euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Очаква се на мартенския си съвет лидерите на страните от еврозоната да излязат с конкретни предложения за справянето с дълговата криза – за промените в спасителния фонд за еврозоната (EFSF), за вида и функциите на бъдещия постоянен фонд - Европейския механизъм за стабилност, за Пакта за конкурентоспособност, предложен от Франция и Германия. На 11 март еврозоната ще проведе за първи път своя отделна среща на върха, преди Европейския съвет на 24 и 25 март.

За да даде изчерпателен и всеобхватен отговор на дълговата криза, Европейският съюз трябва да отчете два основни факта. Първият е, че страните от периферията на еврозоната - Гърция, Ирландия, Португалия и Испания, трябва да излязат от порочния кръг на висока задлъжнялост, от една страна и нисък растеж, от друга. Вторият е зависимостта между банките и суверенните дългове не само в периферните икономики, но и между тях и останалите страни от еврозоната. Изхождайки от тези предпоставки, влиятелният брюкселски мозъчен тръст „Брюгел” публикува доклад, в който критикува досегашната политика на ЕС (и по-скоро липсата й) и анализира възможните бъдещи действия.

Досегашните мерки, предприети от ЕС, не успяха да възстановят доверието на пазарите, твърдят анализаторите - към януари 2011 година спредовете по 10-годишните правителствени облигации на Гърция, Ирландия, Португалия и Испания са по-високи, отколкото бяха през април 2010 година, преди да се приложат спасителните мерки. Причините за това са три: ЕС отказа да признае възможността за фалит, не обърна внимание по системен начин на взаимозависимостта между банковата и дълговата криза, както и на взаимозависимостта между отделните държави, и действаше по-скоро реактивно, отколкото проактивно, при това с частични, неадекватни и закъснели реакции.

Препоръчаната от „Брюгел” стратегия включва три елемента:

- Редукция на гръцкия публичен дълг, с аргумента, че Гърция е единствената страна в еврозоната, която е изпаднала в несъстоятелност.

- Преструктуриране на банките, където е необходимо, едновременно в цялата еврозона и на базата на строги стрес-тестове, с участието на МВФ.

- Насърчаване на растежа в периферните икономики, освен чрез бюджетна консолидация и засилване на конкурентоспособността, с мобилизиране и по-добро използване на европейските структурни фондове.

Защо Гърция?

Авторите на доклада отбелязват, както и euinside неведнъж е писал, че в основата на днешните проблеми на периферните икономики е неразумната фискална и икономическа политика, особено след влизането им в еврозоната: „Те харчеха и живееха над възможностите си, трупайки частен и/или публичен дълг и големи дефицити по текущата сметка. Номиналните заплати също нараснаха значително повече, отколкото беше оправдано от производителността, което доведе до твърде бърз растеж на цените в сравнение с останалата еврозона.”

В Гърция, обаче, положението се отличава от останалите 3 страни по две причини. Първо, гръцкият дълг се дължи най-вече на лошо управление на публичните финанси, докато банковите проблеми имат само второстепенна роля. И второ, страната е на ръба на фалита - очаква се тази година дългът да достигне 150% от БВП и да продължи да расте. За разлика от Гърция, в Ирландия и Испания основната причина за проблемите в публичните финанси е акумулирането на дълг от частния сектор и необходимостта от спасяване на фалиращи банки. Освен това, дълговете на Испания, Португалия и Ирландия, съответно 70, 90 и 110% от БВП са все още управляеми, за разлика от гръцкия.

Анализаторите от „Брюгел” използват два сценария за бъдещото развитие на дълговата криза. Оптимистичен, при който спредовете по лихвите на 4-те страни спрямо германските облигации ще паднат значително до 2014 година, а икономиката ще започне да нараства. И предпазлив, в който намалението на спредовете ще е по-малко, а особено при Гърция, Португалия и Испания, „където бизнес климатът е слаб и има сериозни проблеми с конкурентоспособността”, усилията за възстановяването й ще се отразят негативно на растежа и инфлацията.

Освен това и в двата сценария се допуска нуждата от допълнителна рекапитализация на банки от правителствата, като в случая на Ирландия и Испания рискът е висок - в Испания цената може да достигне 75 милиарда евро, което не включва вече отпусната държавна помощ за банките. За Ирландия сумата е 31,5 милиарда евро, а за Гърция и Португалия по 10 милиарда евро.

Изчисленията на анализаторите показват, че дори при оптимистичен сценарий, за да свали дълга си под границата от 60% в рамките на 20 години, Гърция ще трябва да поддържа първичен излишък (преди изплащането на лихвите) от 8,4% от БВП, а при предпазливия сценарий - 14,5%. Това означава между една пета и една трета от данъчните приходи да отиват за плащането на лихвите по дълга. За сравнение, за да намали дълга си под 60% от БВП в периода 2014-2034 година, Ирландия ще се нуждае от постоянен първичен излишък от 3,7% при оптимистичния и 6,1% при предпазливия сценарий, което изглежда доста по-реалистично.

„През последните 50 години нито една страна в ОИСР (освен Норвегия, благодарение на петролните си излишъци) не е успяла да поддържа първичен излишък над 6% от БВП. Дори и по-малко амбициозни цели ще изискват политически нереалистични излишъци.”

От всичко това следва, че Гърция вече е станала неплатежоспособна, затова единственото решение е редукция на дълга й. Анализаторите припомнят, че доскоро тази възможност срещаше силна опозиция в някои страни от еврозоната, най-вече заради ефекта върху банките (предимно френски и германски) с големи инвестиции в периферни облигации. Надеждите бяха, че времето ще помогне, от една страна, на Гърция да проведе необходимата бюджетна консолидация и реформи, а от друга - на банките в еврозоната, за да възстановят платежоспособността си.

