвокати и архитекти да декларират доходи по-ниски от тези на работниците в производството. Отгоре на всичко, тенденцията се пренася и върху наетите работници, като фирмите масово не плащат осигуровки или не регистрират работниците си. През годините са прилагани мерки за повишаване на събираемостта на данъците, но на парче и с чести данъчни амнистии, отбелязват анализаторите.

Макар че euinside писа подробно за доклада, ще ви припомня още един важен извод от него: „заетостта в публичния сектор продължава да бъде основен канал, чрез който политическите партии в Гърция раздават услуги на партийните гласоподаватели, както и „преразпределително” средство в периоди на висока безработица”. Затова и ръстът на заплатите в публичния сектор значително изпреварва този в частния, което не само увеличава публичните разходи, но и подкопава конкурентоспособността на икономиката.

В този смисъл, всички твърдения, че гръцкият народ е жертва на световна конспирация, са напълно неоправдани. Каквито и спекулации с гръцкия дълг да е имало, вина за това имат гръцките политици, избрани от народа, когото са подкупвали с щедри социални привилегии години наред. Това са рисковете на демокрацията - имаш право на избор, но ако сгрешиш, си носиш последиците. Това също е солидарност, не само споделянето на благата.

В четвъртък парламентът ще гласува и законодателни промени, които да позволят изпълнението на мерките в стратегията. Само между другото, The New York Times отбелязва, че един от най-спорните въпроси е свързан със сроковете в приватизационната стратегии, особено що се отнася до държавната електрическа компания, „чиито силен профсъюз има близки връзки със социалистите”. Тази „топла връзка” между синдикатите и политическите партии сериозно е допринесла за ерозирането на публичните финанси, укрепвайки политическото статукво.

Европейските лидери приветстваха резултата от гласуването, в очакване на положителен вот и в четвъртък. Това ще отвори пътя не просто за отпускането на транша от 12 милиарда евро по сегашния заем от 110 милиарда евро, но и за договарянето на втори, вероятно още по-голям. Решението на финансовите министри на страните от еврозоната се очаква да бъде взето на извънредната им среща в неделя, 3 юли.