euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

„Няма план Б за избягване на фалита. Европа ще помогне на Гърция само, ако Гърция си помогне сама”, заяви еврокомисарят по икономическите и валутните въпроси Оли Рен в специално изявление. То идва ден преди гласуването в гръцкия парламент на икономическата програма, договорена с ЕС и МВФ, и е провокирано от информациите в медиите, че ЕС усилено разработва варианти за действие в случай, че гръцкият парламент отхвърли програмата.

„Единственият начин да се избегне незабавен фалит е парламентът да одобри ревизираната икономическа програма. Тя включва средносрочна фискална стратегия и приватизационна програма. Те трябва да бъдат одобрени, за да бъде направен следващият транш от финансовата помощ.”

В безпрецедентно откровен тон комисарят подчертава: „Става въпрос също и за социалната справедливост. Ключово предизвикателство е да се пребори избягването на данъци и да се насърчи реалното предприемачество в подкрепа на честния труд.”

Приоритет е фискалната консолидация, но програмата съдържа и структурни реформи в подкрепа на икономическия растеж, коментира говорителят на комисаря Рен - Амадеу Алтафаж Тардийо в отговор на критиките, че с налаганите ограничителните мерки ЕС и МВФ не оставят на Гърция шанс да възстанови икономиката си. Както знаете, на Европейския съвет миналата седмица лидерите на ЕС подкрепиха предложението на председателя на Комисията Жозе Мануел Барозу в допълнение на икономическата програма, ЕК и страните-членки да помогнат на Гърция да ускори усвояването на структурните фондове на ЕС.

Междувременно, на среща в Рим представители на големи банки и застрахователни дружества, предимно от Франция и Германия, обсъждат френския план за замяна на гръцкия дълг. Предложението е финансовите институции да реинвестират 70 процента от гръцките си дългови книжа в нови, с по-дългосрочен матуритет. Конкретните срокове все още се обсъждат, но става дума дори за 30 години - идея, която не се приема радушно от германските банки.

The Financial Times обаче посочва, че това би било частично решение на проблема, защото търговските банки държат само около 27 процента от гръцкия държавен дълг. Най-големият едноличен държател е френската BNP с екзпозиции на стойност 5 милиарда евро. Други 43% са собственост на асет мениджъри (мениджъри на активи), държавни фондове и централни банки. Европейската централна банка (ЕЦБ), която отказа да участва в дълговата замяна, държи 14 процента, докато ЕС и МВФ притежават останалите 16% от гръцкия дълг, посочва изданието.

Дебатите по икономическата програма в гръцкия парламент вече започнаха, а гласуването е утре. Изходът продължава да е неясен, тъй като опозицията е против, управляващите имат само 5 гласа повече, а единството в самата социалистическа партия е крехко. Междувременно страната е скована от 48-часова обща стачка против новите бюджетни ограничения.