Промяната в реакциите по този въпрос, обаче, е видима - преструктурирането на гръцкия дълг вече не среща пълно отричане, а се търси среден път. Според доклада на „Брюгел”, в момента се обсъждат три типа мерки: намаляване на лихвите на всички официални заеми от ЕС на 3,5% годишно, удължаване на матуритета им до 30 години, както и изкупуването от EFSF на всички правителствени облигации, държани от ЕЦБ и „подстригването” им (haircut).

Според анализаторите, дори и приложени едновременно, тези мерки ще намалят лихвената тежест върху Гърция, но не са достатъчни да направят страната отново платежоспособна, защото тя ще продължи да се нуждае от нереалистично висок първичен бюджетен излишък. Затова трябва да се действа, при това веднага, а не, както предвиждат плановете за Европейския механизъм за стабилност - от 2013-а година. Дотогава пазарите ще „товарят” опцията за фалит в цената, което ще затрудни достъпа на проблемните правителства до заеми, при сегашното положение след 2013-а година Гърция няма да може да емитира облигации. Затова, според „Брюгел”, в допълнение на описаните мерки, Гърция се нуждае от „подстригване” на търгуемия дълг с 30%.

Това далеч няма да доведе до неуправляеми трусове в цялата еврозона, категорични са анализаторите. Според тях неминуeмо ще се стигне до рекапитализация на банки, но дори и това да стане с публични средства, влиянието върху публичните финанси ще остане ограничено. „Следователно, страхът от ефекта на доминото е разбираем, но преувеличен”. Що се отнася до Ирландия, експозицията на банки от еврозоната към ирландски дълг е незначителна, това което има значение, е експозицията към ирландските банки, пише в доклада. Експозицията към Португалия е ограничена и единствено Испания е наистина от системно значение.

„Брюгел” препоръчва още на мартенския съвет лидерите на еврозоната да вземат решение да увеличат функциите на спасителния фонд (EFSF), за да започне незабавно да изкупува от ЕЦБ дълговите ценни книжа. Намаляването на дълга трябва да се постигне чрез доброволна замяна, а не чрез поголовно преструктуриране, като тежестта не бива да падне само върху частните облигационери, препоръчват анализаторите. В допълнение, лихвите по заемите на Гърция и Ирландия към ЕС и EFSF трябва да бъдат намалени, в съотвествие с помощта на ЕС за Унгария, Латвия и Румъния.

За да се предприеме обаче тази стъпка, е необходима ясна картина за състоянието на банките в еврозоната. Както отбелязва докладът, разполагаме с данни за експозицията на периферните банки към периферните дългове и на непериферни банки към банки и дългове от периферията. „Това, което липсва, обаче, е експозицията на периферните банки към потенциално необслужвани заеми и резултатния риск за банките в останалата еврозона, както и рискът за правителствата в периферните и в непериферните страни, ако се наложи рекапитализация на банки с публични средства.”

Тази жизненоважна връзка трябваше да бъде направена от миналогодишните стрес-тестове, но те бяха напълно дискредитирани от случилото се в Ирландия. През първата половина на тази година ще се проведат нови стрес-тестове, които европейските официални представители обещават да са по-строги и надеждни от предишните. „Веднъж проведени стрес-тестовете, страните от еврозоната, не само от периферията, но и от центъра, трябва да започнат незабавно да преструктурират банките си, където е необходимо, което включва рекапитализация на жизнеспособните институции и затваряне на нежизнеспособните. За тази цел, страните трябва да разполагат с финансиране от EFSF, ако се наложи”.

Според „Брюгел”, единствено в Испания преструктурирането на банките може да има значително влияние върху останалите страни от еврозоната. За да се ускори процеса, анализаторите съветват страните да въведат национални механизми за банково преструктуриране, в съотвествие с предложенията в Пакта за конкурентоспособност. И отбелязват необходимостта от солидна европейска рамка за банков надзор и преструктуриране. Както euinside писа, в момента текат консултации между страните-членки по предложената от ЕК Европейска рамка за управление на кризи във финансовия сектор. Очаква се до лятото Комисията да направи и съответното законодателно предложение.

Голямото предизвикателство пред периферните икономики, според доклада, е необходимостта намаляването на задлъжнялостта да стане чрез понижаване на жизнения стандарт и нарастване на производителността, особено в търгуемия сектор. Това означава провеждане на реформи, увеличаване на заетостта и продуктивността. А, докато реформите дадат резултат, растежът ще бъде затруднен от усилията за изплащане на дълговете, а ниският растеж ще препятства намаляването им.

За да разкъсат този порочен кръг, периферните икономики трябва да бъдат подпомогнати от ЕС чрез по-добро и фокусирано използване на структурните фондове. В дискусиите за следващата многогодишна финансова рамка за периода 2014-2020 трябва да се потърсят нови начини за насърчаване на инвестициите както в разглежданите четири страни, така и в други засегнати от кризата държави, особено в Централна и Източна Европа, препоръчва докладът.

От всичко казано дотук може да заключим, че макар и все още да не е артикулирана в прав текст и на европейско ниво, идеята за преструктуриране на гръцкия дълг, тя вече не е табу в ЕС. Дори очевидно се подготвят необходимите условия това да се случи най-безболезнено - промените в спасителния фонд за еврозоната, Пактът за конкурентоспособност, стрес-тестовете, Европейската рамка за управление на кризи във финансовия сектор. От тази перспектива и предвид необходимостта някои неудобни истини най-после да бъдат посрещнати открито, изглежда съвсем реалистична възможността дълговете да се броят наесен.