euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Португалия ще получи заем от около 80 милиарда евро срещу 3-годишна програма с мерки за фискална консолидация, структурни реформи и стабилизиране на финансовия сектор. Това стана ясно след срещата на финансовите министри от ЕС в унгарското градче Гьодьольо край Будапеща. Еврокомисарят по икономическите и валутните въпроси Оли Рен направи уговорката, че тази сума е само първоначална и приблизителна оценка. Тепърва трябва да се направи анализ на реалната ситуация и на нуждите от финансиране на Португалия. Още в понеделник в Лисабон ще пристигне съвместна мисия на ЕК, ЕЦБ и МВФ, която да анализира положението и да започне преговори по стабилизационната програма.

Много важен детайл, на който акцентираха и еврокомисарят Оли Рен, и председателят на Еврогрупата Жан-Клод Юнкер, и президентът на ЕЦБ Жан- Клод Трише беше, че в преговорите ще участва не само временното португалско правителство, но и партиите, които в момента са в опозиция. Целта е да се постигне надпартийна подкрепа за бъдещото споразумение, така че то да се изпълнява, независимо от това кой ще спечели предсрочните парламентарни избори на 5 юни.

„Призоваваме всички политически партии в Португалия да постигнат бързо споразумение по коригиращата програма и да формират ново правителство след предстоящите избори със способността изцяло да приеме и да изпълни договорените мерки за фискална консолидация и структурни реформи”, се казва в съвместно изявление на Еврогрупата (финансовите министри от eврозоната) и Съвета на финансовите министри на ЕС.

Като стартова точка на преговорите ще се използва пакетът от мерки, предложен от португалското правителство на 11 март. Няма как, обаче, той да залегне изцяло в програмата, тъй като не беше одобрен от парламента и именно това стана причина за оставката на правителството, припомни еврокомисарят Оли Рен. „Много е важно да постигнем междупартийно споразумение програмата да бъде приета до средата на май”, подчерта той.

Макар все още да не са ясни подробности по условията, които Португалия ще трябва да изпълни, ясно е, че програмата ще се основава на три стълба:
- амбициозни фискални корекции за възстановяване на фискалната устойчивост;
- реформи за насърчаване на икономическия растеж и конкурентоспособността, включително амбициозна приватизационна програма;
- мерки за поддържане на ликвидността и платежоспособността на финансовия сектор.

Специална сума от финансовата помощ ще бъде предназначена именно за банковия сектор, обясни еврокомисарят Оли Рен. Председателят на ЕЦБ Жан-Клод Трише беше атакуван от журналистите с въпроси дали централната банка е оказала натиск върху Португалия да поиска външна помощ, принуждавайки чуждите банки да намалят експозициите си към страната. Световни медии вече писаха, че португалските банки, затруднени от липсата на достатъчно ликвидност, също са оказали натиск върху правителството да се обърне за помощ към ЕС. Трише отговори троснато, че ЕЦБ не е принуждавала никого - нито банките, нито правителството - да прави каквото и да било. Той отказа да коментира и вчерашното решение на ЕЦБ да вдигне основната лихва за първи път от 2008-а година насам с 25 базисни пункта - от 1% на 1,25% - в светлината на новите събития. Това е друга пресконференция, вчерашната беше вчера, отсече Трише.

Амбицията е програмата да бъде одобрена от финансовите министри на ЕС на заседанието им на 16 май. Според Оли Рен, още 10 дни ще са необходими на спасителния фонд за еврозоната - EFSF, за да осигури необходимото финансиране. Директорът на фонда Клаус Реглинг припомни успеха на първата емисия от акции на EFSF и изрази увереност, че и този път ще бъде набрано необходимото финансиране. Бързането се налага, защото предстоят две големи плащания по португалския дълг - в средата на април и в средата на юни, които не се знае дали страната е в състояние да посрещне. Оли Рен увери, че непосредствените нужди от финансиране на Португалия могат да бъдат покрити.

