euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Бившият британски премиер Маргарет Тачър описва в спомените си как на Европейските съвети през 1980-те години Гърция винаги е получавала своето, дори с цената на разиграване на древногръцки трагедии. Днес се случва абсолютно същото, с тази разлика, че е наистина. Атина не преиграва с образа на фалираща държава, а ЕС, МВФ и дори Германия са готови на всичко, за да я спасят.

Атина

В най-добрите традиции на Софокъл, гръцкият премиер Георгиос Папандреу е сам на сцената, изоставен дори и от собствената си партия. От улицата се чува рева на тълпата, замеряща парламента с камъни. Папандреу е готов на всичко, за да постигне подкрепата на политическите сили за новия пакет ограничителни мерки - условие, за да получи страната не само поредния транш по спасителния заем от 110 милиарда евро от ЕС и МВФ, но и допълнително финансиране.

Георгиос Папандреу предложи правителство на националното единство и намекна, че е готов да се раздели с премиерския пост, ако това е цената на компромиса. Но да влезеш във властта в подобен момент е самоубийствена стъпка, далеч по-печелившо е (от някаква извратена партийно-предизборна гледна точка) да стоиш отстрани и да претендираш за по-добри условия по заема. „Трябва да бъдем водени от нашия национален дълг, не от изхода от следващите избори”, призова Папандреу. В крайна сметка, остана сам на пътя на дълга.

Като отчаян ход да спечели подкрепата на политическите сили премиерът направи промени в правителството и пожертва дори финансовия министър Геориос Папаконстантину, въпреки общото мнение, че той е високо ценен и се ползва с доверието на Брюксел и международните финансови институции. Но „народът” не го харесва, защото реже разходите. Наследникът му Евангелос Венизелос, едва ли ще може да промени този факт. Както хубаво са го казали колегите от The Wall Street Journal "Кой иска най-лошата работа в Европа?"

Но изборът именно на Венизелос за поста е показателен - той е адвокат по професия и е бил министър на отбраната, но няма никакъв опит с финансите. За сметка на това е популистки политик, дългогодишен политически противник на Папандреу и съперник за лидерския пост в партията след изборната загуба през 2007-а, припомня The Financial Times. Очевидно това е цената, платена от премиера за вътрешно-партийната подкрепа. В неделя Евангелос Венизелос ще участва за първи път в живота си в среща на Еврогрупата (финансовите министри от еврозоната). Там обаче, ще трябва да се доказва с други средства.

Брюксел

Докато гръцкият премиер се бори да постигне политическо съгласие по новия пакет ограничителни мерки, ЕС също се бори да постигне консенсус между страните-членки по условията за отпускането на още пари за Гърция.

За да свали напрежението, еврокомисарят по икономическите и валутните въпроси Оли Рен обяви, че ще се работи на две стъпки - най-напред, още в следващите няколко дни (до 20 юни), трябва да се реши въпроса за отпускането на петия транш. Той не търпи отлагане заради предстоящите плащания по гръцкия дълг в средата на юли, които ако Гърция не направи, ще е на практика във фалит. За първи път по повод Гърция известният със сдържаността си комисар използва думата фалит 2 пъти в изявление от 15 реда.

„По този начин ще избегнем сценария с фалита”, заяви в прав текст Оли Рен. „Трудно е, но силно вярвам, че този двустепенен подход, в съгласие с МВФ, ще ни позволи да избегнем злополучен сценарий. Това означава, че финансирането на гръцкия дълг ще може да бъде гарантирано до септември, докато вземем решение в средносрочен план”.

Оли Рен отбеляза със съжаление, че „усилията да се постигне национално единство” в Гърция са се провалили. Той призова гръцкия парламент да одобри програмата за икономически реформи във вида, в който е договорена, до края на юни. „Всички политически сили са отговорни за усилията, нужни, за да се избегне фалита, който би бил катастрофа за Гърция”.

Още по-категоричен е президентът на Европейския съвет Херман Ван Ромпой: „Гърция трябва да постигне съгласие в парламента по новия пакет от мерки. Призовавам гръцките партии да поемат отговорността си в този критичен момент и да действат единно. Вследствие на това, МВФ и еврозоната ще могат да отпуснат следващия транш от програмата”.

До 11 юли финансовите министри от еврозоната ще имат време да решат спорните въпроси по втората точка - новият заем. Стойността му според различни източници варира между 60 и 120 милиарда евро, но по-големият проблем е германското искане за участие на частния сектор в сделката. Настояването на Берлин частните инвеститори да заменят гръцките си облигации с нови провокира страхове, че това ще бъде възприето като принудителна мярка спрямо инвеститорите, пазарите ще се взривят, а рейтинговите агенции ще обявят Гърция във фалит.

Берлин

Подобно на Папандреу, германският канцлер Ангела Меркел също остана сама на сцената. От една страна е хорът на ЕС, който не за първи път я обвини, че поставя германските национални интереси над европейските. От друга - хорът на германските политически сили и избиратели, които са склонни да я обвинят, че харчи парите им навън, докато реже бюджета вътре, ако твърде лесно склони за новия гръцки заем. За пореден път, компромисът беше изкован на четири очи между канцлера Меркел и нейният доверен европейски партньор - френският президент Никола Саркози.

Макар да не знаем още каква е сделката, става ясно, че каквото и да е участието на инвеститорите, то ще е напълно доброволно и ще е в съгласие с Европейската централна банка - много важно уточнение, при положение, че именно ЕЦБ най-остро се възпротивяваше на германското предложение. „Някои се тревожат, че искаме да предизвикаме кредитно събитие. Не искаме това. Става дума за доброволно участие”, каза г-жа Меркел, цитирана от BBC. А Deutsche Welle цитира още по-категоричното: „Искам да подчертая: на този етап няма законова база за задължително участие”.

Мадрид

Не за първи път през последната година усилията на ЕС да успокои финансовите пазари предизвикаха точно обратните реакции. Че гръцките ценни книжа поскъпнаха до небето е повече от ясно. Но усещането за несигурност и нов подем на дълговата криза вдигнаха заемната цена за Испания до 11-годишен пик. Лошата новина идва в момент, когато Мадрид тъкмо беше успял да вдъхне доверие в пазарите със строгата си бюджетна политика и изпълнените фискални цели.

А както вече е ставало дума, „спасяването” на Гърция, Ирландия и Португалия ще се стори на ЕС детска игра, ако се стигне до финансова помощ за Испания. Да не говорим колко тежко се отразява гръцката криза на Ирландия и Португалия, въпреки че европейските лидери непрекъснато ги дават за пример за политически отговорно поведение.

След по-малко от седмица Георгиос Папандреу ще влезе в сградата на Съвета в Брюксел, за да участва в Европейския съвет. Ако носи със себе си политически консенсус по спасителната програма, със сигурност останалите 26 европейски лидери ще си отдъхнат облекчено. В противен случай, ще бъдат принудени да дадат на Гърция буквално милостиня, за да спасят себе си. Не от солидарност, а от страх. Защото в тази ситуация никой няма избор, най-малко самата Гърция. Гръцките политици е добре да мислят за това, докато спорят в пленарната зала. Както и протестиращите, докато хвърлят камъни по парламента.