euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Постоянният спасителен механизъм за страните от еврозоната ще бъде задействан само при нужда. Това става ясно от окончателния текст, който трябва да бъде добавен в член 136 от Договора за функциониране на ЕС (ДФЕС), за да бъде създаден Европейският механизъм за стабилност: „Страните-членки, чиято валута е еврото, могат да създадат стабилизационен механизъм, който да бъде активиран, ако е необходимо, за да се запази стабилността на еврозоната като цяло. Оказването на каквато и да е финансова помощ чрез механизма ще е обект на строга условност.”

Промяната спрямо проектът на заключенията на Европейския съвет е в добавянето на фразата „да бъде активиран, ако е необходимо”. Това отразява германската позиция изрично да се подчертае, че Механизмът е последно средство на избор, макар че очевидно г-жа Меркел не се е преборила в Договора да залегне буквално тази фраза.

Както вече стана ясно, в Механизма могат да участват, ако и когато поискат, и държавите извън еврозоната. Тепърва ще се изяснява точният дизайн и функциониране на Механизма, който ще наследи сега действащия Европейски механизъм за финансова стабилност (ЕFSM) и временния спасителен фонд за еврозоната (EFSF), създадени през май. Механизмът ще бъде създаден с междуправителствено споразумение на страните от еврозоната и ще се активира при взаимното им съгласие в случай на риск за стабилността на еврозоната като цяло.

Промяната в Договора (добавяне на две изречения в член 136 от ДФЕС) е дори по-лека от всички обсъждани досега варианти и ще бъде направена по облекчената процедура, предвидена в Договора за ЕС. Очевидната цел е да се гарантира, че изобщо не става дума за увеличаването на компетенциите на Съюза и така да бъдат избегнати референдумите, предвиждани от някои национални законодателства. Заради проблемите с приемането на Лисабонския договор, беше особено важно да не се налагат нови допитвания до народа, особено в момент, когато Европа е залята от протести заради масовите съкращения на разходи в страните-членки.

До следващата пролет трябва да са ясни някои ключови подробности като например участието на частния сектор в Механизма. Това, което се знае до момента е, че „в сроковете и условията на всички нови правителствени облигации в еврозоната от юни 2013 година нататък ще бъдат включени стандартизирани и идентични клаузи за колективно действие”. Целта е това да бъде законовото основание за промяна на условията на плащането (замразяване, удължаване на матуритета, намаляване на лихвите и/или обезценка (haircut)), в случай когато длъжникът е неспособен да плати.

Големият въпрос, обаче, е достатъчен ли е Механизмът за дългосрочната стабилност на еврозоната и на ЕС като цяло? Очевидният отговор е не. Но Механизмът не бива да се разглежда сам по себе си, а успоредно с опитите за засилване на икономическото управление на Съюза. Предложенията, представени от Европейската комисия в посока засилване на фискалната стабилност и на макроикономическото наблюдение, трябва да бъдат одобрени от парламента и Съвета до средата на следващата година. Едва след като те заработят, ще може да се направи реална оценка на общата картина.

Връзката на механизма с новото законодателство за икономическото управление беше изрично подчертана от евродепутатите. В първия ден на Европейския Съвет те приеха резолюция в подкрепа на постоянния спасителен механизъм, но подчертавайки, че той не бива да бъде решен „в заскулисни среднощни сделки между страните-членки”. Според депутатите, Парламентът трябва да участва в обсъждането на бъдещия механизъм. В заключенията на Съвета, обаче, ясно е казано, че той ще бъде консултиран с Парламента, но ще бъде създаден на базата на междуправителствено споразумение между страните-членки и ще се задейства с тяхното единодушно решение.

Депутатите искат Комисията подробно да опише как ще бъдат включени в механизма инвеститорите, спестителите и пазарните участници, както и да посочи кои европейски разходи ще бъдат „пожертвани” ако се наложи, при положение, че почти половината бюджет на ЕС бъде иззет, което е възможно според правилата на сегашния временен спасителен механизъм. (В рамките на т.нар. Европейски механизъм за финансова стабилност Комисията участва с 60 милиарда евро, обезпечени с бюджета на ЕС).

