euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Европейският механизъм за стабилност (ЕМС) ще разполага с 500 милиарда евро, които ще може да заема на затруднени страни-членки от еврозоната в пълния им размер. Това стана ясно след снощното разширено заседание на Еврогрупата с финансовите министри на страните извън еврозоната.

„Заемният капацитет на Европейския механизъм за стабилност трябва да бъде ефективен капацитет”, коментира председателят на Еврогрупата Жан-Клод Юнкер. Настоящият фонд, т.нар. EFSF, разполага с 440 милиарда евро заемен капацитет, от които обаче може да използва ефективно около 250 милиарда евро, заради нуждата от резерви, с които да поддържа кредитния си рейтинг три пъти А. Отделно от това, в рамките на механизма за финансова стабилност, страните-членки могат да получат още 60 милиарда евро от Европейската комисия. Така че, макар общата сума да е колкото настоящите възможности, на практика ефективният капацитет на постоянния фонд ще бъде двойно по-голям.

Към сумата от 500 милиарда евро, осигурена от страните от еврозоната, ще се добави и приносът на страните извън еврозоната, които желаят да участват в механизма, както и на МВФ. Точната стойност на участието му не е ясна на този етап, но както обясни еврокомисарят по икономическите и валутните въпроси Оли Рен, има „неписано разбиране с МВФ”, че фондът ще даде „50 цента на всяко евро”, както в заемите за Гърция и Ирландия.

ЕМС ще влезе в сила от 2013 година с промени в Договора за функциониране на ЕС. Очаква се на Европейския съвет в края на март да бъдат представени както подробностите за фонда, така и конкретните текстове на промените. Преди това, на 11 март, лидерите на страните от еврозоната ще проведат своя среща на върха по тези въпроси, на която ще бъде обсъден и Пактът за конкурентоспособност, предложен от Франция и Германия.

„Нищо не е договорено, докато всичко не е договорено” - с този коментар на г-н Юнкер може да се обобщи липсата на информация по въпросите около дейността на настоящия, временен фонд. Обсъжда се разширяване на периметъра му на действие, за да може той да изкупува правителствени облигации вместо ЕЦБ, както и да отпуска краткосрочни заеми на затруднени страни, например при спешна нужда от рекапитализация на банки. Подобни препоръки оправя влиятелният брюкселски тинк-танк "Брюгел" в доклад за справяне с дълговата криза в еврозоната.

Няма яснота и по въпроса дали ще бъдат намалени лихвите по заемите на Гърция и Ирландия. Жан-Клод Юнкер отказа коментар, макар журналистите да го притиснаха с репликата, че колегата му Оли Рен е направил изявление в този смисъл преди заседанието. По отношение на пакта за конкурентоспособност, г-н Юнкер каза само, че темата не е била обсъждана подробно. „Имам своите лични чуства по въпроса и ще ги обясня на Европейския съвет (на еврозоната) на 11 март”, каза той и обеща да бъде по-конкретен на пресконференцията след това.

Министрите на финансите от еврозоната са подкрепили кандидатурата на Петер Прат за член на изпълнителния съвет на Европейската централна банка. Изпълнителният директор на белгийската национална банка трябва да замени Гертруде Тумпел-Гугерел, чийто 8-годишен мандат изтича през май. В отговор на въпрос Жан-Клод Юнкер отрече Прат да е бил предпочетен вместо словашкия кандидат Елена Кохутикова заради отказа на Словакия да подкрепи заема за Гърция миналата година.