Клаус Реглинг подчерта, че пазарите са реагирали положително на португалската молба за помощ и най-вече - че рискът от разпространение на кризата в други страни от еврозоната сега е много по-малък, отколкото преди 6 месеца. Реглинг изтъкна също, че ситуацията не се е отразила на испанския дългов пазар. „Пазарите вече разбират много по-добре икономическата ситуация в различните страни-членки”, подчерта Реглинг. Коментарът му беше много уместен, защото спасяването на Португалия измества фокуса на вниманието от периферията на еврозоната към центъра.

Първи в списъка на внимателно наблюдаваните от пазарите държави са Испания и Италия. Анализатори и медии коментират, че сега ще разберем вярна ли е теорията за доминото. Испания е страната, която може да я потвърди или опровергае, защото залогът е твърде голям - делът й в БВП на еврозоната е 10% (Гърция, Ирландия и Португалия имат общо 6%), а спасяването й би струвало до 500 милиарда евро, посочва в свой анализ Ури Дадуш от фондация "Карнеги".

На този етап пазарите са спокойни по отношение на Испания, въпреки големия й дълг, рекордновисоката за ЕС (20%) безработица и слабият икономически ръст. Причината е проста: доверие. Преди кризата страната се сочеше за пример на бюджетна дисциплина в ЕС и поддържаше ниски нива на дълг и дефицит. Голямата задлъжнялост, която се натрупа в последните години, се дължи на спукването на имотния балон и последвалите трудности за банковата система. Но предвид „чистото досие” на Испания, за разлика от Гърция, например, пазарите имат доверие, че приложените от правителството ограничителни мерки и реформи ще дадат резултат. Именно това доверие липсва по отношение на Гърция. Затова, въпреки много по-тежките коригиращи мерки приложени там, очакванията да се стигне до преструктуриране на гръцкия дълг растат.

За разлика от Португалия, Испания постигна целта да намали бюджетния си дефицит за 2010 година на 9,3% от 11,1% за 2009 (макар и само на ниво централна власт). Правителството предприе и сериозни мерки за преструктуриране на банковия сектор, най-вече на спестовните каси - от 45 преди кризата, сега те са се слели до 17, посочва г-н Дадуш.

Сега големият въпрос е от колко още средства имат нужда банките, за да изпълнят капиталовите изисквания. Според испанската централна банка сумата е 15 милиарда евро, което е 1,4% от БВП на страната и е напълно постижимо. Според рейтинговата агенция Moody's обаче, сумата е в размер на 50 милиарда евро (близо 5% от БВП). Само проблемите в Потругалия могат да изложат испанските банки на 80 милиарда евро потенциални загуби, отбелязва Ури Дадуш.

А Испания, за разлика от Гърция, Ирландия и Португалия, е от системно значение за еврозоната по отношение на банковия сектор, посочват анализаторите от института „Брюгел” в анализ, с който euinside ви запозна.

Именно отговорите на тези въпроси очакваме от новите европейски стрес-тестове, които трябва да приключат до юни. Допълнителни рискове за Испания идват от решението на ЕЦБ да увеличи основната лихва в еврозоната до 1,25%, което може да дестабилизира испанския имотен пазар, както и от нарастващите цени на петрола на световните пазари, се казва в анализа на „Карнеги”.

Макар на този етап неизвестните все още да са много, euinside споделя оценката, че Португалия ще бъде последната плочка от доминото в еврозоната. Една от причините за това ни виждане е, че не всички страни страдат от една и съща болест. Периферията демонстрира слабости не просто по отношение на публичния си дълг, а на капацитета си да генерира икономически растеж, който да преодолее дълговия проблем. Това е и голямото предизвикателство пред Испания в момента.

Втората причина е, че макар и с известно закъснение и колебливост, през последната година ЕС предприе мерки за справяне с дълговата криза и за повишаване на икономическата координация, които неизбежно ще дадат резултат. А веднъж ограничена в рамките на периферията, „инфекцията” ще бъде третирана болезнено, но няма да се превърне в епидемия.