Евродепутатите призовават за създаването на Европейска агенция за стабилност и единен, високоликвиден европейски облигационен пазар. Това е още една точка на сериозно разминаване със страните-членки, защото на Европейския съвет темата за еврооблигациите не беше обсъждана. Дори ако се съди по сравнително точния график, по който протече Съвета, очевидно никакви спорни въпроси не са били поставяни на масата.

Може би най-критичният сред евродепутатите - лидерът на АЛДЕ Ги Верхофстад, реагира с изявление минути след края на Съвета. Според него Механизмът ще се нуждае от одобрението на Парламента и депутатите ще използват тази въможност, за да лансират опцията за еврооблигациите. Създаването на общ облигационен пазар, заедно с въвеждането на автоматични санкции в случаите на свръхдефицит и по-тесен икономически и фискален съюз са трите конкретни реформи, които Съюзът трябва да предприеме, заявява Верховстад.

Съпредседателят на групата на Зелените/ЕСА Ребека Хармс също критикува лидерите, че вместо да се обединят около дългосрочни солидарни мерки и логичното предложение за еврооблигациите, са приели само минимални промени в договора.

Вече има ясни знаци, че тези идеи тепърва ще се обсъждат, макар в момента да предизвикват крайни реакции. Запитан какво мисли за еврооблигациите, президентът на ЕС Херман ван Ромпой отговори, че една добра идея не бива да се отхвърля, само защото е била лансирана твърде рано. Дори Франция и Германия, които твърдо отказаха да обсъждат еврооблигациите, дават знаци, че мислят в посока фискален съюз и хармонизиране на данъчното и трудовото законодателство. Тепърва обаче ще се види докъде са готови да стигнат европейските лидери в тази посока. Защото все пак е важно посоката да е обща, а не просто тежестта да се преразпредели върху по-здравите гърбове.

А докато течеше последният за годината Европейски съвет (2010 е годината с най-голям брой срещи на лидерите), се случиха няколко знакови събития. За първи път път от 12 години (т.е. от създаването си) Европейската централна банка взе решение да увеличи своя записан капитал с 5 млрд. евро – от 5.76 млрд. евро на 10.76 млрд. евро – считано от 29 декември 2010 г. Според съобщението на банката, увеличението на капитала е заради „повишената колебливост на обменните курсове, лихвените проценти, цената на златото и кредитния риск.” В по-дългосрочна перспектива то е мотивирано „от необходимостта да се осигури адекватна капиталова база в значително разрасналата се финансова система.”

От разгара на дълговата криза в еврозоната ЕЦБ изкупува огромни количества дълг, предимно на т.нар. периферни икономики - Гърция, Ирландия, Португалия. До момента, според „Файненшъл таймс” стойността на изкупените от ЕЦБ правителствени облигации е 70 милиарда евро.

Успоредно с това рейтинговата агенция Муудис понижи кредитния рейтинг на Ирландия на Baa1. Португалия също е под заплаха от намаляване на кредитния рейтинг както от Муудис, така и от Стандард енд Пуърс, заради опасенията, че страната ще поиска помощ от спасителния фонд на еврозоната. Според анализ на италианската банка УниКредит, през следващата година еврозоната ще трябва да рефинансира или да изплати 560 милиарда евро - това е с 45 милиарда евро повече от 2010-а и е рекорд от създаването на еврото досега. Само на Португалия се падат 20 милиарда от общата сума, което я прави почти сигурен клиент на спасителния фонд. За цялата 2011 година правителствата в еврозоната ще заемат 925 милиарда евро, прогнозира УниКредит.

На раздяла всички в Брюксел изглеждаха облекчени, че Съветът е приключил и си пожелаваха Весела Коледа. Дали обаче Дядо Коледа ще изпълни желанията на лидерите за фискална стабилност и икономически растеж? И дали сме готови желанията ни да се сбъднат на цената на строги ограничения и много работа? Всеки един от нас трябва да си отговори на този въпрос, когато посяга за подаръка си под елхата.